— Тук съм в пълна безопасност, уверявам ви. Този хълм и този път се намират в земите на Чонси. Те спадат към нашите владения в Клаудсмур. Познавам добре местността още от малка. Ще ви откарам до пътя. После ще продължа по своя път.
— Предполагам, милейди — за първи път се обади виконт Хънсингор, — че познавате някой фермер, който да…
— Струан! — предупреди го Кейлъм с глас, наподобяващ гръмотевица.
— Ами, добре — нацупено измърмори виконт Хънсингор.
— Някой фермер? — попита Пипа, благодарна на възможността да поотложи необходимостта да обяснява какво прави тук, облечена в селски дрехи и караща разнебитена каручка.
— Както изглежда — обади се виконт Хънсингор, — не сме единствените, които са изправени пред малък проблем, изискващ, как да кажа, извънредна предпазливост?
Пипа мрачно се загледа пред себе си.
— Проблемите на дамата са си само нейни — каза Кейлъм Инес. — Точно както и твоите са си само твои.
— Струан…
— Добре, ще ви кажа, господа. У дома бях свикнала често да прекарвам в усамотение. Тук, в Клаудсмур, има едно скришно кътче. Стара ловна хижа. Убедена съм, че е изключително важно за всеки да разполага с време за тих размисъл. Не сте ли съгласни?
След кратка пауза и двамата мъже изломотиха по нещо неразбираемо.
— Знаех, че ще се съгласите с мен. Хижата е изоставена от много години. Днес занесох там някои неща, които ще я направят по-обитаема. — Уф, колко вятърничаво звучеше!
— Добра идея, струва ми се — рече Кейлъм. — Не си ли съгласен, Струан?
— Смятайте, че сме забравили за случилото се — побърза да я увери Кейлъм.
— Благодаря ви. Аз…
— Ние също сме изправени пред деликатна ситуация — припряно се намеси виконтът. — И то такава, която вие може и да…
— Невъзможно е тя да ни помогне.
— В каретата ни има две млади лица — на един дъх рече виконт Хънсингор. — Едно петнадесетгодишно момиче и десетгодишният й брат.
— О, господи! — изпъшка Кейлъм.
— Продължавайте, милорд. — Историята обещаваше да е интересна.
— Елла… така се казва момичето, бе в един…
— Не! — изрева Кейлъм и повдигна лицето си, което бе почервеняло по скулите. — Не изричай тази дума пред дамата!
— В един какво? — Пипа с усилие успяваше да задържи вниманието си върху пътя.
— Един ъ-ъ… — Виконтът прочисти гърлото си. — Едно неприлично заведение за толкова млада личност. Дори за всеки, ако трябва да сме точни. Но особено за едно крехко младо момиче като Елла.
Пипа не можеше да си представи за какво заведение говори виконт Хънсингор, но доколкото можеше да отгатне по тона на Кейлъм, явно ставаше въпрос за нещо ужасяващо, което просто не може да се назове.
— Аз ще се заема с това — рече Кейлъм. — Познавате ли някое бездетно семейство, което би могло евентуално да приеме при себе си двете деца?
— Не — бавно каза тя. — Има една икономка в Клаудсмур. И няколко души от постоянната прислуга. И градинарите, разбира се. Но в действителност не сме отсядали там от няколко години, така че не може да се каже, че познавам, когото и да е. Но…
— Спасих Елла и брат й Макс — настоя отчаяно виконтът — и поради известни обстоятелства бяхме принудени да ги отведем от Лондон, колкото може по-бързо.
— Те притежават ли някакви специални умения? — попита тя.
— Танцуват с воали и бъркат по чужди джобове — мрачно се обади Кейлъм.
— Кейлъм е в шеговито настроение, милейди — обясни виконтът, но определено не звучеше развеселен. — Не, Елла и Макс не умеят почти нищо.
— Ами родителите им? — Тя осъзна, че въпросът й е доста закъснял.
— Нямат — направо заяви Хънсингор.
— Сирачета ли са?
— Да.
— Тъжно е, но ми се струва, че се досещам за възможно разрешение.
Виконтът се надвеси над лявото й рамо.
— Можете ли?
— Определено. Ще ви откарам обратно до каретата ви и ще побързам да се върна в замъка Франчът. Вие ще пристигнете доста преди мен, но Жюстен, лейди Жюстен, е там. Старата херцогиня е на легло в покоите си.
— Не разбирам какво е разрешението на проблема ни, Пипа — рече Кейлъм.
— Чували ли сте за извънбрачни деца? — попита тя.
Пълното мълчание, което последва, се проточи доста дълго.
— Разбира се, че ще сте чували. Та нали сте светски мъже. Естествено, говоря за деца, които са родени от майка, която не е омъжена за баща им. Никога не съм била съвсем наясно за начина, по който това се постига, но определено съм чувала да се обсъждат подобни ситуации.
— Несъмнено — рече Хънсингор, който звучеше някак странно дистанциран.
— Изходът е прост — каза им тя, като се усмихна на собствената си находчивост. — Когато пристигнете в замъка, кажете на Жюстен, че ще се нуждаете от грижи за две деца по време на престоя ви. В края на краищата, макар да съм чувала да наричат незаконородените деца единствено „деца без баща“, не виждам причина, защо пък вместо това да не се каже „деца без майка“?
Тя се извърна настрани на капрата и погледна виконт Хънсингор в смръщеното лице.
— Хората правят обясненията прекалено сложни, милорд. Просто кажете на Жюстен, че ви придружават двете ви извънбрачни деца.
14
— Не мога — каза Струан.
— Можеш, и ще го сториш — каза му Кейлъм, докато наблюдаваше как Пипа и ужасната стара каручка се отдалечават и изчезват от погледа. По дяволите, все още не можеше да повярва, че я е срещнал при подобни обстоятелства.
И, по дяволите, как само му се искаше да не се чувства привлечен към нея като сокол към нещо блестящо насред шотландските пиренови шубраци.
Все някак трябваше да се научи да бъде по-хладен в отношението си към лейди Филипа Чонси. Сега каза на Струан:
— Трябваше сами да се сетим за идеята, да те представим за роднина на малките ти сирачета, само че се оказва, че не притежаваме съобразителността на Пипа.
— Съобразителност ли? — Струан тежко се отпусна на ниския зид край пътя. По тяхна молба Пипа ги бе оставила на главния път, но на място, което да не се вижда откъм каретата. — Тя е някакво уникално… не, тя е най-откачената жена, която съм срещал!
— Бих предпочел да не говориш за нея по такъв начин.
— Наивността може и да е очарователна. Но глупавото девойче май си е втълпило, че един мъж е в състояние да създаде потомство напълно без помощта на жена.
Кейлъм се загледа в краката си и си наложи да не избухва.
— Може и да си прав. Но, от друга страна, смятам, че е далеч по-вероятно Пипа да знае повече, отколкото си мислиш. Може дори цялата работа да й изглежда смешна. — Всъщност той бе почти сигурен, че е видял искрица насмешка в очите й след ужасената реакция на Струан, щом чу предложението й.
— Аз пък не виждам нищо смешно! — свирепо извика Струан.
