ми, или да рискувам да събудя подозрения относно мотивите си, ако се опитам да откажа. Но аз отрових Хорвил заради теб! Платила съм за теб, ваша светлост!

Той я гледаше с уплаха и слисване.

— Отровила си съпруга си?

Тя отметна глава.

— Той беше стар. Време му бе да ме освободи за ролята, която ми е било отредено да играя, ролята на херцогиня Франчът.

— Не — упорито рече той. — Моят брак е отдавна уреден. Защо не искаш да проумееш, че трябва да имам достъп до пристанището в корнуолските земи на Чонси, а единственият начин да го получа, както и правото да използвам това пристанище, е да се оженя за момичето?

— Ти си глупак! Слушай ме добре. — Анабел не си бе направила труда да облече бюстието и пристъпи към него, а голите й гърди трепереха от силните чувства. — Трябва да ме изслушаш, или с теб е свършено. Помисли! Инес буквално се натрапи в живота ти.

Етиен стисна очи и опита да се съсредоточи.

— А сега се появява и при Лъши — продължи Анабел. — Това не ти ли се струва странно съвпадение?

— Не знам — рече той, вече чувствайки се крайно нещастен.

— Благодарение на предишния херцог Франчът, някогашният покровител на уважаемата ти майка, заведението на Лъши се превърна в най-търсеното място за развлечения. Ако не си забравил тази подробност, именно при Лъши херцогът за първи път е срещнал майка ти, прекрасната Флорънс Хокинс.

— Затова ми помогни, ако…

— Помагам ти. Не е ли възможно господин Инес да отиде при Лъши, за да провери родословието ти?

От ужас коленете на Етиен омекнаха. Той отстъпи назад и се строполи в най-близкото кресло.

— Ти си полудяла — прошепна. — Защо ще е нужно някому подобно нещо? Няма никакви улики срещу мен. И никога не е имало.

Анабел се надвеси над него, подпряла ръце от двете страни на креслото му.

— Никога ли? Ами истинският херцог? Какво ще кажеш за бебето, което е било взето от люлката му в замъка Франчът?

Той чувстваше, че е на ръба да изгуби трезвия си разсъдък.

— Мъртъв е — промълви той. — Убит. Моята… Тя е платила това да бъде извършено.

— Платила е — усмивката на Анабел бе отвратително многозначителна. — Кой е видял доказателството, че това, за което е платила, е било сторено?

— Сторено е — прошепна той.

— Ами ако Чонси е подочул нещичко?

Той вдиша дълбоко през устата си и облегна глава назад.

— Чонси?

— Татенцето на прекрасната лейди Филипа. Ами ако някой е отишъл при него и му е подшушнал, че не е зле да проучи това-онова за мъжа, на когото е обещал дъщеря си? Ами ако са му подсказали, че ти нямаш право да предявяваш претенции спрямо титлата и земите на Франчът повече, отколкото който и да е син на обикновена проститутка.

— Искам Клаудсмур — каза Етиен, дишайки с усилие. — И смятам да го получа, по дяволите! Той беше част от сделката. Краката на стария Чонси, когато все пак е в Англия, са пуснали корени в Йоркшир. Не мога да рискувам някакво си парвеню да омае сърчицето на онази бледа женичка и да сложи ръка върху зестрата й. За Бога, това би означавало да ми съдират кожата от такси всеки път, когато поредната пратка калай на Франчът трябва да отплава нанякъде. Не. Не, казвам ти! Като се оженя за лейди Филипа, бащините й земи в Корнуол стават мои. Само заради онова пристанище те струват цяло състояние, и ще бъдат мои.

Анабел уви пръсти в косата му и стисна силно, докато очите му се отвориха.

— Като ламтиш за собствеността на Чонси, можеш да изгубиш всичко! Разбираш ли?

— Не вярвам, че той знае каквото и да е. Няма нищичко, по което да проследи… да проследи каквото и да е.

