— По дяволите, Арън! — Все ставаше така. Когато трябваше да се изправи лице в лице със света, Арън винаги се оттегляше в музиката. — Проследих тези хора през тридесет и петте години назад във времето, за да намеря себе си. И сега, когато вече знам кой съм, няма да се успокоя, докато не го докажа на света.
— Ти каза, че всичко, което искаш, било да видиш Франчът — избухна Струан. — Обеща ми, че няма да се поблазниш да заемеш неговото място!
Арън хвърли писалката и се облегна назад в стола си.
— Ти си Кейлъм Инес. И си наш брат във всяко отношение, само не и по име. Баща ми се погрижи да не бъдеш безпаричен, а аз се нуждая от теб. Доколкото разбирам, смятал си, че си син на змиеукротител или на каквото и да е там, но си решил да доказваш нещо друго. Но, казвам ти, няма нищо срамно в потеклото ти, приятелю. Повече никога няма да говорим за това.
Черна ярост заля Кейлъм. Той грабна листа от писалището и видя, че Арън е започнал да пише писмо до Франчът.
— „Моля ви да разберете“ — прочете той на глас. Арън не бе написал нищо повече, освен ноти. — Моля ви да разберете какво? Че разсъдъкът на господин Кейлъм Инес е помрачен и, че действията му трябва да бъдат пренебрегвани? Чуй ме добре, Арън. А и Струан знае това не по-зле от мен. Аз открих Майлоу и Миранда, братът и сестрата, които са продавали лекове, двамата, за които си е спомнил бащата на Робърт Мърсър, а и бащата на прислужницата на Грейс. И Миранда говореше за едно бебе, което било донесено в лагера им близо до замъка Франчът на панаира, състоял се преди тридесет и пет години. Донесено от помощничката на змиеукротителя, която не била бременна преди това. Случило се е броени дни след като херцогиня Франчът родила син. Миранда каза, че тайнственото бебе било от благородно потекло.
— Благородно потекло? — Арън широко разпери ръце. — А по какво се различава бебето от благородно потекло от всяко друго бебе?
— Не ми се подигравай! — Бавно и решително Кейлъм разкъса листа на две и остави парчетата да паднат плавно на килима. — Аз не съм дете на змиеукротителя. Аз съм херцог Франчът. Ако някога съм се съмнявал в това, само щом зърнах сестра си, и всичките ми съмнения се разсеяха.
Арън внезапно се приведе напред и подпря ръце на писалището.
— Ако за миг повярвам, че си този, за когото се мислиш, повтарям, ако, то тогава кой, за Бога, е заел мястото ти?
— Когато узнаем това, ще знаем всичко — заяви Кейлъм. — Трябва само да се молим тези пътуващи артисти да не предупредят за мен онзи, който е извършил престъплението.
Струан дълго време бе стоял смълчан. Сега измърмори някаква ругатня под носа си и застана до брат си.
— Ама какво говорим? Който и да е сторил това, той никога не бива да разбере за подозренията ти, Кейлъм. Те очевидно ще загубят всичко, ако бъдат разкрити.
Задоволството на Кейлъм при тази промяна в тона бе малка утеха, но поне бе нещо.
— Съгласен съм — рече той. — Този самозван херцог Франчът не е бил инициаторът за размяната. Някой друг го е поставил на моето място, а този човек е щял да спечели много, ако аз бъда премахнат. Ако този злодей, който и да е той, узнае за мен прекалено рано, животът ми ще бъде в сериозна опасност. Няма да разкрия кой съм, докато не получа неопровержимо доказателство за това, та да го представя пред света.
— Много благоразумно — рече Арън. — А и ще положиш всички усилия да запазиш в добро здраве настоящия носител на титлата Франчът, нали? Сигурно разбираш, че съществуват, ако си прав, много подробности, за които нищичко не знаеш. Но трябва да си съвсем наясно, че неговата смърт несъмнено ще предизвика решителни действия.
