— Не споменавай това — процеди Кейлъм през едва-едва отворени устни. — Никога!
— Ама той наистина те преследва, казвам ти! Идва право насам. Сигурно е бил на Хановър Скуеър и са му казали, че си тук.
— Момчето… извинявай, дамата в зелено виси на ръката му, а Хорвил съставлява ариергарда в компанията на Анри Сен Люк, ако не ме лъже паметта.
Кейлъм сепнато се обърна настрани… и погледът му моментално попадна върху тревожните тъмносини очи на лейди Филипа Чонси. В същия миг той скочи на крака.
— Добър ден, милейди — каза, като умишлено отбягна да поздрави Франчът.
Споменът за последната им среща моментално се изправи между тях заедно с мисълта, че той я бе помолил да напусне Франчът заради него и тя му бе отказала. Пипа склони очи и му позволи да хване ръката й. Кейлъм се наведе, за да докосне с устни пръстите й, и почувства как тя трепери. Сигурно и Франчът щеше да усети треперенето на жената, която държеше под ръка.
— Много трудно се оказа да се срещне с вас човек, Инес — каза Франчът. — Вече дни наред ви изпращам съобщения.
Този път Кейлъм погледна мъжа право в лицето.
— С мен ли е трудно да се срещне човек, ваша светлост? — В същия миг той чу как представянето на картината на Рейнолдс започна.
— Абсолютно наложително е да поговорим — каза херцогът. Лицето му не бе съвсем същото като онова, което Кейлъм си спомняше. Изглеждаше изнурен и имаше сини кръгове под очите, а дрехите му, като че ли бяха скроени за малко по-едър човек. — Не беше… Не бях в състояние да дойда лично до днес. Моля ви, господин Инес! Това е много деликатен въпрос. Бихте ли ни направил честта — на мен и на годеницата ми, както и на нашите приятели, — да ни придружите на малка разходка из парка Сейнт Джеймс?
— Двамата с виконт Хънсингор в момента сме заети, трябва да свършим една услуга на брат му, маркиз Стоунхейвън. — Още докато говореше, Кейлъм чу как аукционерът приключи разгорещеното си описание на портрета и даде знак за наддавания.
Лейди Хорвил се притискаше към мъртвешки слаб и определено демоничен на вид мъж, чиято френска кръв направо прозираше под кожата му. Тя се усмихна, като разкри трапчинките си пред Кейлъм и придърпа спътника си напред.
— Познавате ли се с Анри Сен Люк, господин Инес? — А на придружителя си каза: — С господин Инес вече сме се запознавали, нали, господин Инес?
Днес вкусът на самата дама се разкриваше в хитроумно изрязания кръгъл отвор в горната част на гранатово черното й манто, който позволяваше белите й гърди направо да се натрапят на погледа.
Някъде зад гърба на Кейлъм аукционерът извика:
— Та вие ни обиждате, сър! Наддаването започна на хиляда гвинеи!
— Ще ви помоля да ме извините — каза Кейлъм на Франчът. После хвърли още едни поглед към Пипа. Тя бе по-скоро поразителна, отколкото просто хубава, по-скоро забележителна, отколкото просто красива, а невзрачният цвят на пролетно зелената й муселинена рокля и на копринения й жакет раздразни Кейлъм. На нейната ярка душа много повече биха подхождали огнени цветове и дръзки модели. С усилие той премести погледа си от Пипа към Франчът. — Арън… маркизът отчаяно желае тази картина, ваша светлост. Затова, ако ме извините…
Франчът се отдръпна, хвърли един поглед към изложения портрет и направи знак.
— Това вече е нещо — изрева аукционерът. — Негова светлост херцог Франчът предлага пет хиляди гвинеи.
Кейлъм се обърна и срещна въпросителния поглед на Струан. Тълпата се смълча.
Струан, внезапно станал войнствено съсредоточен върху наддаването, направи дискретен жест с ръка.
— Шест хиляди гвинеи — със задоволство извести аукционерът. — Чувам ли седем?
