интригуваща възможност.
Кейлъм искаше да поспори още малко, но откри, че изпитва нещо повече от слабо любопитство към онова, което се криеше зад двукрилата врата.
— Нали ще ни кажете, щом се върнат Майлоу и Миранда? — попита той.
Госпожа Лъшботам царствено им даде знак да вървят.
— Ще ви кажа, господа.
5
Стаята отвъд вратата се оказа изненадващо обширна и, изглежда, заемаше по-голямата част от приземния етаж на къщата. Кейлъм бе виждал достатъчно заведения от този вид и въпреки слуховете в подкрепа на противното, не очакваше да види нещо повече от няколко повехнали проститутки, занимаващи се с мъже, неспособни да си позволят по-първокласно заведение.
Но това съвсем не бе сборище от похабени уличници, нито пък от мъже с тънки портфейли.
— Божичко — измърмори Струан, като кимна към компанията от бляскаво облечени мъже и жени. Кейлъм разпозна и някои от гостите на бала в Чандъс Хаус предната вечер, които се излягаха, отпуснати в пиянството си, върху подредените в кръг дивани. — Не е ли онова…? Мътните го взели, той е! Нашият любезен домакин от снощи, негово височество принцът.
— Въобще не очаквах подобно нещо — рече Кейлъм, когато няколко души от компанията забелязаха тяхното пристигане, познаха ги и им кимнаха за поздрав със заговорническо изражение. — По дяволите, това е ирония! Бих се обзаложил, че Франчът съвсем не е непознат тук. А и мога да се обзаложа, че той направо ще се гръмне, ако разбере какво знаят хората, с които дойдохме да се срещнем точно в тази къща.
— Настанете се удобно, господа — дрезгаво прошепна госпожа Лъшботам. — Тъкмо сега започва следващото ни представление.
Струан тръгна напред към един незает диван, сравнително близо до вратата. Едва седнаха, и две руси красавици изникнаха иззад един прикрит със завеси ъгъл, за да правят компания на новодошлите.
Някъде иззад гърбовете им госпожа Лъшботам каза:
— Камил и Дафне ще се погрижат да получите всичко, което пожелаете. Приятно прекарване.
Още преди Кейлъм да успее да реагира на услужливите действия на Камил или Дафне — както и да се казваше пищното създание, което се зае усърдно да разхлабва връзката му и да му разкопчава жилетката, — един музикант влезе в стаята и седна с кръстосани крака на пода. Облечен в златисти дрехи и с тюрбан от същия плат, мургавият мъж засвири странни мелодии на дървена флейта, каквато Кейлъм досега не беше виждал.
— Благодаря, не искам — каза той на компаньонката си, когато тя се опита да разкопчее панталоните му. Жената веднага престана и коленичи до него на дивана, усмихвайки се така, сякаш на света нямаше по-привлекателна гледка от Кейлъм Инес.
Той се опита да не й обръща внимание. И само след минута това вече съвсем не беше трудно.
От ъгъла със завесите се появиха две жени, облечени в еднакви бели роби. Черните им коси бяха спретнато сплетени в плитки, завити като коронки около главите им. Ръка за ръка, те преминаха от ъгъла до средата на кръга и застанаха там, мълчаливо оглеждайки тълпата, която вече тръпнеше в очакване.
Кейлъм погледна към Струан, който повдигна вежди, докато хващаше здраво китките на назначената му компаньонка в голямата си ръка. Кейлъм забеляза, че връзката и ризата на приятеля му вече висяха свободно.
Един по-нетърпелив господин подвикна:
— Хайде, я да видим какво можете!
Но останалите присъстващи му изшъткаха да мълчи.
Чернокосите момичета застанаха една срещу друга, привидно отпуснати, докато едната от тях внезапно сграбчи деколтето на другата и започна да къса дрехата й. Само за миг привидното спокойствие изчезна. Поощрявани от окуражителните подвиквания, както на мъжете, така и на жените от публиката, двете изпълнителки дърпаха и късаха взаимно облеклото си, като постепенно се разголваха все повече и повече. Плитките им се разплетоха и се разпиляха на вълни по голите им рамене. След едно по-силно дръпване, последвано от звук на разпаряща се материя, гърдите на едното момиче, високи и заострени, напълно се разкриха.
