— Има едно нещо, което Рейчъл не би посмяла да унищожи. Може би ще успеем да го открием. Може да е достатъчно доказателство, а може и да не е. Но сега не настоявай повече.
Кейлъм вдигна очи към мръсния таван.
— Кое е това нещо?
— Не мога да ти кажа.
— Добре тогава. — Той просто нямаше повече сили да се бори, не и тази вечер. — Кажи ми едно нещо, само едно, и ще си тръгнем.
— Не — извика Майлоу. — Махайте се!
— Едно нещо — съгласи се Миранда.
Кейлъм се вгледа напрегнато в ясните й очи.
— Вярваш ли, че аз съм законният херцог Франчът?
Устните й се разтегнаха и за миг му се стори, че тя няма да отговори. Тогава Миранда промълви:
— Да.
6
— Пипа! — Лейди Жюстен влезе в стаята на Пипа, без да почука, затвори вратата и се облегна на нея. — Случи се нещо много опасно.
— Какво има? — попита Пипа, като се приближи към Жюстен и неуверено докосна ръцете й. — Да не би нещо в плана ни да се е объркало?
— Не още — рече Жюстен. Лицето й показваше признаци на отчаяно напрежение. — Нели стои на пост.
— Но нали още не е станало време да се заемем с…
— Не го казвай на глас — настоя Жюстен. — Не и когато толкова много зависи от изхода на плана ни. Не и когато по всяка вероятност ще се озовем заключени в тъмницата под замъка Франчът, ако ни разкрият.
— Уф, каква досада! — Пипа подскочи в оживлението си. — Няма да позволя да ни се случи нищо подобно. А и не мога да чакам нито минутка повече.
Жюстен предупредително вдигна пръст.
— Ще започнем съвсем скоро. — Думите й звучаха разумно. Но в гласа й се долавяше едва сдържана паника. — Още не е дошъл моментът, но долу, в градината, има един човек, когото трябва да убедиш незабавно да се махне.
Пипа окаменя.
— В градината? — извика тя. — След полунощ? Откъде знаеш?
— Защото той е изпратил прислужника си в кухните да потърси Нели. Мъжът разпитвал за прислужницата на лейди Филипа, представяш ли си, и то ей така, направо!
— О, Божичко — ръката на Пипа се стрелна към шията й. — Той е, нали? Кейлъм?
— Да, Кейлъм наистина — съгласи се Жюстен. После извърна очи. — Той много ти харесва, нали?
Пипа почувства как се изчервява.
— Той е нежен и мил… и мъжествен — довърши набързо тя, решила да изостави предпазливостта.
— Да, виждам, че ти наистина харесваш Кейлъм Инес. Той е очарователен и самата аз от пръв поглед го харесах, но той проявява голяма непредпазливост, като идва тук толкова късно през нощта, особено през тази нощ.
— Поставям те в ужасно неудобно положение — рече нещастно Пипа. — Изтрай ме само тази нощ и вече няма да те карам да се замесваш в подобни задачи.
Жюстен се усмихна и тъмните й очи заблестяха.
— Радвам се, че мога да ти помогна. Ти си най-лъчезарното създание, което някога е навлизало в живота ми, и ти желая само най-доброто. Просто ми се искаше… — Тя млъкна и отмести поглед.
— Искаше ти се?
— Аз… Щеше ми се и аз да съм по-храбра — рече Жюстен, като вече звучеше удивително храбро. — Но наистина трябва да убедим Кейлъм Инес да се махне от градината. Ще е истинско бедствие някой дори само да го зърне близо до дома, а после каже на Етиен.
— О, Божичко — прошепна Пипа. — Това наистина налага извънредно решителни действия. Трябва да го убедя да си тръгне незабавно.
— И аз така мисля — рече Жюстен. — Наметни нещо върху роклята си и изтичай по задното стълбище. Аз ще пазя някой да не дойде да те търси. В подножието на стълбите има малка вратичка, която води към бараката за саксии. Май само аз си я спомням.
— Това ли е вратичката, през която ти… — Пипа внезапно се отказа да задава този въпрос.
— Точно тя е, през нея влязох в къщата, когато Етиен се върна тази сутрин — някак делово рече Жюстен. — Нека не се бавим с повече приказки. Бараката за саксии е скрита от градината с жив плет. Кейлъм Инес те чака там. Ако не отиде другаде, никой няма да го види.
— Ще го накарам веднага да си тръгне.
— Той трябва да си тръгне през вратата, от която е влязъл откъм прохода. Онази в страничната стена близо до бараката.
— Така ще стори. Аз ще го накарам.
Като се наметна с някаква сива вълнена пелерина, Пипа излетя от стаята и се втурна по коридора. Някъде откъм долните етажи на къщата долитаха пиянските викове на херцог Франчът и неговите приятели, които вече часове наред пиянстваха и играеха комар.
Пипа отвори с известни усилия вратичката и влезе в прашната барака, където въздухът бе наситен с миризмата на пръст. Очевидно бараката не се използваше често. Докато Пипа се приближаваше към зацапаните прозорци, които светеха с мътно сияние от луната, дебели паяжини се заплетоха в косите й и полепнаха по лицето.
Вратата към градината имаше прозорче. През него Пипа видя тъмната фигура на висок мъж. Докато се взираше в него, мъжът се обърна и профилът му ярко се очерта на фона на лунните лъчи.
Как бе възможно двама мъже да бъдат така различни както Кейлъм Инес и херцог Франчът?
Как бе възможно единият — несъзнателно наистина — да заплени сърцето й и да го държи в ръцете си, докато другият щеше да притежава всяка частица от нея, освен сърцето й?
Как бе възможно да отпрати мъжа, когото… мъжа, когото вероятно би могла да обича?
Пипа се приближи към вратата, натисна бравата и я отвори. Обля я хладен, свеж въздух.
Кейлъм вече крачеше насреща й. Още преди Пипа да успее да направи и една крачка, той застана пред нея и отметна назад качулката й.
— Трябваше да те видя — рече той, а гласът му потрепваше от дълбоко чувство. — Благодаря ти, че дойде.
Нежно, много нежно Кейлъм докосна косите й.
— Не можеш да си представиш какво изпитвам в този миг — промълви той, а погледът му се прикова към устните й.
— Аз…
Каквото й да бе смятала да каже, бе заглушено от устните на Кейлъм, които се впиха в нейните. Ръцете му я обгърнаха в смазваща прегръдка, но тя откри, че й харесва да бъде притискана до болка в обятията му.
Той я целува дълго и дълбоко. Непрекъснато търсеше нейната реакция, и тя се стараеше да му отвръща.
Пипа се повдигна на пръсти и обви ръце около силния му врат. Гърдите на Кейлъм бяха топли, твърди като непоклатима стена, която поглъщаше натиска на нейната мека, крехка фигура и я караше да се чувства както никога досега — тъй женствена и защитена — и тя откри, че това усещане невероятно й харесва.
— Да не съм те събудил? — навъсено попита той, когато най-сетне леко отдръпна лицето си от нейното. — Казах на прислужницата ти, че трябва да те доведе на всяка цена. Тя е умно момиче. Разбра колко спешно е, без да задава много въпроси.
— Нели наистина е умна — съгласи се Пипа, останала без дъх. Докосна устните му с треперещи пръсти и
