великодушие и животът й ще стане точно толкова празен, колкото ще бъде и сега, когато Кейлъм си тръгне.
— Пипа? — обади се той.
Тя отново вдигна качулката върху косите си и се обви плътно в наметалото.
— Върви! — подкани го тя, като трепереше от усилието да сдържа сълзите си. — Съдбата ми е била определена още при раждането. Послушанието, което дължа на баща си, изисква да се подчиня на тази съдба.
— Това ли е последната ти дума?
Пипа вдигна брадичка.
— Да.
— Както искаш тогава — рече Кейлъм. — Сега се налага да се сбогувам с вас, милейди. И ще очаквам с нетърпение да срещна бъдещия ви съпруг с идването на зората.
През мъгла от сълзи Пипа се загледа след него. После чу изскърцването на вратата към прохода, втурна се навън и припряно извика:
— Кейлъм!
Гласът, който й отвърна, не дойде откъм прохода, а от бараката за саксии.
— Пипа, Пипа, ела бързо! — Като често-често се оглеждаше, Жюстен забързано вървеше към нея. — Тръгна ли си?
— Да.
— Слава Богу! Трябва да побързаме.
Пипа хвана протегнатата ръка на Жюстен и се остави да я отведе обратно в къщата.
— Случило ли се е нещо?
— Не още, но май ще се случи. Нели чула Етиен да те вика. Каза, че звучал… О, Пипа, той заявил, че смята да посети булката си!
Пипа се усмихна в полумрака. Досега никога не се беше чувствала особено храбра, но тази нощ, като че ли бе готова да се изправи и пред лъв. Щом приключи с херцог Франчът, той не само ще съжалява горчиво за постъпките си, но и ще проклина мига, в който бъдещето му е било обвързано с нейното!
7
— Секунданти ли? — Арън Росмейра, маркиз Стоунхейвън, кръстосваше с тежки стъпки кабинета в къщата си на Хановър Скуеър. — Дявол го взел! Знаех си, че нещо не е наред. Знаех си, че вие двамата не може да не се забъркате в някоя ужасна каша, щом не съм с вас да ви държа под око.
Все още леко замаян от преживяния шок, когато се върна от „Пал Мал“ и се сблъска с Арън, сега Кейлъм настръхна при тона на стария си приятел.
— Някои неща не зависят от теб — троснато отвърна той. — Явно Струан е направил грешката да ти каже прекалено много за делата ми тук.
Устните на Арън побеляха от гняв.
— Побъркани палячовци! — изръмжа той. — Къде беше, когато пристигнах? Само това ми кажи! Какви глупости си вършил, та се връщаш сега?
— Това си е моя работа — рече Кейлъм и стрелна Струан с поглед, предупреждаващ го да не казва нито дума за прибързаното посещение във Франчът Хаус.
— Настоявам за пълно обяснение — заяви Арън, а ноздрите му потрепваха.
— Успокой се, старче — обади се Струан доста меко, макар че по изтънелите му устни личеше колко е напрегнат. — Не сме деца, и ти не си ни баща.
— А и това въобще не ти влиза в работата — вмъкна Кейлъм, който определено не бе в настроение да говори меко. — Помолих Струан да ми стане секундант, а не теб. Нямах представа, че си смятал да хукнеш към Лондон посред нощ. От теб не се очаква да…
— Не ми казвай какво се очаква от мен! — изрева Арън. Тъмната му коса, както винаги пристегната в старомодна, но стилна опашка, му придаваше див средновековен вид. — Ако ми бяхте казали какво сте си наумили, щях да ви попреча да напуснете Къркълди.
— Не би могъл да ме спреш — заяви Кейлъм.
Арън вдиша дълбоко и шумно.
— Ами ти, Струан! Поне ти би трябвало да ми кажеш какво се мъти тук, и то още щом си разбрал. Но, да, аз съм си виновен. Грейс беше права. Трябваше по-рано да я послушам.
Кейлъм погледна Струан и повдигна вежди, а на Арън каза:
— И какво е казала нашата красива малка Грейс, че да се окаже права?
— Каза, че само нещо ужасно би могло да задържи двама ви далеч от любимата ви племенница. Каза също и, че ясновидските й способности й подсказват за наличието на сили, които могат да ви навредят. Всъщност каза го специално за теб, Кейлъм.
— Охо — възкликна той, като се приближи към писалището с преувеличено тежки стъпки. — Значи в Къркълди вече командва интуицията на Грейс? Русокосата ти фея те държи в хубавките си пръстчета като кукла на конци, Арън. Любовта май ти е размекнала мозъка.
— Свърши ли? — попита Арън, като пристъпи към него. — Глупости! Ако не си чул добре, повтарям: глупости! Знаеш не по-зле от мен, че Грейс има дарбата да усеща неща, които повечето хора не долавят. И знаеш, че когато тя твърди, че нещо става, почти винаги е права. И този път позна. Слава Богу, че най- сетне я послушах. И благодаря на Бога, че реших да побързам, та да пристигна още тази нощ, вместо да нощувам в някоя странноприемница.
Струан се обърна с гръб към тях и главата му леко се размърда. На Кейлъм не му трябваше кой знае колко въображение да се досети, че той беззвучно имитира думите на Арън.
— Мисля, че си ни ядосан, задето отсъствахме през първите седмици живот на малката Елизабет, и, че си дошъл, за да настояваш моментално да скокнем и да хукнем обратно към Шотландия — предположи Кейлъм. — Та за какво друго би напуснал обожаваната си съпруга и дъщеричката, че и нотите си?
Блестящият таен живот на Арън като композитор беше единствената му страст — докато Грейс Рен не нахлу в неговото странно и самотно нощно съществувание.
Арън се намръщи.
— Не сменяй темата. В хубава каша си се забъркал, а и тя едва сега започва. Съзнаваш ли това?
Кейлъм не можеше да не се усмихне на човека, който — дори повече и от Струан — винаги бе означавал за него повече и от собствения му живот.
— Още се грижиш за мен, а? — рече той. — Трогнат съм.
— Ама че си магаре! — възкликна Арън. — Няма да има дуел, и точка по въпроса. Стягайте си багажа. Тръгваме веднага. До час можем вече да сме вън от Лондон.
— Не.
— Ти също, Струан. Не биваше да помагаш на Кейлъм в тая глупава история.
— Не — повтори Кейлъм. — Аз няма да замина. И призори ще бъда в Хайд Парк. Надявам се и Струан да е с мен, а ще ми бъде наистина много приятно, ако дойдеш и ти, Арън.
— Не можем да ти позволим да го сториш — обади се Струан, като се обърна с лице към Кейлъм. — Не ми е приятно да ти отказвам каквото и да е, но този път съм на страната на Арън. Той е прав. Трябва веднага да заминеш.
Кейлъм отвори уста, но не намери какво да каже.
— Не става въпрос само за Франчът — каза Струан на Арън. — Става въпрос за неговата годеница, лейди Филипа Чонси. Лорд Чонси, изследователят, й е баща.
— Аха — намръщи се Арън. — Тя какво общо има с Кейлъм?
— Той се запозна с нея снощи, на бала у Естерхази. И точно затова е цялата тази глупост с дуела. Кейлъм танцува с нея. Франчът ги видя, ядоса се и се опита да извика Кейлъм на дуел. Обаче аз успях да му попреча.
— Но… — Арън повдигна единия от дългите си музикантски пръсти и го насочи решително право срещу Кейлъм. — Защо тогава преди малко нахълтахте тук, дърдорейки за някакъв дуел, щом снощи всичко се е разминало?