Чуха се дрезгави викове и една дама от публиката бе лишена от бюстието на роклята си по същия начин от двамата мъже, седнали до нея. Като се кикотеше, тя се заизвива с очевидно удоволствие, при което двамата й придружители обявиха решението си да си поделят изобилните дарове и се заеха всеки да смуче по една гърда, а гърдите й действително бяха изобилни. Дамата сгуши главите на двамата си любовници и застена в екстаз.
Дори и когато Кейлъм почувства и собственото си либидо да взима надмощие, той хвърли един поглед през рамо. Госпожа Лъшботам все още стоеше на поста си до вратата. На Струан каза:
— Това е чудовищно! Надминава всички граници. Всички са дошли точно за това представление.
— Прав си — съгласи се Струан. — И жените изглеждат не по-малко доволни от мъжете.
Боричкащите се жени в средата бяха паднали на пода и скоро вече бяха съвсем голи. Телата им бяха предварително намазнени и сега лъщяха в белотата си, а зърната на гърдите им бяха начервени.
В музиката вече се усещаше някакво мистично ориенталско звучене. С извисяването и снижаването на мелодията борещите се момичета започнаха да се извиват, разтваряйки краката си, за да разкрият и най- интимните си части, като току подвикваха на зрителите да се присъединят към тях. Скоро един млад самец се отзова и се включи в боричкането, а панталоните му вече бяха смъкнати около коленете и членът му стърчеше.
Сякаш по уговорен сигнал, едно от момичетата се престори, че притиска и задържа към земята другото, докато нетърпеливият зрител нахлу в нея, надавайки вик като човек, който пронизва друг в разгара на битка.
Жената до Кейлъм в този миг сграбчи пениса му, и той едва не загуби контрол. Блъсна я по-силно, отколкото възнамеряваше, но грубостта му, изглежда, само я разпали повече. Гледката към сношаващите се тела на пода бе скрита от голите й гърди, направо притиснати към лицето му, а когато той се опита да я изблъска встрани, момичето успя да вмъкне ръка в панталоните му.
Следващото му блъсване я изпрати на земята до дивана, но вместо да се ядоса, тя показа само още по-разпалена сексуална ярост. Като се отказа от него, тя се примъкна до един диван наблизо, на който седеше един от мъжете, присъствали и на бала у Естерхази, заедно с някакво пищно облечено създание, което опипваше чатала му и едновременно с това жадно поглъщаше с поглед представлението на пода. Жената, която бе оставила Кейлъм, сега издърпа нагоре брокатените поли на възбудената жена, при което разкри белите й пълни бедра, голи над дантелените чорапи. Когато втората жена се престори, че се опитва да се прикрие, проститутката издърпа надолу обшития с мъниста корсаж на роклята й.
Вместо да се възпротиви, дамата се люшна напред и силно изпищя, докато дърпаше дрехите на русата красавица.
— Мили Боже, Струан — успя да възкликне Кейлъм. — Никога не съм виждал подобно нещо!
— Онова красиво момиче е някъде тук — отвърна Струан. — Искам да я отведа от това място.
— Не ставай глупак!
Разнесоха се нови викове на въодушевление, когато един великолепен младеж, все още почти юноша, бе представен пред очите на публиката. Жените, които бяха започнали представлението, сега бързо приготвиха момчето, като го разсъблякоха и го галеха, докато той се възбуди и на свой ред се нахвърли върху тях. Но те все му избягваха. Тогава, без предупреждение, една разчорлена зрителка — очевадно вече изгубила всякакво чувство за мярка — се излегна пред него на килима и протегна умоляващо ръце, докато момчето не я облада.
Безумните крясъци от удоволствие съвсем обтегнаха нервите на Кейлъм и той се изправи.
— Това е по-грозно, отколкото мога да понеса — каза той на Струан, който също така бързо стана от мястото си. — Предпочитам да чакам моите заклинатели на улицата.
Струан кимна, но продължи да наблюдава стаята.
