Най-сетне Пипа вдигна поглед към черните му очи.
— Не ми допада да се отнасят с мен като с досадно дете, Кейлъм. Ако обичаш, подбирай тона и думите си, когато разговаряш с мен. Ако въобще някога отново имаш повод да разговаряш с мен.
Ето на, каза му го, и то с пълно самообладание. Ръката му се стегна върху рамото й и й попречи да се обърне и да се отдалечи, както бе възнамерявала.
— Приятен ден, сър.
Тя погледна решителните му устни с винаги леко извитите нагоре ъгълчета и почувства, че самообладанието й е станало на пух и прах.
— Денят не е приятен — каза Кейлъм. — Този ден започна като един от най-лошите дни в живота ми. Макар че вече се забелязват някои признаци на подобрение. Би ли се постарала да ме наричаш Кейлъм, а не сър? Поне когато сме сами?
Тя долавяше силата, мощния живот в тялото му. Той я караше да иска да го докосне! Пипа събра кураж, изправи рамене и отвърна:
— Радвам се, че си толкова оптимистично настроен. — Тя умишлено не използва никакво обръщение.
— Ти си тази, която направи деня ми по-светъл, скъпа — каза той съвсем ясно. — Откривам, че когато те гледам, чувствам в себе си сили да преодолея всяко препятствие. Наистина вярвам, че бих могъл да участвам и в няколко дуела наведнъж само заради теб.
Сърцето й сякаш се преобърна и спря. Да, бе напълно сигурна — сърцето й бе спряло да тупти.
— Странна работа — продължи Кейлъм. — Не си спомням друг път да съм се чувствал точно така. Какво означава това ли?
Тя преглътна, потрепна, помести се от крак на крак в ботушите, които очевидно бяха принадлежали на Сейбър Авенал, когато е бил момче и които бяха прекалено големи за Пипа. Поне Сейбър не бе показал някакви признаци, че разпознава собствените си отдавна омалели дрехи.
— Кажи, как мислиш? — настояваше Кейлъм. — Моля те да ми помогнеш да поставя диагноза на състоянието си.
— Станал си прекалено рано — предложи тя. — Или пък въобще не си си лягал. А може и да си гладен. Закуси ли?
Той не отвърна на предположенията, а просто смъкна цилиндъра й и я загледа с килната на една страна глава.
— Херцог Франчът направи грешка с този дуел — рече тя. — Така той създаде едно отчаяно положение. Пълна досада. Всичко, което сторих аз, бе да се справя с това положение. Така съм свикнала, нали разбираш — да се справям с досадните положения по разумен начин.
— Нима?
— О, да. Наложи се да се науча да го правя. Баща ми винаги е бил много зает човек. Разбира се, затова много го харесвам, но той никога нямаше достатъчно време, за да се разправя с женски глупости, затова аз просто трябваше да се науча да не позволявам да се стига дотам. Не мога да търпя женски глупости, а и въобще всяка глупост в себе си или в околните.
— Впечатлен съм.
— Не е кой знае какво.
— Колко си скромна!
Тя кимна.
— Баща ми винаги е вярвал в скромността. Затова много го харесвам.
Ръката му се сключи около нейната ръка, притисната към стомаха й.
— Не мога да забравя целувките ни, скъпа моя Пипа. И вчера сутринта, и снощи. Ти бе така топла, където те докосвах… и толкова гореща, струва ми се, където не съм те докосвал. Все още.
Пипа се опита да въздъхне, но не можа да си поеме дъх. Пламнала, поруменяла, тя се сепна, когато Кейлъм вплете пръсти в нейните и притисна ръцете й плътно към бедрата й. Лицето му люлееше нейното, драскаше кожата й със своята кожа, така различна от нейната. Мъжка кожа, малко груба там, където брадата му се отъркваше в нежната й буза.
Устните му се разтвориха — съвсем лекичко — разтвориха се така, че само връхчетата на зъбите му докоснаха чувствителната вътрешна част на долната й устна. И тогава езикът му потърси същото местенце, много внимателно, много нежно.
Имаше и нещо повече.
Съвсем близо, но някъде отвъд, където тя не можеше да го достигне. Защо той не знаеше какво иска тя? Защо ли и тя не можеше да му каже?
— Какво има, Пипа?
Тя не можеше да му каже какво иска, защото и самата тя не знаеше.
Кейлъм пусна ръцете й и я прихвана около кръста.
— Онзи мъж е глупак — рече той.
Тя не разбра думите му.
Кейлъм поклати глава и поднесе пръстите й към устните си, после ги целуна един по един много съсредоточено.
— Това не е достатъчно, знаеш ли?
Пипа вдигна поглед към върховете на дърветата. Мъглата почти се бе разсеяла. Тук-там се виждаха късчета ясно небе.
— След днешния ден повече никога няма да се срещаме.
— О, напротив, ще се срещнем, моя скъпа лейди.
— Аз трябва да се омъжа.
Той погали шията й и спря палци под брадичката й.
— Наистина.
— Няма да можеш да забравиш целувките ни, знаеш това. Нито пък аз.
— Но трябва. Аз не съм… искам да кажа, не бях на себе си. Заради напрежението е, след събитията тази сутрин… а и снощи, в градината.
— Ако не си била на себе си, то тогава смятам да ти помогна да не си на себе си по-честичко.
— Моля те, сега ме остави, Кейлъм.
— Сама? В Хайд Парк, и то когато нощните разбойници все още се промъкват наоколо? За нищо на света — и той хвана лакътя й.
— Дай ми дума, че ще стоиш далеч от мен — рече тя и затича. Кейлъм продължи да се движи редом с нея, като просто удължи крачките си.
— Защо искаш подобно нещо?
— Защото ми харесваш — каза тя, преди да успее да се спре. — Исках да кажа, защото не искам да ти се случи нещо лошо.
— Благодаря ти, мила моя. — Той я накара да спре и я обърна с лице към себе си. — Искаш ли да се омъжиш за този човек?
Тя просто не можеше да си поеме дъх.
— Била съм сгодена за него още при раждането си.
— Това вече си ми го казвала. Искаш ли да се омъжиш за него?
— Това се очаква да сторя. — Сърцето я болеше.
— Пипа, искаш ли да се омъжиш за Франчът? Той трябва да престане! Тя скри лице в ръцете си.
— Баща ми винаги…
— Да — прекъсна я той веднага. — Да, ти харесваш баща си за това, че винаги е решавал кое ще е най-добре за теб, а и така е редно. Но аз те питам и те моля да ми отговориш съвсем честно, желаеш ли този брак!
— Не! — Тя отстъпи крачка назад. — Не, не, не!
Той я притегли към себе си така яростно, че тя се препъна. Кейлъм я прихвана и я сгуши в прегръдките си.
— Милата ми! Какво чудо си ми ти! Само ако можех да ти кажа… — и той зарови лице в косите й.
— Да ми кажеш какво? — успя да промълви Пипа.
