Пипа се завъртя с лице към прозорците. Дали да не отвори някой от прозорците и да се измъкне навън, преди някой да влезе и да я открие?
Гласовете бяха затихнали за известно време. Сега отново се чуха, след това последва още една пауза.
После вратата се отвори и се появи Кейлъм Инес, обрамчен от светлината.
— Пипа? — Той влезе и затвори вратата. — Пипа, скъпа моя, какво се е случило?
Той бе толкова… Това лице, неговото лице, тя нямаше никога да забрави. В този миг Пипа разбра, че където и да отиде и каквото и да стане с живота й, красивото лице на Кейлъм Инес ще е винаги с нея.
— Ъ-ъ, нищо не се е случило. Абсолютно нищо. Просто бях… тоест, реших да поизляза с каретата…
Кейлъм поклати глава и едната му тъмна извита вежда се повдигна.
— Не, Пипа, не си решила просто да поизлезеш с каретата.
— Аз съм много разумна, уравновесена жена. Не ми е присъщо да взимам прибързани решения. Още по-малко пък да действам прибързано. Всъщност ако някой има проблем, за решаването, на който е необходим трезв разсъдък, той спокойно би могъл да се обърне към мен.
— Би ли могъл?
— О, да. Предполагам, че съм наследила тези черти от баща си. Той също ги притежава, нали знаеш, и аз винаги съм…
— Си се възхищавала от тях?
— Точно така.
— Седни, Пипа.
— Ами… не, благодаря. Трябва да тръгвам.
Кейлъм се приближи към нея.
— Та Спрингър те е посрещнал само преди няколко минути!
Пипа се пресегна да вдигне качулката си и изпусна чантичката си.
— О, каква досада! — Наистина, нейната непохватност бе истинско мъчение.
Още преди да успее да се наведе за чантичката си, Кейлъм я вдигна и я окачи на китката й. Стори й се, че се усмихва — само лекичко. Е, нека се смее на непохватността й.
— Часът е изключително късен. Би могло дори да се каже, че е изключително ранен. Една млада дама не излиза навън сама в подобен час, без да има причина за това. Не мога да те пусна да си тръгнеш, преди да си ми казала защо си дошла.
Да му каже бързо — да го помоли да разбере бързо, и да стори онова, което бе сигурна, че е абсолютно наложително заради собствената му безопасност — бе единственият й изход.
Трябваше да почакам, докато се уверя, поне дотолкова, доколкото е възможно, че никой няма да забележи излизането ми. Затова се наложи да изчакам да стане доста късно, нали виждаш.
— Виждам, че си изпаднала в голяма беда. — Като се намръщи, той се изправи пред нея. — Сигурно знаеш колко непредпазливо постъпваш, като оставаш сама в компанията на мъж, в усамотението на това жилище, и то без по-възрастна придружителка?
— Повече от непредпазливо. Постъпката ми е направо скандална и би могла да доведе до съсипване на репутацията ми. — Сега вече той трябваше да разбере, че тя не е глупаво неопитно момиче, което не знае как стоят нещата в този свят.
— Но въпреки това си дошла — каза той по-тихо. — Затова трябва да сторим всичко по силите си, за да се погрижим за репутацията ти?
Няма да се случи подобно нещо — отвърна тя с увереност.
— Толкова ли си сигурна?
— Естествено. — Как можеше да се съмнява, че тя предварително е обмислила всичко много внимателно? — Ти си джентълмен.
— И затова ми имаш доверие?
Пипа откри, че не може да диша.
— Разбира се.
— И нищичко в теб не ти подсказва, че ще е по-добре, ако мъничко се страхуваш от мен? Особено в светлината на онова, което се случи между нас при… я да видим… — Той присви очи и се престори, че брои наум. — Три случая? Точно така. Три пъти.
— Ами… не. — А дали бе така? Несигурността се спотайваше тук и там из нея, на мънички парченца, но тя нямаше да й позволи да нарасне. — Много по-вероятно е ти да се страхуваш от мен. — Тя бързо притисна с пръсти устата си, ужасена от онова, което току-що бе намекнала.
— Нима? — Сега вече той наистина се усмихна и подпря юмруци върху стройните си хълбоци. — И как така, мила? И ти ли имаш навик да отправяш предизвикателства за дуел? Да ме си дошла въоръжена с пистолет?
Тя се разсмя.
— Няма да потрябва пистолет, за да се пазя от теб, Кейлъм.
Той се обърна с гръб към нея толкова рязко, че Пипа трепна изненадано.
— Мисля, че сте в много по-голяма опасност, отколкото подозирате, лейди Филипа.
Нещо ново се бе появило в гласа му, нещо непознато и стаено. А ето, че тя вече бе лейди Филипа, но пък може би така беше по-добре.
— Имам причина да дойда тук тази вечер… Кейлъм.
Онова тягостно, горещо усещане отново се появи дълбоко в Пипа, пареше някъде ниско в нея и пораждаше странна тежест между бедрата й.
Тя разпери длан върху гърба му и го погали — съвсем лекичко.
— Не вярвам, че проявявам глупост, като ти се доверявам. — Жестът й щеше да бъде сметнат за прекалено дързък. Тя махна ръката си.
— Недей — рязко каза той. — Моля те, докосвай ме, Пипа. Точно както правеше.
Почти без колебание тя стори онова, за което я молеше. Кейлъм бе топъл и напрегнат. Пипа разтри един очертаващ се мускул. Ако можеше, щеше да облекчи това напрежение, което изопваше тялото му.
— Твърде слаб съм, Пипа.
И другата й ръка се присъедини към първата. После тя облегна буза много внимателно между ръцете си.
— Ти беше права — тихо рече той. — Наистина трябва да се страхувам от теб.
Тя не го разбра.
— Ако можех, а и ако ти би ми позволил, много бих искала да се грижа за теб, Кейлъм Инес.
Тя мислеше за него — единствено за него.
— Животът ми не ми принадлежи — каза тя, без да е искала да му казва подобно нещо. Като здраво стисна очи, тя реши да му признае и останалото. — Аз съм една обикновена жена, с обикновени нужди и мечти. И аз имам мечти, естествено. Но те са да бъда полезна… и обичана. Наистина искам да бъда обичана. Бих искала да имам свои деца, които да обучавам, но дотогава, много бих желала да продължа да уча децата, които иначе нямат възможност да ходят на училище — и тя замълча, за да си поеме дъх.
— А защо да не можеш да имаш всичко това? — Погледът му обходи лицето й и се спря върху косите й, при което той отметна качулката й. — Сигурен съм, че херцогът смята да му народиш деца.
Дълбоко в Пипа се появи някакво треперене, което тя не можеше да овладее.
— Да. Казвал ми го е. — Ако стегне коленете си, може би ще успее да спре треперенето, за да не го почувства Кейлъм.
— Ето на! Значи всичко е наред — каза той. Светлината струеше иззад гърба му и лицето му се криеше в сенките.
Тя не можеше да му каже нищо повече. И без това пече бе споделила твърде много.
— Точно така. — Пипа се усмихна и изправи рамене. — Но всичко това няма нищо общо с причината за това посещение, което вероятно ти се струва много странно. И то наистина е странно. Боя се, че понякога действително се поддавам на импулсите си и действам необмислено.
— Съмнявам се, че е била по-тежка за теб, отколкото беше за мен.
Пипа реши да сложи край на този разговор и да поема пътя.
