съсипан. И ги спаси. Това е всичко.
Сега бе ред на Пипа да се намръщи.
— Вярвам ти. Но сега аз искам да се съгласиш за нещо заради мен. Жюстен вярва, че те са деца на виконта от някакъв… необичаен съюз, и това заключение напълно я задоволява. Предлагам да не я тревожиш с истории, които биха я разстроили. Тя не е много щастлива и не бих желала съзнателно да й причинявам повече тревоги.
— Добре — незабавно рече той. — Засега ще оставим нещата, както са си. А кое прави лейди Жюстен нещастна?
Не беше нейна работа да обсъжда личния живот на бъдещата си зълва. Затова Пипа сви рамене.
— Би трябвало вече да е омъжена и да има собствени деца. Също като мен, тя е била родена, за да бъде утеха за съпруга си и любяща майка на своите деца, а изглежда съдбата й е отредила да остане стара мома. Моля те, не бих искала да обсъждам повече това.
Умислен, той повдигна влажната й ръка към устните си и целуна всяко от кокалчетата й, бавно и старателно.
Тя не би могла да го спре — дори и съвсем ясно да си спомняше, че трябва. Докосването му бе опияняващо. Пипа почувства как устните й се разтвориха и не успя да ги затвори. Повдигна се на пръсти и не можа да накара петите си отново да се върнат на земята.
Допрял ръцете й до устата си, той наведе глава и Пипа повече не виждаше лицето му. Тя гласно въздъхна. Кейлъм не повдигна лице.
— Сърдит ли си ми?
Веднъж, два пъти, той притисна чело към свитите й в юмруци ръце. После я пусна. Пусна я и съвсем умишлено я отдалечи от себе си.
— Не съм сърдит, Пипа.
— Искаш вече да те оставя сам — каза тя и отстъпи назад.
— Не ме оставяй!
Стаената ярост в гласа му я остави без дъх.
— Какво има, Кейлъм? Какво е всичко това? Какво става с нас? — Тя пристъпи към него, но той се отдръпна. — Моля те, кажи ми как да те утеша.
— Никой не може да ме утеши — каза й той. Сега в гласа му се долавяха ледени нотки.
— Но ти изпитваш болка.
— Какво знаеш ти за болката? — Грубото му изсмиване я нарани. — Никога не си познавала объркването. Никога не си изпитвала съмнение, нито за миг. Не и за това, коя си или какво ще стане с живота ти.
— Да — бавно рече тя. — Прав си.
— Е, а пък аз… — По челюстта му потрепнаха някакви мускулчета. — Много се безпокоя за един мой приятел. Познавам го отдавна, а напоследък той се промени. И това много ме тревожи.
— Аз познавам ли този човек?
— Той се движи из среди, съвсем различни от твоята. Най-вече в Шотландия.
— А, разбирам. — Единственото й пътуване до Шотландия бе преди доста години. — Защо смяташ, че този твой приятел се е променил?
— Той е човек, който се носи по течението — рече Кейлъм. — Студено ли ти е? Той не знае каква да е следващата стъпка в живота му. Сблъскал се е с ужасна трагедия. Безсмислена, безполезна трагедия.
Широката му бяла риза се бе издула от ветреца. Лунните лъчи проникваха през фината тъкан и разкриваха тъмния силует на силното му тяло.
Тя искаше да вмъкне ръце в ризата му и да почувства топлината на плътта му.
Греховно, плътско същество.
И вече не можеше да й се помогне.
Пипа отвърна очи.
— Каква бе… Искаш ли да ми кажеш каква бе тази трагедия?
— Той се сблъска с истината — каза Кейлъм, а гласът му бе така тих, че й се налагаше да напряга слух, за да го чува, — истината, че е загубил нещо много ценно, без въобще да го е притежавал.
— Не разбирам.
— Та как би могла? Той откри, че родителите му са умрели, преди дори да се срещне с тях.
— О! — Пипа неволно пристъпи към Кейлъм и този път той не се отдръпна. Тя плъзна ръце около кръста му и вдигна очи към него. — Как би могло да се случи толкова ужасно нещо?
— Станала е някаква грешка. Той е бил изгубен за родителите си, а когато се е върнал, тях вече ги нямало.
— Горкичкият!
— Горкичкият, наистина. Горкичкият объркан човек. Той изпитва болезнено чувство за загуба.
— Трябва да му помогнем.
Тогава той я погледна.
— Ние? — Докосна с опакото на пръстите си бузата й и наклони глава настрани, за да се вгледа в нея.
Пипа болезнено преглътна.
— Бедите не са ми чужди. В Дауънхил именно при мен идваха хората с проблемите си.
— И ти им раздаваше по малко храна и съвети как да постигнат по-голямо благополучие в бъдеще, несъмнено.
Би трябвало да му се разсърди, но просто не можеше да го стори.
— Ти страдаш заради приятеля си — каза тя. — А това страдание те прави груб. Но аз съм добър слушател, Кейлъм. Понякога на хората най-много им трябва това, да бъдат изслушани.
— Ти си по-мъдра, отколкото подобава на възрастта и пола ти — рече той. — Приятелят ми е изгубен, Пипа. Той е мъж, който никога не е познавал истински себе си. Човек, който винаги е играл роли и се е опитвал да бъде това, което се очаква от него, без никога да намери истинска утеха.
Някакъв студ обгърна сърцето на Пипа, и тя отново почувства напиращите сълзи.
— Разстроих те — нежно каза той. — Не исках да го правя. Никога не бих го сторил съзнателно.
Той изглеждаше удивен.
— Как така? Мисля, че този твой приятел познава сърцето ми — каза тя с глас, който потрепваше.
— Също като приятеля ти, и аз никога не съм била напълно сигурна кое е мястото ми. Или по-скоро знаех за какво копнея, но в същото време разбирах, че то никога не би било възможно.
— Това въобще не е същото — лаконично отвърна той.
Пипа застина и се опита да преглътне сълзите си.
— Бих искала да помогна на приятеля ти — каза тя, а клепките й се сведоха. — Кажи ми как да го сторя.
— Той ми е много близък. Моето щастие винаги го прави много по-щастлив.
— Така ли?
— Определено.
— А ти не си щастлив?
— Мисля, че мога да бъда. А ти можеш да ми помогнеш в това.
— Кажи ми как.
Уханието на сама китка достигна до нея с ветреца. Водата от фонтана се разпръсваше върху мрамора като парченца кристал върху обледенено стъкло. Откъм скалите под тях долиташе шумът на вълните, които тихо се плискаха о камъни и пясък.
— Как мога да ти помогна, Кейлъм?
Устните му бяха разтворени, когато се спуснаха върху нейните. Твърда и властна, устата му се плъзна по нейната. Гъвкави, умели, опитни, устните и езикът му търсеха и намираха, дълбаеха и вкусваха и открадваха онова, което търсеха. А Пипа сякаш се топеше в прегръдките му. Коленете й омекнаха и Кейлъм я прихвана, притиснал я плътно към тялото си.
Той бе твърд и възбуден, топъл и силен.
И пулсираше, и се притискаше, и бе огромен и горещ.
