— Забрави я — настоя Кейлъм. — Всичко това е просто представление, не разбираш ли? И тя е една от тях. Част от всичко това. Лъжлива девственица, с която само парадират заради още някоя пошла сцена. Тези хора са от един дол дренки. Ако не греша, всички редовно идват на тези оргии. Тук всичко е предварително планирано. Гостите очакваха да се включат.
Кейлъм се извърна, но Струан хвана ръката му.
— Не — промълви той. — Не, тя не бива да остава тук.
Кейлъм проследи загрижения поглед на Струан. Водена от госпожа Лъшботам, Елла, все още облечена в черното кадифено наметало и със завързани очи, колебливо влезе в стаята. Сякаш леден вятър повя въздуха и гърченето на пода постепенно замря. Участниците в оргията бавно се отделиха един от друг и като започнаха да пооправят облеклото си или това, което бе останало от него, се отдръпнаха от мястото в центъра на кръга.
— Надяваме се, че сте харесали нашето малко забавление — рече госпожа Лъшботам, а лишената й от устни уста се разтегна в нещо, което трябваше да представлява усмивка. — А сега ви предлагам нещо много специално, преди да ви изпратя да си лягате. Някои от вас вече очакват този момент. Нямах намерение това да се случи тази вечер, но… — тя погледна право към Струан. — Наистина вярвам, че е крайно време да започнем с наддаването.
— Наддаване? — повтори Струан под носа си. — За Бога, та тя смята да продаде момичето на търг!
— Сигурно разбирате, че в никакъв случай не ми е приятно да се разделя с моето най-голямо съкровище. Но пък времената са трудни и се налага да съм практична. Моля тези от вас, които се интересуват, да напишат размера на интереса си, и то в подробности, на своите визитни картички и да ги оставят в кристалната купа, която се намира до входната врата.
Отново настана пълна тишина.
— Елла — рече госпожа Лъшботам, като махна превръзката от очите на момичето, — време е да свалиш наметалото.
Златистото лице на момичето, с големите й очи с форма на бадем, сега видимо пребледня. Тя притисна наметалото още по-плътно към себе си.
— Елла е девица — обяви госпожа Лъшботам с ясно доловима наслада в гласа. — Цяло съкровище! Съблечи наметалото си, дете.
Момичето се поколеба още миг, после разтвори кадифеното наметало и го остави да се свлече от раменете й.
Всеобща въздишка се надигна от цялата стая, като тук-там се дочуха и благоговейни възклицания, както от мъжете, така и от някои жени.
Под наметалото й се разкри скромно скроена рокля, която постигаше точно този ефект, за който е била създадена. Ушита от прозрачен като паяжина червен муселин, вместо да прикрива удивителното тяло под нея, ефирната рокля придаваше някакво розово сияние на златистата кожа. Навлажнената тъкан прилепваше към извити нагоре зърна, които се бяха втвърдили под погледите на тълпата. Гърдите на момичето бяха съвършено заоблени и предизвикателно заострени при връхчетата, което накара много от присъстващите мъже жадно да се заоблизват.
Над стройните й бедра ясно се виждаше триъгълникът черни косъмчета.
Когато Елла напразно се опита да се прикрие, госпожа Лъшботам я извъртя така, че да покаже и заобленото й задниче. Струан яростно пристъпи напред. Кейлъм го задържа и прошепна до ухото му:
— Нищо не можеш да направиш. Чуй какво ти казвам. Нищо няма да се случи. Онази стара вещица е добре обиграна в номерата си. Смята да стори точно това, което каза. Предложенията ще достигнат главозамайващи стойности, докато тя реши да продаде уж недокоснатите прелести на тази Елла.
— Ще платя всичко, което поиска!
Кейлъм простена.
— И ще платиш за нещо, за което са плащали отново, и отново. Послушай ме, моля те! На този свят съм видял и препатил повече от теб.
— А откъде знаеш колко съм видял и препатил аз самият? — възрази Струан, а Кейлъм не за първи път остана озадачен от непривичното отчуждение, което долови между себе си и своя приятел от детинство.
