Омагьосана

той ги целуна. — О! — промълви тя и очите й неусетно се затвориха.

Следващите целувки Пипа почувства върху затворените си клепки.

— Не спях — каза му тя. — Тревожех се за утре и не можех да заспя.

— Искам те — бавно рече той до бузата й. Плъзна ръце под наметалото й и я притисна към себе си. — Опитах се да стоя далеч от теб, но трябваше да дойда, защото просто не можех да понасям мисълта, че ти си тук. Тук, с него.

И самата тя не бе в състояние да понесе тази мисъл, но какво можеше да стори? Пипа сгуши лице под брадичката му и вкуси солта по неговата кожа. Обожаваше да го докосва, обожаваше аромата му. Той бе голям, силен и топъл, миришеше на кожа и чисти дрехи и на нещо неопределимо, което принадлежеше единствено на Кейлъм Инес, нещо страшно мъжествено и опияняващо.

Разтвори устни и докосна с език пулсиращата вена на врата му. Кейлъм простена.

Този стон дълбоко развълнува Пипа. Някъде ниско в тялото й започна да се събира странна топлина. Новото усещане я изненада.

— Кейлъм — каза тя, стиснала здраво раменете му. После с връхчето на езика си проследи извивката на врата му — чак до вдлъбнатинката на брадичката.

Кейлъм отново простена. В звука имаше и удоволствие, но и желание за нещо повече.

Внезапно Пипа се почувства по-дръзка. Очите му бяха затворени. Тя използва това, за да се повдигне на пръсти, да наведе лицето му и силно да притисне устни към неговите.

Моментално устата му се разтвори и той отново простена, после плъзна език дълбоко в устата й и разлюля лицето й.

Но Кейлъм стори и нещо друго, нещо наистина необикновено. Ръцете му се плъзнаха към задничето на Пипа. Обхванаха я и я притиснаха с шокираща интимност. А докато дланите му държаха и пръстите му я галеха и мачкаха, той притисна онази част от тялото си към корема й.

Бе много голям и твърд — и много горещ. А Пипа сякаш обезумя от желанието да узнае много повече за „онова“.

— Ела с мен — каза той и всмукна долната й устна между зъбите си. Съвсем нежно я захапа, после бавно пусна чувствителната плът. — Ела с мен още сега! Дойдох направо от Хановър Скуеър. Оставих там приятеля си, виконт Хънсингор, и наредих на кочияша да ме докара с каретата. Трябва първо да се върнем, та Струан да не се тревожи за нас, а после ще избягаме.

Пипа сякаш не можеше да си поеме дъх. Пръстите му бяха като от стомана, но тя жадуваше да чувства тази твърдост върху себе си. И копнееше той да продължи да я притиска.

— Каретата, която наех, сега чака до къщата. Можем да стигнем много далеч оттук още преди някой да разбере, че те няма.

Пипа никога не беше пила силен алкохол. Но беше сигурна, че усещането трябва да е точно такова.

— Целуни ме отново, Кейлъм.

— Става късно, мила моя. Някой непременно ще забележи, че те няма и скоро ще вдигнат тревога. Нека направим така, че тази тревога да не е напразно. А защото си заминала и не могат да те намерят.

Нещо сякаш застина насред горещото й пламенно желание.

— Заминала? — Той сигурно се шегуваше с нея. — Аз? Но аз не мога да замина!

Ръцете му леко се отпуснаха.

— Това място не е добро за теб. Мъжът, за когото си сгодена и за когото трябва да се омъжиш, не е добър човек.

— Не е… — Но какво говореше тя? — Херцогът е мой годеник!

— Да. А аз те моля да го напуснеш и да дойдеш с мен.

Хладният разсъдък угаси и последните искрици от пожара в Пипа.

— Съжалявам — каза тя, като решително се оттласна от гърдите му. — Какво ми става? Какво си мисля? Моля те, умолявам те, отдръпни се от мен!

