— Нека го доставят при мен. Аз лично ще ти го дам. И сам ще избера начина и мястото, където ще се състои представянето му. — Той си бе припомнил нещичко, прочетено в едно специално нелегално списание само за господа. Ако не го лъжеше паметта, малки златни звънчета, или пък перлени нанизи, доста засилвали някои усещания… а защо не и една висулка от диамант и аметист?
— Искам го веднага — заяви Анабел, внезапно станала сприхава. Етиен издърпа вратовръзката и разтвори ризата си.
— Ще го получиш достатъчно скоро. Помогни ми, Ани. Доста съм се скапан, по дяволите!
— Хмм. Вероятно прекалено много, за да забележиш.
Той се втренчи в нея.
— Да забележа какво?
— Ако те поема в устата си.
— Проклятие! — Някак той се изплъзна от ръба на стола и се приземи върху килима. — Ела тук, Ани!
— Мисля, че ти трябва да дойдеш при мен — нацупено отвърна тя.
— Не ми казвай какво да правя. Не ми харесва.
— На теб не ти харесва — каза тя и вдигна ръце над главата си, с което постигна желания ефект, а именно, начервените й зърна се показаха над деколтето на роклята. — А какво ти харесва? Наистина ти харесва? Какво искаш, Етиен? Ти ми кажи. После и аз ще ти кажа какво аз харесвам и какво не харесвам.
Тонът й не му допадна особено.
— Наистина ми харесва едно вдъхновено чукане. Но пък и много харесвам невдъхновеното чукане. — Той се изкикоти на собственото си остроумие. — Мисля, че също така много ще ми хареса да отидем до леглото ми и ти да използваш прекрасната си малка устичка върху мен.
— Искаш да кажеш, докато ваша светлост си почива? Почивка.
— Да, сега, като се замислих, май ще си почина ето тук. Далечко ми се вижда да се местя чак до леглото. — Килимът под него беше затоплен от камината. Той смъкна панталоните си надолу. — Ето. И аз помогнах.
Смехът й го накара да повдигне глава от пода. Той присви очи, за да я фокусира.
— Радвам се, че перспективата да ме обслужиш ти носи такава радост.
Анабел стана и се приближи, за да го обиколи веднъж.
— Не — каза тя, и отново прихна да се смее. Когато най-сетне се посъвзе, огледа известна част от него от няколко възможни гледни точки и заяви: — Прескъпи ми Етиен, в настоящето му състояние, никой не би могъл да те обслужи.
Той се намръщи и се съсредоточи. Затвори очи и се замисли за онова, което изпитваше. Много внимателно протегна ръка надолу и се докосна.
Анабел се запревива от смях. Когато Етиен я погледна, тя притисна ръце към устата си и заподскача наоколо по направо вбесяващ начин. Сълзи бяха потекли по страните й.
— Ти си виновна! — изрева той и се прикри. — А и как да очакваш един мъж да се представи добре, когато жената се отнася към него като теб!
— Ожени се за мен.
— Непрекъснато се перчиш пред другите мъже. Правиш ме на глупак. Не бих се учудил, ако се окаже, че се чукаш и със собствените ми слуги. Тази сутрин забелязах, че оная мижитурка, Диксън, ми се подхилква.
— Етиен!
— Анри ми каза, че все се отбиваш в стаята му.
— Етиен!
— По-добре никога не се пробвай със Сейбър, предупреждавам те. Някои неща преминават всякакви граници!
Анабел изсумтя.
— Че защо? Да не би да го пазиш за себе си, или пък за Анри?
Той се опита да се повдигне на лакти, но рухна обратно върху килима.
— Сейбър е… Сейбър е моя отговорност. Повече няма да говорим за него.
— Загубеното ти чувство за отговорност не е моя работа. Ти ще ме направиш своя херцогиня.
— Ще те направя какво…?
— Етиен.
— Какво, дявол те взел?
— Ще се ожениш за мен.
Главата започваше да го боли, но сега определено виждаше по-ясно.
— Не ставай наивна.
— Ще се ожениш за мен! Чаках достатъчно дълго.
— Та ти се омъжи за Хорвил. Тогава не се тревожеше за мен, нали?
Тя здравата го смушка по бедрото с палеца на крака си.
— Онова, скъпи мой, бе необходимост. Майка ми нямаше никакъв друг избор, освен да се съгласи на брака, който баща ми уреди.
— Майка ти беше курва!
— Вярно е. — Тя изглеждаше напълно невъзмутима. — Една преуспяла курва, както най-първокласните куртизанки. Поне знам кой е баща ми, а и той се грижеше за мама.
Люта болка го парна между очите.
— Върви по дяволите — измърмори той. — Отиде твърде далеч!
— Защото, когато ме обиждаш, ти напомням, че ти и аз имаме почти еднакъв произход. Освен по въпроса за бащинството. Родителите ми може и да не са били женени, но тяхната връзка не беше тайна. Лорд Уолистър се грижеше добре за мама и никога не е пренебрегвал дълга си към мен. Мама винаги е възнамерявала аз да стана твоя херцогиня, но й се наложи да действа хитро по този въпрос.
Етиен изсумтя.
— Тя трябваше да те омъжи за Хорвил, защото така бе уредил Уолистър. Но ти не се възпротиви, нали?
— Ама че си неразбран! Тогава аз не знаех истината за теб.
— Искаш да кажеш, че не си знаела истината и затова не си знаела, че е време да започнеш да ме изнудваш да те направя своя херцогиня.
— Мисля — рече Анабел, като повдигна поли и изпъна стъпало, възхищавайки се на заоблените форми на крака си, — мисля, че трябва да си ми благодарен, задето съм готова да забравя как ти не избра да ме приемеш, както подобава. Когато моментът бе назрял, мама ми каза за обстоятелствата около раждането ти. Твоето мамче не е било в състояние да сприятели теб и мен, Етиен. Но пък моята майка е можела да го стори и го е сторила още докато бяхме деца.
— Защото е смятала да докопа богатствата на Франчът.
— Защото е смятала дъщеря й в крайна сметка да се омъжи за сина на най-добрата й приятелка.
Той закри очи с лакът и измърмори:
— Изнудвачка!
— Глупости! — възкликна Анабел. — Наистина, оставила съм някои писма на адвокатите си. Но го сторих, защото е най-благоразумно човек да вземе известни предохранителни мерки.
Той се чувстваше в невероятно мрачно настроение.
— В случай че реша да те убия в съня ти?
— Разбира се, че не — прозвъня смехът на Анабел. — Че защо ще го правиш? И двамата знаем, че аз нямам никакво намерение да казвам на света, че ти не си херцог Франчът.
— Достатъчно! Предупредих те никога да не говориш за това!
— Така е — рече тя. Усмивката й стана лукава. — Просто ми се ще да те предупредя да не забравяш, че ти и аз сме свързани един с друг и, че винаги ще бъде така.
Дори и през пулсиращата болка в главата и въпреки безчувствеността на тялото, той долавяше как страхът се свива в стомаха му.
