— Бих искала да те помоля за нещо, Кейлъм. Не идвай в Корнуол.
Той се втренчи в нея.
— Послушай ме, моля те, и остани в Лондон. Или иди, където искаш. Само не и в замъка Франчът.
Очите му се присвиха.
— Защо?
— Послушай ме. Имам основателна причина.
— В такъв случай я сподели с мен.
Пипа се опита да се отдръпне само за да открие, че ръцете на Кейлъм, които лежаха привидно отпуснати върху раменете й, бяха изключително силни.
— Не си играй повече с мен, милейди. Обясни мотивите си.
— Не зная как да ти обясня. — Всяка дума й се струваше все по-трудна. — Аз съм… аз съм удивена от себе си. Страхувам се за теб и се страхувам да не… Зная, че за теб ще бъде фатално, ако приемеш това пътуване до Корнуол. Моля те, послушай ме и не разпитвай повече.
Той бавно поклати глава.
— О! — възкликна тя, когато той разгърна наметалото й, и се вкопчи в китката му. — Не! Наистина трябва да вървя.
Наметалото се плъзна от раменете й на пода.
— Не одобрявам цветовете, в които се обличаш — рече той и… да, наистина, гледаше я някак особено. — Прекалено приглушени са. А дрехите ти са…
— Твърде скучни — довърши тя, останала без дъх. — Зная. И аз не ги харесвам, но вдовицата смята, че подобават на положението ми, а аз трябва да правя това, което ми се казва. Винаги съм правила това, което…
— Което ти казват?
— Точно така.
— Сториха ти се приятни?
Тя не усети кога се облегна на него, нито пък кога вдигна лице и затвори очи, докато устните на Кейлъм се прилепиха до нейните. Дъхът му бе свеж и чист, устните му леко солени, точно както ги помнеше. А езикът му, когато докосна меката вътрешна част на устните й, гъделичкаше точно както си спомняше.
Когато устата му се отдели от нейната и се плъзна по бузата й, тя изви лице, следвайки движението му, но той пое меката част на ухото й между зъбите си и леко я захапа — и тогава някакви мускулчета в стомаха на Пипа се стегнаха от неподправено удоволствие.
— Ето — каза той, а дъхът му леко галеше чувствителната кожа зад ухото й. — Виждаш ли? Няма нужда да ти е неприятно, скъпа.
— Да. — Тя изви шията си. — О, да!
Кейлъм разпери пръсти върху нежната извивка на гърдите й над деколтето и в същия миг очите на Пипа сепнато се отвориха.
Той й се усмихна, и отново целуна устните й, този път някак по-настойчиво. Със свободната си ръка обви кръста й и я притегли към себе си.
Онази част от него съвсем ясно се усещаше. Много интересно, реши Пипа през мъглата на сетивата си, които, изглежда, бяха твърдо решени да се зареят нанякъде върху вълни на едно изгарящо желание. Наистина интересът й към онова нарастваше все повече след всяка тяхна среща.
Отново това неясно желание. Какво точно искаше тя?
Кутрето му се плъзна под деколтето й и Пипа окаменя. Вкопчи се в ризата на Кейлъм и се втренчи в него с широко отворени очи.
— Какво има, миличка? — Погледът му беше трескав. — Не искаш да те докосвам… тук? — Галещите му пръсти дръзнаха малко по-дълбоко в деколтето.
Пипа събра кураж.
— Там… боли. — И отново алена руменина обагри страните й.
Пипа вече здравата трепереше. Кейлъм изцяло вмъкна ръката си в деколтето на роклята й, за да обхване и повдигне едната й гърда.
— Не бива! — каза му тя.
— Напротив — промълви Кейлъм през стиснати зъби. Бели бразди се бяха появили около устата му. — Трябва да сторя това, а и много повече.
За миг той я пусна, но само колкото да плъзне тесните ръкави на роклята от раменете й и да ги смъкне надолу. Заедно с тях се свлякоха и корсажът й, и бялата й долна риза. Тя почувства хладния въздух върху гърдите си и засрамена, рязко извърна глава.
