— О, да. Между нас винаги ще е… — Той затвори уста, преди да продължи: — Ако ти и аз бяхме съпруг и съпруга, то щеше да е както сега, а и повече.
— Нима има повече? — Струваше й се невероятно, освен като помисли за онова друго… за
— Ще ми помогнеш ли да разбера защо не бива да отивам в замъка Франчът, Пипа? — Дори и докато говореше, той галеше гърдите й, проследяваше ребрата, наведе се бързичко да мушне език в пъпчето й. — Сигурен съм, че в края на краищата искаш да дойда.
— Не — заяви тя с пълна увереност. Сега повече от всякога беше убедена, че Кейлъм не бива да идва там.
— Ще трябва да ми дадеш по-добро обяснение от това.
— Зная, дори съм по-сигурна, отколкото, преди да дойда тук тази нощ, че в никакъв случай не бива да пътуваш до Корнуол заедно с херцога и приятелите му.
— Не звучи убедително. Това е заповед, а не обяснение. — Той, като че ли се опитваше да всмуче цялата й гърда в устата си и Пипа се задъха. — Пробвай отново — нареди той.
— Ако дойдеш, негова светлост ще намери повод да те предизвика на дуел. Ти си по-силен, но той пък има по-голям опит по отношение на тези ужасяващи, смъртоносни срещи.
— А ти не искаш аз да умра?
Безпомощна, тя се изви към него.
— Ако умреш, и аз ще умра.
— Не говори така!
— Остани в Лондон.
— Кое ще даде повод на херцога да ме убие?
— Това — простичко рече тя, плъзна се на пода и коленичи между бедрата му. Още преди той да е отгатнал намеренията й, Пипа започна да опипва и мачка
Кейлъм простена гласно и гърдите му се падишаха от внезапното сепнато вдишване.
Не бива да го правиш, сладката ми — каза той, но не се опита да я спре. — Ако продължаваш, може и въобще да не те пусна да си тръгнеш.
— Колкото до това, разбира се, че няма да ме спреш. Ще си тръгна, и то съвсем скоро. Но просто се опитвам да ти обясня какво имах предвид. Херцогът не би търпял да ме свари как правя подобни неща с теб.
Дълбока бръчка на удивление се очерта върху челото на Кейлъм.
— Да правиш подобни неща?
— Ами да — отвърна тя, свела поглед, докато изучаваше формата и дължината на
Той се разсмя, но моментално стана отново сериозен.
— Нима искаш да кажеш, че си склонна… имаш предвид, че би могла, по всяко време, да ме докосваш интимно?
— Определено. — Тя се погрижи лицето й да изразява сериозността на положението. — Дълбоко заинтригувана съм от онова. — С единия си пръст тя докосна въпросната част от него, и тя моментално подскочи. — Улавям се, че я гледам, че те гледам целия, и ми се приисква да те докосвам. Да те докосвам и да те вкусвам, и да те прегръщам. А и желая да бъдеш гол, когато го правя.
— Наистина ли? — гласът му звучеше сподавено.
— О, наистина. И съм сигурна, че ако херцогът ме свари заета с подобни занимания, ще те предизвика моментално на дуел, и толкоз по въпроса.
— Толкоз по въпроса?
— Това ще бъде краят — сериозно заяви Пипа. С голямо нежелание тя се изправи и започна да облича роклята си. — Малко вероятно е херцогът да разбере, че всъщност аз искам да правя с теб каквото си искам.
При тези думи Кейлъм сякаш напълно изгуби дар слово. Много добре, ето че бе успяла да му покаже колко сериозно е положението.
— Ето на — каза тя, когато най-сетне се облече подобаващо. — Значи се споразумяхме.
— Така ли?
— Да. За да те предпазя от моите… неестествени наклонности, ти ще изпратиш писмо на Франчът, в което ще откажеш на поканата му. — Тя извърна поглед. — Ще мисля за теб, Кейлъм. Много често. Но не мога да позволя да бъдеш изложен на неловките ситуации… както и на неизбежната опасност, до които ще доведе поведението ми, когато съм с теб. Затова приеми извиненията ми.
— Ти си уникална!
Тя все още пулсираше там, където бе пламтял онзи пожар, и то толкова скоро.
— Наистина ще ми бъде трудно да те забравя.
— Никога досега ли не си изпитвала тези… желания! С никой друг мъж?
Сега беше ред на Пипа да се намръщи.
— Разбира се, че не.
Той сви рамене и се изправи, но не направи опит да се облече.
— Просто питам, защото ми се струва невъзможно една страстна жена като теб да изпитва подобни особени копнежи всеки път, когато срещне, ъ-ъ, мъж, който й допада.
Слисана от подобно невежество в един уж опитен мъж, Пипа изчака той първо да намести наметалото около раменете й и да й подаде чантичката, преди да му обясни положението, колкото може по-ясно.
— Ако внимателно обмислиш въпроса, Кейлъм, ще разбереш, че подобно нещо е невъзможно — човек да изпитва такива чувства спрямо повече от един мъж.
Той наметна качулката върху косите й и застана пред нея с палци, притиснати един до друг под брадичката й.
— На света има един-единствен мъж за всяка жена.
— За всеки мъж и за всяка жена ли? — попита Кейлъм. Красивата му уста вече не се усмихваше.
— О, да! Тъжното е само, че най-често те така и не се срещат.
— Но ние двамата сме такъв мъж и такава жена?
— Знаеш, че е така.
Кейлъм вдигна поглед към тавана.
— Пипа, ако вярваш в това, а аз знам, че вярваш, може би въобще не трябва да си тръгваш. Може би трябва да останеш с мен и никога да не се връщаш при Франчът.
Тя отпусна ръце от двете си страни. Той сигурно се шегуваше.
— Аз не съм богат човек — продължи той. — Но имам достатъчно голяма издръжка, оставена ми от моя настойник, а и опитът ми в управлението на имения винаги може да ми осигури надеждно положение.
— Нима ме питаш дали… Не, не е възможно!
— Възможно е и наистина те питам. — Той протегна ръка към нея. — Вече те помолих веднъж. Напусни го, Пипа. Зарежи Франчът.
Пипа чувстваше, че може всеки миг да умре, разкъсана от отчаяното желание да каже: „Да, да!“ А и от толкова силен страх, че й се струваше, че ще се задуши.
— О, Кейлъм! — възкликна тя. — Благодаря ти.
Той я гледаше безмълвно.
— Не мога. — Точно както и не можеше да събере смелост да му каже, че се страхува да не би годеникът й да е съвсем луд, да не би, ако го напусне, ако го пренебрегне и публично го опозори, той да тръгне да преследва Кейлъм и да го убие. А Франчът, тя не се и съмняваше, би убил и двама им.
— Защо? — най-сетне попита Кейлъм.
— Защото понякога, дори когато родените един за друг мъж и жена наистина се срещнат, те може и да имат и други отговорности.
— Които не бива да изоставят?
Пипа го погледна намръщено.
