— Ти ще ме видиш отново — каза Кейлъм. — Отново, и отново. Писано ни е да бъдем заедно, разбираш ли?
— Не… да, може би.
— О, да. Съдбата ни е отредила да преминем заедно през живота. И аз ще направя живота ти много хубав, сладка моя. Точно както и ти ще направиш моя живот такъв, какъвто трябва да бъде.
Пипа не разбираше.
— Ще сторя това, което трябва, Кейлъм.
— Да. — Но той изглеждаше щастлив! — Ще сториш това, което трябва. Това, което винаги се е очаквало от теб.
— Никога не бих разочаровала баща си.
— Та как би могла да разочароваш, когото и да е? — Като хвана ръката й, той я поведе бързо между дърветата до един кон, който тихичко пасеше оскъдната трева. — Ще те отведа у дома — рече той и я повдигна на гърба на коня, после скочи зад нея на седлото.
— Нали ще изпратиш да ме повикат, ако се нуждаеш от мен? — попита Кейлъм, като наведе глава до нейната. — Не се съмнявай, че незабавно ще дойда при теб.
— Няма да се нуждая от теб.
— Тогава ще дойда веднага щом приключа с това, което трябва да бъде сторено.
Той бе такава загадка!
— Ще те оставя тук — каза й той, като спря едрия си кон. — Но ще те наблюдавам, докато влезеш в къщата.
— Трябва да вляза откъм градината — рече тя.
— И така да е.
Ръката му се стегна около нея и той се приготви да слезе от коня.
Без да го е искала, Пипа сграбчи гривата на коня в едната си ръка, а с другата стисна ръкава на Кейлъм. Искаше й се да прокара ръце по тялото му. По цялото му тяло. Да обходи с ръцете си — и с устните си — цялото му тяло и искаше да го стори, когато е без дрехи. Без абсолютно никакви дрехи. Чисто гол.
— Тогава довиждане, Пипа. Засега.
— Да. Довиждане — и тя се затича. — Довиждане!
Явно беше съвсем полудяла. Единствено луда жена би могла да роди подобни греховни мисли, а тя разбираше, че са греховни, защото и малкото, което й бе обяснила вдовицата за интимното поведение между съпруга и съпругата, макар и да звучеше доста странно, й подсказваше това.
Греховна, плътска душа. Ами да, вдовицата й бе казала, че всички мъже имат греховни, плътски души, които изискват женското тяло да се жертва, за да утоли апетита на плътското им начало. Вдовицата бе казала с тон, сякаш ставаше дума за обедното меню, че дълг на жената е да лежи неподвижно, само по дрехите, които съпругът й позволи да остави върху себе си, докато той прави с нея, каквото иска. Намекът беше — или поне така се бе сторило на Пипа, — че каквото иска би могло да включва доста докосване, и то с различни части на мъжа. Тя си представи влажните устни на Франчът и също така влажните му длани и потръпна от отвращение.
Още преди да успее да обуе пантофките си, вратата към оранжерията се отвори. Разтреперана от вълнение, тя набързо се обу и се обърна, за да натъпче палтото и ботушите на Сейбър в шкафа.
— Пипа! — пресипнало прошепна Жюстен. — Слава Богу! Толкова се страхувах, че няма да се върнеш, преди някой да е тръгнал да те търси! Наложи се да накарам горкичката ти прислужница да си легне и да кажа на икономката, че е болна.
— Защо? — попита Пипа, сериозно разтревожена.
— Защото направо се поболя да се тревожи за теб, разбира се. Както и аз. Какво си им сторила?
Пипа затвори вратата на шкафа, съдържащ уликите за приключението й, и едва тогава се изправи с лице към Жюстен.
— Планът проработи. Няма да има дуел.
— Разбира се, поне днес — яростно каза Жюстен, но красивата й уста затрепери. — Не мога да повярвам, че се забърках в това! Сякаш това не съм аз.
Пипа тръсна глава.
— Напротив, струва ми се, точно това си истинската ти. Такава, каквато си родена да бъдеш.
— Сега няма да обсъждаме това. — Жюстен мушна ръка под лакътя на Пипа и закуца редом с нея към салона. — Трябва много внимателно да те вкараме в стаите ти. Цялата къща е на крак, хората търчат наляво и надясно. Докторът идва и остана няколко часа.
— Ще оживеят — рече Пипа, но наистина се чувстваше малко гузна. — Ами вдовицата?
— Баба също се оттегли в стаята си. Каза, че няма да слезе, докато не приключи цялата олелия.
— Много разумно. Може би е най-добре да вземем пример от нея.
Един предпазлив оглед на вестибюла отвъд салона потвърди предположението й, че във Франчът Хаус цари пълна бъркотия.
— Въобще няма да ни забележат — отбеляза Пипа, размишлявайки на глас. — Ела, ще идем в моите стаи заедно.
И наистина бе права. Слугите тичаха нагоре-надолу по стълбището. Носеха сгънати чаршафи или пък димящи кани с гореща вода и почти не поглеждаха към двете жени.
Стигнаха до внушителните покои на Пипа, влязоха и Жюстен моментално подпря юмручета върху слабите си хълбоци, за да сгълчи бъдещата си снаха:
— Така! — започна тя. — Стори ми се, каза, че ще използваш някое безобидно средство, за да постигнем целите си. Искам да ми кажеш какво точно си дала на брат ми и на приятелите му.
Пипа неопределено махна с ръка.
— Всъщност нищо особено. Просто приложих едно-две от лекарствата, които дойката ми използваше върху мен, когато бях малка. Листата от сена бяха за онези случаи, когато това, което влизаше в мен, не искаше да излезе в приемлив срок.
Страните на Жюстен пламнаха и тя прошепна:
— Пипа!
— А също и ипекакуана. Дойката ми прибягваше до това средство, когато поради твърдоглавието ми вътре в мен попадаха някои неща, които не биваше да попадат там и които тя имаше желание да извади.
— Пипа!
— Хм. Човек трудно забравя подобни моменти. Както и да е, за да съм сигурна, че моят годеник, както и приятелите му, ще бъдат напълно… ъ-ъ… изпразнени от нежелано съдържание, аз добавих съставките към последните им четири бутилки бяло вино. Както и към двете бутилки коняк, с които приключиха гуляя си. Какъв късмет за тях, че ги спасих от ужасното главоболие, което иначе щеше да ги мъчи днес.
— О, Пипа! О, Божичко, но те са толкова… зле!
— Сигурна съм, че са зле — отбеляза Пипа доста прозаично. — Сигурна съм и, че надали знаят къде е горе и къде долу, така да се каже.
9
— И това ако не надминава всичко! — каза Струан с приглушен глас. Той смушка с лакът Кейлъм, който седеше до него на една от отвратително неудобните пейки в залите на аукционна къща „Кристи“.
— Не сега — смъмри го Кейлъм. Най-добрата аукционна къща в Лондон никога не бе обръщала особено внимание на удобството на своите клиенти. Малкият огън, който мъждукаше в единия край на обширната стая, не помагаше кой знае колко да се смекчи спартанската обстановка. Кейлъм се премести напред върху пейката. — Картините на Рейнолдс са на ред. Арън отдавна копнее за този екземпляр.
Силните пръсти на Струан, които се забиха в ръката под рамото му, най-сетне успяха да привлекат вниманието на Кейлъм.
— Не се обръщай веднага — прошепна Струан, — но точно в момента най-прочутият страхливец на Лондон се приближава. А момчето в зелено го държи под ръка.