— Седем! — извика той миг по-късно, когато някъде от партера се появи ново предложение. И после: — Девет от господина в кафяво.
— Божичко — измърмори Кейлъм. Арън никога нямаше да им прости, ако не купят този проклет портрет. Кейлъм лекичко повдигна програмката си.
— Имаме десет — аукционерът се полюляваше на подиума така, сякаш всеки миг щеше да се понесе към висините.
Наддаването от страна на други заинтересовани лица вече сериозно се разгорещи и само след минути пълничкото усмихнато лице на една дама, на която, като че ли отдавна й е било време да се спомине, обеща дванадесет хиляди гвинеи.
— Това е нечувано! — каза Струан на Кейлъм. — Та аз дори не харесвам това нещо.
— Не ти си този, който трябва да го харесва.
— Грейс ще откъсне ушите на Арън, ако платим подобна сума за нещо, което тя несъмнено ще сметне за безполезно.
— Вече стигаме до тринадесет хиляди гвинеи! — Мъжът на подиума сякаш всеки момент щеше да припадне от радост. — Тринадесет, първи път. Тринадесет, втори път. Тринадесет… Имаме двадесет хиляди гвинеи! — Гробовно мълчание се възцари над обширната зала. — Херцог Франчът предлага двадесет хиляди гвинеи. Това е наистина паметен ден!
След като няколко секунди наблюдава леко шокираните лица в залата, аукционерът обяви:
— Двадесет хиляди първи път… двадесет хиляди втори път…
Кейлъм почти не чу как служителят съобщи „Продадено!“, преди да се обърне отново към Франчът, а омразата му към този човек така се бе засилила, че се чудеше дали ще успее да се сдържи да не сграбчи негодника за гърлото.
Херцогът направи знак на един от разносвачите да се приближи.
— Моят прислужник ще се погрижи за подробностите — каза той на разсилния. — Уредете картината да бъде изпратена на маркиз Стоунхейвън. Във… — и той въпросително повдигна вежди към Струан.
— Замъка Къркълди — отвърна моментално Струан като човек, чиято уста е задвижвана от скрити пружинки. — Шотландия.
— Чухте къде — рече херцогът.
Кейлъм го огледа и възмутително демонстративната постъпка на Франчът бавно взе да достига до съзнанието му.
— За какво беше това? — попита той Франчът. — Защо, за Бога, ви трябваше да правите подобно нещо?
— Жест на приятелство — Франчът, чието лице сега леко блестеше от капчици пот, немощно сви рамене. — Стори ми се уместно. Трябваше да свършите една работа. Аз пък трябваше да говоря с вас веднага. Купих нещо, за да покажа уважението си към вас и към близките ви приятели, а едновременно с това приключих и със задачата ви. Сега, предполагам, че ще дойдете с мен, сър.
— О, наистина, елате, господин Инес — придума го и лейди Хорвил. — Етиен е дошъл при вас, за да се остави на милостта ви, нали, скъпи Етиен?
Скъпият Етиен хвърли на лейди Хорвил такъв поглед, който би изпепелил някое не толкова погълнато от собствената си личност същество.
— Ще ви бъда много задължен, Инес — рече Франчът.
Струан внезапно пристъпи напред.
— Брат ми няма да приеме подарък от вас, Франчът. Бъдете така любезен да уредите картината да бъде отнесена на собствения ви адрес.
Франчът небрежно махна с ръка.
— Това е въпрос, който може да почака. — Той се съсредоточи върху Кейлъм и каза с нисък, притеснен глас: — За Бога, човече, умолявам ви! Всички ни гледат. Цялото общество е наострило уши. Излезте заедно с мен и покажете с нещо, че сме приятели, моля ви!
Това бе като миг от рая за човек, решен да хвърли друг човек в ада. За щастие разумът бързо надделя над примамливата мисъл за мъст.
— Както желаете — каза Кейлъм, като се усмихна бегло и направи знак на херцога да тръгне пред него към вратите. — Ако искаш, ела с мен, Струан. Да не позволяваме някой някога да каже, че аз съм мъж,
