Главата му вече почти се бе избистрила. Оставаше единствено някаква дразнеща болка между очите.
— Ти, скъпа моя Ани, се опитваш да ме озлобиш. Искаш да ме насъскаш срещу Филипа просто за да получиш онова, което искаш.
— Да бъде, както желаеш — рече тя и насочи вниманието си към обличането на роклята. — Нямах намерение да споменавам това, но дори в този момент, докато си приказваме, твоята годеница е с онзи мъж.
Етиен се втренчи в нея и дълго време я гледа, преди смисълът на думите й да стигне до съзнанието му.
— Шегуваш се! — рече той и силно се изсмя. — А шегичките ти те правят направо смешна. Това е невъзможно!
— Разбира се. — Тя тръгна към вратата. — Но тъй като съм малко уморена, смятам да легна в празната й спалня, докато намеря достатъчно сили, та да се върна у дома.
Само миг, и той вече бе изхвръкнал от стола си, за да се втурне след нея по коридора.
— Престани с тези глупости — дрезгаво прошепна той вече очаквайки някой прислужник или член на семейството му да се появи и да започне да задава въпроси. — Спри веднага!
Без да му обръща внимание, Анабел премина пред него по балкона над вестибюла и отиде право до вратата на Филипа. После рязко я отвори и още преди Етиен да успее да я спре, нахлу вътре.
С Етиен по петите си, тя прекоси всекидневната и отиде до спалнята, после отвори вратата. Не се спря нито за миг, докато не застана точно пред леглото на лейди Филипа.
Етиен зяпна от изненада.
— Случайно да виждаш спяща девица? — попита Анабел.
— Проклет да съм!
— Тя е в къщата на Стоунхейвън на Хановър Скуеър. Там е сама, заедно с Инес.
— Ще я убия!
Анабел, изглежда, се позамисли.
— Хм. Не, не мисля, че това ще е подходящо, поне засега. Смятам, че засега нещата се уреждат доста добре. Докато сме в съгласие да действаме заедно в името на общата ни цел, а именно нашия брак, аз ще ти помагам да взимаш решения, които ще ни осигурят безметежно щастие.
Как само мразеше всичко в тази жена, всичко, освен онова горещо, очакващо го местенце между бедрата й, както и изобилната мека плът, която използваше за възглавница, докато се възползваше от нея.
— Много добре — рече той, като се постара тонът му да е подобаващо мек. — Води ме, Анабел.
Тя направо припна към него и обви ръце около врата му.
— Първо ме целуни, скъпи мой!
И той я целуна, като се включи в грубоватата гъделичкаща игра с езици, която тя толкова обичаше. Още преди да приключат с това, ръцете му вече бяха дълбоко в деколтето й, нейните се намираха в панталоните му и двамата потънаха в чистото легло на лейди Филипа.
Само след минути той лежеше задоволен.
— Това се казва добро момче — изгука тя над него. — Винаги е толкова хубаво, когато слушкаш твоята Анабел! И точно така трябва да бъде.
— Ммм?
— Ще се окажем прекалено хитри за лорд Чонси и господин Инес. Ще разполагаме и с господин Инес, и с лейди Филипа в замъка Франчът, където ще можем да ги наблюдаваме. Нека се преструваме, че не знаем нищо, но ще ги следим съвсем отблизо.
— Ще ги следя толкова отблизо, че направо може да се препъна в петите им — измърмори Етиен.
— Предпазливост, скъпи мой, във всяко нещо — рече Анабел. Възстановяването й след секс винаги беше направо за завиждане. — Все пак съществува възможността Инес да е решил да флиртува с нея само за да открие как да обърне нещата в своя полза. В края на краищата тя е богата наследница, за която си струва да се потрудиш.
— И ако случаят е такъв, ще го убия — сънено рече Етиен.
— С моята благословия — съгласи се Анабел. — Възможно е също така той да работи за Чонси, но да не е научил абсолютно нищо за теб.
— Въпреки това пак ще умре.
— Именно — Анабел премести главата на Етиен така, че отворената му уста да се допре до едното й зърно. — Но е по-вероятно да е открил нещо, а все още да няма достатъчно доказателства.
— Малко вероятно — рече той, докато с връхчето на езика си я гъделичкаше и се наслаждаваше на помръдването й.
— Ако вече разполагаше с достатъчно доказателства — раздразнено каза Анабел, — въобще нямаше да водим този разговор.
Етиен се замисли върху това.
— Сигурно. В такъв случай, нещата изглеждат доста обнадеждаващи, а?
— Наистина обнадеждаващи.
— И въпреки това проклетникът престъпи границата.
— Така си е.
Етиен се измъкна от Анабел.
— Той трябва да умре. Няма друг вариант. Заради честта ми, нали знаеш как е…
— Заради твоята и моята чест, любов моя. Всичко, което остава, е да се прецени най-подходящият момент за смъртта му. Както и за нейната.
Етиен се изтърколи встрани, за да вижда лицето й.
— Нейната?
— Разбира се, и нейната! Просто за да сме сигурни, че ще получиш зестрата й.
— Нещо не схванах. — Всъщност вече май страшно много му се спеше.
— Ако се наложи, ще направим така, че да изглежда, сякаш си убил Инес, докато е отвличал годеницата ти, а за зла участ и тя е умряла по същото време. — Анабел отново насочи лицето му към гърдите си. — Схващаш ли сега?
— Не — изломоти той, вече с пълна уста.
— Толкова е просто — каза Анабел, а гласът й звучеше раздразнено. — Естествено Чонси повече въобще няма да се стреми да привлича вниманието към безчестието на дъщеря си и към съсипаната й репутация. Ние ще предложим тази идея на Чонси и светът ще узнае, че лейди Филипа е умряла в ръцете на похитителя си Кейлъм Инес и, че ти си бил ранен, докато си се опитвал да я спасиш. Чонси пък ще настоява да задържиш онова, което по право би трябвало да ти принадлежи.
Анабел наистина беше умна, трябваше да й признае това.
— Може и да проработи.
— Ще проработи — щастливо рече тя. — Ще получиш Клаудсмур… и мен!
13
Има дни, мислеше си Струан, когато Кейлъм Инес можеше да се държи като ужасен, престорено набожен дявол.
— И на мен не ми е по-лесно, отколкото на теб — каза той на Кейлъм. — Въобще не бих могъл да предвидя, че ще се наложи да избягаме от Лондон по подобен начин.
Бяха наредили на кочияша да остане в готовност, докато те се поразходят. В действителност Кейлъм бе настоял да се разходят и да поговорят.
Кейлъм крачеше напред. Без да се обръща, той рече:
— Напоследък по нищо не личи да си способен да предвидиш каквото и да е.
Да спори бе почти безполезно, когато Кейлъм е в това настроение.
— Но поне си съгласен, че нямахме друг избор, освен да избягаме от Лондон след стореното?
— След стореното от теб? — Кейлъм вдиша ръце и ги остави да паднат сами. — Хич не се съмнявам, че
