лишен от достатъчно достойнство, за да бъда милостив.
Струан имаше вид на човек на ръба на апоплектичния удар, но въпреки това стори, както го помоли Кейлъм, и тръгна редом с него, за да последват Пипа, херцога, лейди Хорвил и Сен Люк навън, в слънчевия следобед на „Пал Мал“.
Едва се отдалечиха на няколко метра, и Франчът рязко се обърна към Кейлъм, за да му подаде припряно някакъв плик.
— Не мога да приема това — каза той с видимо оскърбление. — Заради доброто си име, умолявам ви да ми помогнете в една работа, която няма да ви навреди, но пък ще спаси мен.
Кейлъм се втренчи в Пипа, докато тя бавно повдигна лице. И двамата знаеха, че пликът в ръцете му е същият, който тя бе предала на Сейбър Авенал преди почти седмица.
— Може ли да го отворя? — попита той Франчът.
— Разбира се. И без това знаете какво съдържа. — Херцогът кимаше изискано на минувачите, запътили се към каретите си, а същевременно изрецитира съдържанието: — Аз, ваша светлост, съм джентълмен. И като такъв ще се постарая да забравя, че не пожелахте да дойдете на нашата среща тази сутрин. Нека оставим това събитие зад гърба си. Подписано е К И.
Кейлъм извади листчето от плика и прочете написаното не от неговата ръка, но от негово име.
— Това ми се вижда достатъчно великодушно, ваша светлост — рече той. — Целта му е да предотврати повторение на неприятното събитие. — Докато говореше, усещаше, че Пипа го наблюдава.
— Не мога да позволя дори да се допусне, че съм се отказал — рече Франчът.
— Но вие се отказахте.
— Не бях в състояние да се появя — каза Франчът. — Бях… болен.
— Така твърдите вие — отбеляза Кейлъм.
— Наистина беше така. Имаше… изглежда, сме яли нещо развалено. Моля да ми помогнете в това трудно положение, като кажете, че всъщност съм се появил в Хайд Парк в уговореното време.
— Проклет да съм — измърмори Струан. — Невероятно!
— Наистина невероятно — каза и Кейлъм.
— Няма да ви навреди, ако кажете, че сте се прицелил неточно, а моят пистолет е гръмнал преждевременно.
Кейлъм се разсмя невярващо.
— Няма да ми навреди ли?
— На вас не ви е нужно да се грижите толкова за репутацията си, както на мен.
Подобна арогантност надминаваше границите на понятното.
— Не — кратичко отвърна Кейлъм. — Не. Това, което предлагате, е невъзможно.
Франчът каза:
— Ще ви се отплатя за усилията.
— Не — повтори той.
— Вижте, все още съм болен. Дойдох днес тук, защото вие пренебрегнахте всичките ми усилия да ви накарам вие да дойдете при мен.
— Така е, наистина. — Поне по десет пъти на ден бяха изпращани съобщения и пратеници, умоляващи Кейлъм да посети херцога на „Пал Мал“.
— Много добре. Нека се опитаме да скалъпим друга история. И на двама ни оръжията са стреляли преждевременно. Ето на. Какво повече мога да ви предложа?
— Да разбирам ли, че ми предлагате нещо като приятелство, ваша светлост? — Този подлец се бе перчил с нея днес, сякаш тя бе просто част от фалшивата му публична демонстрация на лично щастие. — Май не се изразих добре. Да разбирам ли, че отношението ви към мен е претърпяло коренна промяна? Че желаете да се присъединя към вас в тази заблуда, за да можем да се сближим повече като двама мъже със силен характер, които държат взаимно на репутациите си?
Струан се покашля. Франчът примигна бавничко, и то няколко пъти. Пипа видимо бе затаила дъх.
