— Уговореното при раждането на лейди Филипа не може да бъде пренебрегнато — рече той. — Тя ще стане моя съпруга.
Струваше му се, че Анабел е единствената в обкръжението им, която не разбира истинската важност на неговия брак с лейди Филипа.
Анабел повдигна крака си и застана над него, обкрачила бедрата му. Бавничко повдигна роклята си, докато пред очите му се разкри невъзпрепятствана от нищо гледка към женските й части.
— Някаква надежда за подобрение в настоящето ти състояние, любов моя? — попита тя, като разтвори крака още по-широко.
Безчувствеността изчезна и духът му се повдигна, както и някои други части.
— Ела тук долу — изсъска той, като я сграбчи за глезена. Просто виждаше влажната й готовност. Подушваше сластта й.
Като пусна роклята си, тя развърза връзките на бюстието си, а докато го правеше, острото й езиче бе прехапано между зъбите.
— Ти си свързан с мен — рече тя, докато свиваше рамене, за да се освободи от корсажа. — Винаги ще бъдем свързани.
Гърдите й се разляха напред, големи и бели, с червени връхчета. Като постави ръце върху ханша си, тя сви колене и се наведе напред, за да се разлюлее над него, докато той почувства как плътта му подскочи нагоре, толкова твърда, че той ахна.
— Аз съм това, което искаш, Етиен — каза тя. — Което трябва да имаш.
Звукът на собственото му гърлено изръмжаване достигна до слуха му и той протегна ръце нагоре, за да я стисне и погали.
— Седни върху мен, — примоли се той. — Моля те, Ани.
— Разкарай тази Чонси.
Той поклати глава.
— Не мога. Знаеш, че не мога. Тя ми е била обещана още от деня на раждането й.
— Била е обещана на мъжа, чието място си заел.
Той застина.
— Ти, скъпи мой Етиен, си същият като мен. Ти си едно копеле!
Съзнанието му някак застина и се проясни. Тя никога не го бе наричала точно с тази дума. Фактът, че той не познаваше баща си, бе изричан по много различни начини, но никога толкова директно, че тя да го нарече копеле. Разсеяно, той продължи да си играе с гърдите й. Нещо се гласеше — нещо различно.
— Греша ли? — попита тя.
— И двамата знаем, че си права — каза й той. — Знаем също така и колко опасно е да се говори за тези неща.
— Радвам се, че съм привлякла вниманието ти. — С тези думи и с непогрешима точност, тя се спусна на колене и се наниза на жезъла му. Равномерно, бавно, ритмично тя се надигаше и спускаше, като го изтегляше от земята, за да я пресреща с всяко отдръпване.
— Ти си копеле, такава съм и аз. — Тя се надигна нагоре, сантиметър по сантиметър. — Разликата между нас е там, че докато и двете ни майчици са започнали кариерата си като обикновени курви, моят баща е бил благородник, а твоят…
— Стига!
С някакви скрити, добре развити, мускулчета, Анабел го стисна силно.
— Баща ти е бил някой, когото майка ти дори не е можела да назове. — Тя започна следващото си спущане. Дивото желание да се слее с нея в този танц направо го влудяваше. — Майка ти е измъдрила много хитър план. Наистина един план, основан на яда й, че е била захвърлена от един любовник, е доста слаб мотив, за да замени неговия син със своя собствен. Но тя го е сторила.
Пот бе окъпала цялото му тяло. Искаше му се да я отхвърли от себе си, да я изгони оттук. Вероятно трябваше дори да я убие, за да й запуши устата завинаги… но пък съществуваха и онези писма, за които тя толкова често му напомняше…
Но най-важното в момента бе нуждата му да се изпразни в нея.
— Странно е да си представим нашите мамчета като борещи се нищо и никакви проститутки при Лъшботам.
— Недей!
— Наистина трябва да идеш там някой път. Определено мисля, че ще ти се понравят шивачките на старата вещица. Много е забавно, да знаеш.
— Никога няма да стъпя там — изсъска той през зъби.
— Но толкова голяма част от миналото ти е там — настояваше Анабел. — Именно там си роден. И точно там твоята майчица се е срещнала с жената, която се погрижи ти да стигнеш до положението, в което се намираш днес.
— За Бога! — извика Етиен. — Не изричай на глас за тези неща!
— Точно при Лъши твоето мамче е казало на моето мамче за това, как се е погрижила истинският херцог да бъде откраднат и убит.
Тялото му бе като изцедено. Просто не можеше да намери сили да стори онова, което отчаяно желаеше — да я хване за гърлото и да стиска.
— Но стига сме говорили за миналото — каза тя с гукащ глас. — Настоящето е къде-къде по-важно за нас. Нека се замислим за Кейлъм Инес.
Етиен затвори очи.
— Кейлъм Инес беше при Лъши тази нощ.
Ръцете му се отпуснаха встрани от тялото.
— Той отиде дотам в карета с герба на Стоунхейвън, остана известно време, после си тръгна много припряно.
Потта започна да замръзва по тялото му.
— За какво му е да ходи?
Анабел помести ханша си и Етиен потръпна.
— Та кой може да каже за какво е ходил там? — рече тя. — Може би не всичко е умряло заедно с детето и с нашите майки.
— Стига! — Той я изблъска от себе си и я запрати на земята, като с мъка се изправи и същевременно се опитваше да намъкне панталона си. — Повече никога не говори за това! Чу ли? Никога не го споменавай!
— Ти не си херцог Франчът. — Тя разтвори устни като ръмжащо животно и излази по-далеч от ръцете му, посегнали да я сграбчат. — Ти си едно копеле, поставено в люлката на законния херцог Франчът, докато семейството е оплаквало смъртта на майка му.
— Млъкни!
— Твоята майка е била курва, разкарана от бащата на истинския херцог. Той я е отритнал, когато е открил, че тя спи с много мъже и, че си бил заченат, докато той е бил на континента. И е сторила всичко с намерението в крайна сметка да те използва, за да получи всичко, което е смятала, че трябвало да получи като любовница на онзи мъж.
— Но е умряла — рече Етиен, който се олюляваше, преследваше Анабел, но не можеше да я настигне заради ефекта на алкохола. — Тя е умряла, и никой не би трябвало да знае каквото и да е.
— Но са знаели — изкрещя тя. — Похвалила се е на майка ми, а по-късно майка ми ми каза.
— Ние бяхме приятели като деца — напомни й той, вече отчаян. — Преди да умре старият лорд Уолистър, той се е погрижил на теб и на майка ти да не ви липсва нищо, а и ти да се омъжиш за Хорвил.
— Но после аз узнах за теб, а ти имаше тъй многократно повече, отколкото онзи отвратителен тъп скъперник Хорвил. — Сякаш доловила, че силата го е напуснала, тя се изправи и застана лице в лице с него. — Затова реших, че е най-честно ти и аз да имаме удоволствието да изживеем лъжата ти заедно.
Той я погледна смръщено.
— Но…
— Но аз бях омъжена. Да. Бях. Както вече ти казах, трябваше да се омъжа за човека, избран от баща