Лунната светлина й разкри борбата на чувствата по красивото му лице.

— Мислеше си, че изпитваш нещо към мен, Пипа. Нали така те наричат приятелите ти, нали? Пипа?

— Да — промълви тя, като вече започваше да трепери. — Моля те! Излез веднага от страничната врата и не вдигай шум. Херцогът никога не бива да разбере, че си идвал тук.

— Защо? — Той се засмя високо, сякаш напук на предупреждението й. — Какво ще ми направи? Въобще не ме е страх от твоя прелестен херцог.

— Той не е прелестен — възрази Пипа с неуверен глас. — Дори въобще не ми е приятен. Но той е мъжът, за когото татко ми каза да се омъжа. Не съм го избирала аз. И двамата го знаем. Но това, което сторих тази нощ с теб, е грях. Вината е моя и те моля за прошка.

— Искаш прошка? От мен? — изсумтя той. — Това е глупост! Та ти си едно невинно създание. Не познаваш нищо друго, освен естествените стремежи на тялото и душата си. Няма никаква вина. Ако имаше, аз щях да съм виновен. Напусни го!

— Той ще те преследва и ще те убие.

— Искам да станеш моя жена.

Тя ахна сепнато, а ударите на сърцето й внезапно й се сториха направо оглушителни, сигурна бе, че вече и той ги чува.

— Действаш прибързано и необмислено, Кейлъм. Поставяш в опасност собствения си живот, а това е всичко, което ме интересува. Върви си, моля те! И никога вече не се опитвай да ме видиш. Напусни Лондон още сега, начаса, и се върни в Шотландия.

Той сякаш окаменя.

— Да се върна в Шотландия? Искаш да кажеш, да си плюя на петите и да избягам от горделивия ти годеник, защото трябва да се страхувам от него?

— Искам да кажа — обясни Пипа, а всеки дъх пареше гърлото й, — че не мога да имам онова, което желая, но мога поне от все сърце да те помоля да сториш така, че дуелът да не се състои утре сутринта.

— Отказваш ми?

— Вече съм обещана на друг. — Разтуптяното й сърце направо щеше да се пръсне.

— Значи няма да размислиш и да дойдеш с мен?

Пипа никога не се беше надявала мъж като този да я пожелае, и то така силно.

— Няма да дойда с теб — отвърна. Нямаше да го излага на смъртна опасност, а глупавото му предложение би довело точно до това.

— Разбирам — тихо каза Кейлъм. — Ще ми кажеш ли поне едно нещо? Съвсем честно?

Пипа кимна.

— Причиних ли ти болка с предложението си?

Тя сведе глава. Беше й причинил радост, която бе почти като агония — и болка, която всъщност бе нетърпима наслада.

— Не — отвърна тя. — Не и болка.

— И няма да съжаляваш, че ме отпращаш, без да дойдеш с мен?

— Аз… онова… Наистина много те харесвам, Кейлъм, но аз съм здравомислеща жена. Отказвам да обсъждам невъзможни неща.

— Разбирам.

Тя знаеше, че той нищичко не разбира.

— Ще сториш ли това, за което те моля? Ще напуснеш ли Англия? — попита тя.

— Не.

Ръцете й, свити в юмруци, се притиснаха към стомаха й.

— Моля те!

— Никога! Честта ми не е по-маловажна от неговата. Никога не бих избягал от него, освен ако го сторя заедно с теб.

А ако избягат заедно, херцогът със сигурност ще ги преследва, докато успее да убие Кейлъм. Тогава ще прости на Пипа, която ще е била примамена против своята воля. Думите може и да не бъдат точно тези, но тя знаеше, че както и да се оправдае, херцогът ще намери начин да задържи за себе си каквото смята, че му принадлежи. В крайна сметка, когато Кейлъм вече ще е мъртъв, Франчът ще се ожени за нея с показно