— Може би не съм ви разбрал достатъчно…
— Не, не — припряно рече Франчът още преди Кейлъм да довърши. — Напълно правилно сте ме разбрал. Точно това имах предвид. Още от мига, в който ви зърнах… е, да, съвсем скоро след това, си казах: „Ето един мъж, чието приятелство си струва да спечели човек“. Единствено злата съдба бе виновна да поемем по грешния път. Да, наистина бих оценил вашето приятелство като истинско съкровище, сър.
— И оръжията и на двама ни са стреляли преждевременно в утрото на предполагаемия ни дуел?
— Да, да, да — облекчението караше Франчът да говори направо задъхано. — Слава на Бога, че сте толкова разбран човек. Стреляли са преждевременно и сега и двамата сме твърдо решени да покажем благодарността си към благосклонната съдба. Съдбата, която не ни лиши от възможността да прекараме много приятни часове заедно.
Лейди Хорвил изпляска с пухкавите си бели ръце. Струан издаде напред долната си устна и се залюля напред-назад на пръсти.
— Много сте благороден, господин Инес — каза Пипа със своя очарователен, нежен и ясен глас. — А сега, не бива да ви задържаме повече.
С това тя моментално си спечели един смръщен поглед от страна на Франчът.
— Не бива да бъдем толкова повърхностни, скъпа. Не се прави така при дадените обстоятелства.
— А вие какво бихте предложили? — попита го Струан, и то с пресилена любезност. — Чай, може би? Или пък една игра на крокет на моравата?
— Това, а и повече — пропя лейди Хорвил. — Защо Етиен не ви покани в замъка Франчът за прелестното увеселение, което започва там идния месец. Точно тогава ще празнуваме рождения ден на Етиен, нали знаете.
И гръм да бе паднал точно на паважа пред краката му, Франчът не можеше да изглежда по-слисан. Кейлъм се втренчи в мъжа и осъзна, че всъщност двамата трябваше да имат един и същи рожден ден.
Лейди Хорвил продължи невъзмутимо:
— Не мислите ли, че това би било прекрасно, лейди Филипа? Ще бъдем Анри и Сейбър, и Етиен, и аз. Вдовицата, разбира се. И лейди Жюстен, макар че човек едва ли трябва да брои и лейди Жюстен, нали?
Кейлъм погледна жената и почувства, може би за първи път в живота си, отчаяното желание да разтърси представителка на по-слабия пол така, че тя да загуби дар слово.
— Господин Инес би бил такава чудесна добавка. — После тя се обърна към Струан и каза: — И вие, разбира се, лорд Хънсингор. Както и вие — каза тя на Пипа, без да я поглежда отново.
— Невероятно! — измърмори Струан за втори път.
— Отлична идея — някак глухо каза Франчът.
Струан вече клатеше отрицателно глава.
— Какво очарователно предложение — рече Кейлъм, преди Струан да успее да изрече категоричния си отказ. — Не мислиш ли, Струан? Очарователно и щедро. Тъкмо тази сутрин си говорехме, че ни е нужна малка почивка от сезона в града. Обсъждахме дали да не прекараме известно време в провинцията. Разбира се, Корнуол не бе точно мястото, където смятахме да идем, но…
— Настоявам — вметна Франчът, очевидно разгорещявайки се заради надеждата напълно да възстанови репутацията си. — Ще дойдете в замъка Франчът като мои гости и ще останете толкова дълго, колкото е възможно.
Тъмните присвити очи на Струан искряха от върло негодувание.
— Като че ли виконтът все още не е убеден — рече лейди Хорвил, а сините й очи бяха кръгли и невинни. — Вие го склонете, лейди Филипа. Кажете му колко много ще значи за вас компанията на господата точно когато ще започнат празненствата в чест на наближаващата ви венчавка.
Пипа забележимо преглътна и страните й поруменяха.
— Ако това ще достави удоволствие на всички, тогава, разбира се, ще е приятно и за мен.
Тя не искаше той да идва. Кейлъм стисна ръце зад гърба си. Тя не искаше той да идва, защото се страхуваше от онова, което би могло да се случи, ако дойде.