— Може би — най-сетне рече Кейлъм. — Обаче сега това явно няма значение. Тя си тръгва. А аз предполагам, че от време на време изнасят все същото шоу и то винаги носи на онази жена цяло състояние. Забрави момичето! Тя би могла да се махне оттук, стига да иска. Помни го.
— Ти си наивният в случая — каза Струан. — На тоя свят има и неща, за които нищичко не знаеш.
Кейлъм не искаше да спори, че очите му са видели достатъчно като за мъж, живял на същия този свят вече тридесет и четири години.
С оттеглянето на Елла оргията отново се разрази и Кейлъм, последван от Струан, с радост се измъкна в преддверието.
Госпожа Лъшботам излезе от някаква врата зад стълбището, приближи се и каза:
— Не се и съмнявам, че ще оставите своята визитка, сър. Само много щедър мъж може да спечели моята Елла. Помнете това, когато обмисляте предложението си. Вашите хора се върнаха, господин Инес.
Кейлъм се намръщи, после последните й думи достигнаха до съзнанието му.
— Много добре. Ела, Струан, време е. — Изминал бе повече от час. Само с един поглед към лицето на приятеля си Кейлъм разбра, че ги очакват много неприятности, ако не успее да го убеди да забрави сочното предложение на госпожа Лъшботам.
Струан се изкачи по стълбището до последния, пети, етаж доста мълчаливо. Може би в крайна сметка щеше да си възвърне здравия разум по-бързо, отколкото се опасяваше Кейлъм.
Вратата, която търсеха, се намираше в дъното на тесен коридор, където таванът под покрива се снишаваше дотолкова, че трябваше да се наведат, за да минат.
Кейлъм почука и подскочи, когато вратата рязко се отвори и той се озова лице в лице с приведената белокоса фигура на Майлоу, Мистичният лечител, Откривателят на болести, Носителят на забравени сили. Кейлъм бе виждал тези титли по боядисаните табели на каруцата на Майлоу и сестра му, Миранда, с която пътуваха от панаир на панаир из цяла Англия, Шотландия и Уелс.
Майлоу се вторачи в Кейлъм изпод надвисналите си рунтави вежди, бели като косата му.
— Пак ли ти — каза той, а устата му се изви в негодувание. Опита се да затръшне вратата, но Кейлъм вмъкна ботуша си така, че да му попречи. — Казахме ти да не идваш пак — рече Майлоу. — Можеш да ни навлечеш големи беди, а ние повече с нищо не можем да ти помогнем.
— Той ли е, Майлоу? — попита раздразнен женски глас откъм тъмния ъгъл на стаята зад гърба му. — Детето ли е?
— Спи — нареди й Майлоу и свирепо се намръщи на посетителите си. — Махайте се. Веднага! Сестра ми е изтощена. Нашият живот не е никак лесен. Не ни трябва да се бъркате и само да го влошавате още повече.
— Миранда болна ли е? — попита Кейлъм, като почувства и известни угризения, че загрижеността му произтича най-вече от възможността да загуби единствения си сигурен източник на информация.
— Уморена е, това е всичко — рече мъжът. — Махайте се.
— Червенокосия? — извика жената. — Ти ли си?
— Да — рече Кейлъм, като си проби път покрай Майлоу. — Ела, Струан, и се запознай с приятелите ми Майлоу и Миранда. Те пътуват из страната заедно с панаирите и понякога с трупите на странстващи артисти. Приготвят чудодейни еликсири, които помагат при всякакви болести, а където и да идат, хората с надежда ги очакват. — Той забеляза как изражението на Майлоу се посмекчи и се приближи до тясното легло в далечния край на малката стая.
— Значи си ти — рече жената в леглото. За разлика от брат й, тя имаше пясъчноруса коса, която още не бе започнала да посивява. Изглеждаше все още млада, макар че по-отблизо по красивото й лице се забелязваха множество бръчици. — Кой е с теб?
— Това е… — Кейлъм се поколеба и погледна към Струан.
— Аз съм Струан, виконт Хънсингор — представи се Струан без колебание и учтиво се поклони на жената. — Кейлъм ми разказа за вас. Аз поисках да дойда с него. Той ми разправя, че знаете нещо за