Но онова, което почувства след това, окончателно я съсипа. Устата на Кейлъм се прилепи към едното й зърно, а с пръстите си той нежно подръпна другото, при което коленете й съвсем омекнаха.
— О, сладката ми, колко си неопитна — промълви той и я прихвана, когато тя едва не падна. Като я вдигна в прегръдките си, Кейлъм я занесе до малкото тапицирано канапе и я постави на него. После коленичи до нея и смъкна роклята й надолу, чак до кръста.
— Не — замаяно изрече Пипа. И се отпусна назад върху канапето. — Искам… Искам!
— Кажи ми какво искаш! — Той издърпа полите й нагоре, разтвори краката й и се настани между бедрата й така, че да може да целува и смуче гърдите й, докато й се прииска да извика — този път от непоносим екстаз.
Кейлъм се поизправи само толкова, че да смъкне палтото си и да го захвърли настрани. После издърпа припряно вратовръзката и ризата си и Пипа отново ахна. Тялото му бе точно толкова мускулесто и силно, колкото си го бе представяла… и тя наистина желаеше да го докосва цялото.
Преди той да се заеме отново с щедрите си ласки, тя освободи ръцете си от възпиращите ги ръкави и го погали. Усети твърдостта на тъмните косъмчета, които покриваха гърдите му и се стесняваха до тънка линия, която изчезваше под панталоните. А там, където кожата му блестеше върху яките мускули по раменете и ръцете му, той бе стегнат и загорял. Около врата му висеше талисман, изработен от кожа, вече много износена на вид и със златен надпис, вече толкова избледнял, че тя не успя да го разчете.
Пипа докосна кожената висулка.
— Какво е това?
— Просто нещо, което винаги съм носил — рече той и протегна ръце към нея. — Талисманът ми за късмет.
Погледът й се насочи към очите му и тя откри, че той й се усмихва с едва забележимо учудване.
— Докосваш ме така, сякаш това ти доставя удоволствие, Пипа.
— Така е. Толкова ми е приятно! Никога досега не съм виждала мъж без риза. Всъщност въобще не съм виждала мъж, който да не е напълно облечен.
Кейлъм обви в шепи гърдите й и тя сведе очи, като отново се изчерви. Върху загорялата му кожа нейните малки гърди, заострени и извити нагоре при бледите ореолчета, изглеждаха съвсем бели. Докато ги гледаше, той бавничко я засмука, първо едната гърда, после другата. Някакво силно пулсиране се зароди между краката й. Ето, и това пулсиране бе нещо, което тя никога досега не бе усещала.
— Ти и твоят талисман сигурно сте ме омагьосали — най-сетне рече тя, когато ханшът й се плъзна напред върху канапето. — А аз искам да остана в плен на тази магия завинаги.
— Завинаги би убило и двама ни — рече той, а устните му теглеха гърдите й по-силно и настойчиво.
— Не. О! — Тъкмо когато тя си мислеше, че той просто не би могъл да я накара да се чувства по- съсипана, той откри онова пулсиращо местенце между краката й и с палеца си погали, напред и назад, някаква малка пъпчица плът. — Не мисля…
Тя просто не можеше да мисли. Онази пъпчица се превърна в пулсиращ пламък, който се разпалваше все по-ярко, и по-ярко. Пипа сграбчи китката на Кейлъм — но не за да я отмести, а за да я задържи.
Пламъкът се разрази в пожар, който я погълна цялата, все по-ярък и по-горещ. И тогава, бавничко, той избледня, разпилян на хиляди искрящи вълнички по цялото й тяло. А когато вече го нямаше и мъжът с парещи черни очи погали още веднъж гърдите й, целуна още веднъж устните й, каза й още веднъж колко е красива, тя разбра, че ако това е възможно, тя ще се връща при него отново, и отново.
— Сещам се какво ми казваше вдовицата: че жената просто трябва да изтърпи съпругът й да прави каквото си иска. Възможно ли е това да означава ами… което току-що се случи между нас?