— Онова, което видях тази вечер, означава, че вече не можеш да си сигурен.

— Сигурен съм — настоя той — Жената на име Рейчъл, помощничката на змиеукротителя, е мъртва, Флорънс Хокинс ме увери в това.

— Но ние винаги сме знаели, че помощничката на змиеукротителя може да е имала помощник, когато се е отървала от детето.

— Не. — Той нямаше да мисли за това.

— Не можеш да се криеш повече. Ако детето наистина е било умъртвено, Рейчъл може и да не е действала сама, а и е повече от възможно онези шарлатани, Майлоу и Миранда, да са й помагали.

— Голи предположения.

Анабел стисна още по-болезнено косата му.

— Трябваше да се усъмниш в присъствието на онези двамата при Лъши, и то още преди години.

— Винаги е съществувала връзка между Лъши и хората, които следват панаирите. — Омразно му бе дори да споменава името на онова място.

— Така е — съгласи се тя. — Но аз пък се питам как ли са успели Майлоу и Миранда да си позволят стая при Лъши? Дали пък не са й дали нещо, което тя е сметнала, че може да се окаже доста доходоносно? Мисля, че са й разказали как Флорънс Хокинс е замислила убийството на наследника на предишния херцог Франчът и е поставила собственото си копеле на негово място.

Етиен най-сетне издърпа ръката й и я блъсна встрани.

— Божичко, защо трябва да продължаваш с този абсурд?

— Защото трябва. И двамата имаме прекалено много да губим. Откажи се от лейди Филипа, и Чонси няма да има причина да упорства. Ако го стори, то тогава всички ще сметнат, че просто иска да си отмъсти заради отритнатата дъщеря, и никой няма да го приеме сериозно.

Тогава Етиен наистина се замисли, замисли се здравата. След смъртта на мъжа, когото цял живот бе смятал за свой баща, Флорънс Хокинс бе дошла при него, и оттогава над него винаги висеше опасността, от която направо му се гадеше, че може по някакъв начин да бъде изместен от единствения живот, който някога е познавал.

— Бихме могли да се оженим веднага — каза Анабел.

— Ако наистина си права — замислено рече той, — казвам, ако си права, то тогава в никакъв случай не бива да действам по друг начин, освен точно както е планирано и се очаква от мен.

— Ако го сториш, Чонси ще продължи да търси доказателства срещу теб.

— Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че той въобще е тръгнал да търси…

— Аз знам, че някой го прави, а това може да е само Чонси. Някой е изпратил Инес да се сближи с теб, като за целта привлече интереса на лейди Филипа. Той търси сведения за теб.

— Филипа не би го изпратила при Лъши.

Анабел бе почервеняла от силните страсти, които вилнееха в нея.

— Казвам ти, те вече знаеха за Лъши! Много вероятно е и да са били изпратени там от някой, който е знаел какво е сторила Рейчъл. Не забравяй, че именно при Лъши твоята очарователна майчица е срещнала Рейчъл и, че именно благодарение на тази среща е станало възможно да те оставят в замъка Франчът. Аз поне съм убедена, че помощничката на змиеукротителя се е доверила на Майлоу и Миранда. А вече смятам и, че онези двама шарлатани са открили златна мина в лицето на Чонси. Съвсем логично е той да е готов да им плати пребогато, ако спасят дъщеря им от брак с един незаконороден самозванец.

Етиен просто не можеше да повярва — не можеше да си позволи да повярва на това.

— Не! Не, сигурно грешиш.

— Мисля, че Инес е бил избран за тази мисия, защото е привлекателен за жените, а и съм убедена, че лейди Филипа вече е хлътнала по него.

Етиен рязко се изсмя.

— Искаш да кажеш, че грозноватата й глупава главичка е била завъртяна от неговото ухажване?

— Независимо каква е причината, тя е направо побъркана по него.

Вы читаете Омагьосана
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату