— Да, сър, той е…
— Дано да е! Хановър Скуеър, човече. И бързай! — Кейлъм се хвърли в каретата, строполи се върху седалката и затвори очи.
— Едва не тръгнах без теб — рече Струан. — Какво, за Бога, те забави толкова?
Кейлъм отпусна глава назад.
— Няма да го обсъждаме. Там ли бяха?
Единственият отговор бе трополенето на колелата и скърцането на ресорите.
Кейлъм отвори очи.
— Там ли… — Вниманието му моментално бе привлечено от една фигура, сгушена на седалката срещу Струан.
Наметало с качулка напълно прикриваше лицето на спътника им.
— Е? — попита Кейлъм, когато повече не можеше да се сдържа.
— Ами-и… — Струан здравата се намръщи и сбърчи нос. — Трудно ми е да ти обясня, наистина. По- добре да почакаме, докато стигнем Хановър Скуеър и останем сами.
— Как ли пък не! — избухна Кейлъм. — Кой е това?
— Боя се, че няма да си много доволен.
— Кой?… — Един проблясък в мислите светкавично се оформи в абсолютна увереност. — Струан, моля те, кажи ми, че греша! Това не е… — и той посочи закачулената фигура.
— Боя се, че е — каза Струан.
— Не!
— Хм. Стори ми се единственият изход.
— Значи цялата ужасна история е била заради това от самото начало?
— Така е.
Кейлъм присви очи и изгледа новопоявилия се проблем.
— Опита ли се да видиш Майлоу и Миранда?
— Те не са там.
— Но дори не си проверил, нали?
— Нямаше нужда — каза Струан. — Видях ги да си тръгват вчера, бяха си стегнали багажа.
Кейлъм напълно застина.
— Тогава говори ли с тях?
— Виж — каза Струан, като се помести напред, — няма начин да представя действията си в по-малко цинична светлина, отколкото ги виждаш ти. Но просто нямах друг избор. С времето ще видиш, че съм бил прав.
— Съмнявам се. Говори ли с Майлоу и Миранда?
— Чух Лъшботам да им казва, че стаята им ще се използва за други цели, докато се върнат. Кейлъм примигна. Те си бяха отишли. Последният му шанс да получи доказателството, което Миранда би могла да предостави, бе пропилян… чак до зимата.
— Струан — рече той, като отчаяно се опитваше да намери търпение в себе си, — защо не се опита да поговориш с Миранда? Сигурно си можел да ги последваш.
— Бях зает с друго.
— Кейлъм погледна към третия пътник.
— Ти злоупотреби с приятелството ни — каза Кейлъм.
— Абсолютно.
— Няма лесно да забравя тази нощ.
— А и не бива — съгласи се Струан. — Аз съм един подлец.
— А на какъв език говори това създание? — попита Кейлъм, който вече обмисляше какъв да бъде следващият му ход, за да се свърже отново с Майлоу и Миранда.
— Не знам — рече Струан. — Но или може да чете английски, или е накарала някой да й прочете бележката, която й пратих. Дойде право към каретата и бе облечена така, че да не привлича вниманието, точно както я бях инструктирал.
— И аз говоря английски — ясно и отчетливо проговори момичето. Тя смъкна качулката си и отметна разрешената черна коса от незабравимо красивото си лице. После прикова вниманието си изцяло върху Струан. — Каквото и да желаеш, ще го сторя. Ти си добър човек, знам, наистина добър и мил. — И с тези думи тя намести рамо в ъгъла и затвори големите си издължени тъмни очи.
Кейлъм се наведе през каретата, придърпа ухото на Струан близо до устата си и прошепна:
— И сега, откачалка такава, какво ще правиш с нея?
Струан дълбоко и шумно си пое дъх, после каза:
— Бог ще се погрижи за това. Поне говори английски, малко или много.
Доверените кочияши на Анабел подкарваха конете да препускат с възможно най-голяма бързина. Малката елегантна карета летеше през улиците на Лондон към Хановър Скуеър.
Анабел не бе съвсем сигурна, но й се стори, че някаква сянка се плъзна от вратата на Лъши и влезе в каретата на Стоунхейвън няколко секунди преди Кейлъм Инес стремително да излети от входната врата. Вместо да ги чака и да ги преследва отново, тя реши да пристигне пред дома на Стоунхейвън първа и да се разположи някъде, където ще има още една възможност да види кой точно е пътувал в компанията на Инес.
Когато каретата й наближи Хановър Скуеър, заръмя ситен дъждец. Капчиците напръскаха прозорчетата, затова Анабел трябваше съвсем да доближи лице до стъклото, за да вижда по-добре. Но друга карета — която без никакво затруднение тя разпозна като една от каретите на херцог Франчът, — тъкмо бе пристигнала. И докато тя гледаше, кочияшът скочи от капрата и отвори вратичката.
Анабел затаи дъх. Какво ли можеше да търси Етиен тук? А и какво ли можеше да означава идването му, без да й е казал за намеренията си?
Въпросите й бързо се оказаха неоснователни. Не мъж, а жена слезе от каретата и поговори с кочияша. Той кимна и я загледа как тя изтича по стъпалата, за да почука на входната врата. Вратата се отвори и Анабел видя как един иконом надникна навън. Когато лейди Филипа бе пусната да влезе, каретата на Франчът потегли от жилището на Кейлъм Инес.
Анабел се усмихна. Не можеше да повярва на късмета си. Ето, че вече разполагаше с оръжието, от което се нуждаеше, за да разгроми невинната Филипа.
Като почука по прозорчето, Анабел даде знак да потеглят.
11
Пипа подскочи, когато икономът затвори вратата на салона зад гърба си — и тя се озова затворена в стая, която въобще не приличаше на това, което си бе представяла за стаите на Кейлъм Инес.
Но пък и това не беше неговата стая.
Нито пък неговата къща.
Пък и самата тя нямаше никаква причина да иска да знае какви стаи би си избрал Кейлъм Инес… ако той въобще си избираше стаи.
Пипа погледна в огледалото с позлатена рамка над камината, боядисана в тюркоазно синьо и видя отражението на десетки свещи в пищен бронзов полилей.
Кочияшът на Франчът бе инструктиран да застане някъде, откъдето да вижда входната врата. Веднага щом тя се появи, той трябваше да я откара обратно на „Пал Мал“. А Жюстен — след като в крайна сметка се убеди, че не може да разубеди Пипа и се бе погрижила кочияшът да си мълчи за това нощно излизане.
Защо ли Жюстен — тихата, изискана, предпазлива Жюстен — проявяваше толкова явно съчувствие спрямо интереса на Пипа към Кейлъм Инес, и то след като бе сгодена за собствения й брат?
Това бе неприлично и просто не беше в реда на нещата.
Пипа обви синьото наметало по-плътно около раменете си, решително си пое дъх и се замисли как да излезе от къщата, без отново да срещне внушителния иконом на Стоунхейвън.
Звукът на отварящата се входна врата, последван от мъжки гласове, я накара да изпадне в абсолютна и неконтролируема паника.