Кейлъм добре разбираше това.
— Утре ще се срещна с този мъж — каза той. — И все някак ще успея да защитя честта си и да пощадя живота му.
— А нашата задача — отбеляза Струан, — ще е да следим за човека зад херцога. Има някой, който ще се разкрие като очевидния престъпник, стига само внимателно да наблюдаваме.
— Прав си — съгласи се Кейлъм.
— И накрая сигурно разбираш, че независимо кой си всъщност, аз се безпокоя за безопасността ти. — Арън се усмихна мрачно. — Ще се справим с този дуел. Но после ще действаш много внимателно, приятелю. А ние всички ще пазим гърба ти.
Призори компанията се състоеше от трима.
Кейлъм яздеше в средата, Арън беше от дясната му страна, а Струан — от лявата. Копитата кънтяха глухо по улиците, където само слугите, заети с поръчки от господарите си, се осмеляваха да излязат в толкова неприветлив час.
Не разговаряха за нищо, откак Арън, подкрепен от Струан, за пореден път се опита да склони Кейлъм да размисли и да избегне този дуел. После тръгнаха от Хановър Скуеър и се отправиха по улиците под пелена от опушена, леко розовееща, мъгла.
Приближаваха към Хайд Парк по пътя, който минаваше покрай Глостър Хаус. Кейлъм забеляза масивната постройка само като огромна неясна форма, надвесена над пейзажа, който можеше да се окаже последната гледка пред очите му.
Сега Арън избърза напред, сякаш нямаше търпение да приключат с предстоящия дуел — независимо от изхода му.
Струан и Кейлъм го следваха безмълвно. Къщите на квартала Мейфеър се губеха сред мъртвешка мъгла и тримата вече се движеха по спечената пръст, тъпкана от наперените коне на богаташите. Поне дванадесет часа щяха да изминат, докато отново стане време за всекидневния парад на безупречно облечени ездачи.
— За Бога, Кейлъм! — Арън обърна рязко коня си и го подкара обратно към тях. — Още веднъж те моля, откажи се от тази глупост!
Струан хвана юздата на коня на Кейлъм.
— Послушай го — помоли го и той. — Няма безчестие в това, да откажеш да угодиш на прищявката на някакъв глупав безделник със страхливото сърце на убиец.
— И защо точно пистолети? — попита Арън.
— Май ще се окаже, че дори и аз знам повече от вас за времената, в които живеем — засмя се Кейлъм безрадостно. — Говори се, че Франчът е последният жив човек, който все още избира шпагата. Вероятно това, както и фактът, че той е извършил всяко от убийствата с шпага, ме накара да предпочета пистолетите.
— Та ти дори не обичаше да стреляш — възрази Струан. — Не мога да си спомня някога да съм те виждал с оръжие в ръка.
— Вярно е, че не ми понасят кървавите спортове — призна Кейлъм. — Но нали, ако не по кръв, то по дух и аз съм Росмейра. Защо тогава се чудите, че предпочитам лъка на цигулката пред лъка, който убива, или пък мускета? И двамата сте миролюбиви мъже, любители на музиката, такова е цялото ви семейство. Хайде. Вече се зазорява.
Той заобиколи с коня си Арън и се отправи напред. Тропотът на копитата долиташе приглушено през мъглата и той примигна от влагата, която мокреше лицето му.
Арън го настигна пръв.
— Нито един от лордовете Стоунхейвън не се е боял да бъде воин, когато се е налагало — рече той по- натъртено, отколкото бе нужно. — Никога дори не е било намекваш, че сме страхливци.
— Точно това имах предвид — обяви Кейлъм, отпускайки юздите на коня си. — Нито един член на семейството, а в моя случай, нито един мъж под опеката на семейството, не се е боял да бъде воин, когато се наложи. Аз не съм страхливец и следователно тази сутрин трябва да защитя воинската си чест. Не се бой, неведнъж съм държал пистолет и съм добър стрелец.
