— Да — каза тя с въздишка. — Да, точно това е.
— Кое? — попита той. Ръцете му потърсиха и покриха гърдите й под неговото палто. С дланите си той направи кръгове върху зърната й и тя направо отмаля. — Кажи ми, Пипа.
Той подръпна корсажа й съвсем мъничко и хладният въздух погали оголените й зърна.
— Кажи ми!
Много нежно, само с върховете на пръстите си, той подръпна зърната й.
— Недей… спри! — ахна тя. — Исках да ти кажа да не… да… да не спираш! И искам да… искам… да те докосвам.
Тя чу едно ясно „плоп“, когато той издърпа с устни и пусна зърното й, преди да се насочи към другата й гърда. Като действаше само с връхчето на езика си, той поспря само толкова, че да каже:
— Та ти ме докосваш! — и продължи да върти зърното й напред и назад и да го заобикаля с езика си по начин, който отпъди и последната свързана мисъл от съзнанието на Пипа.
— Бих искала да сторя всичко, което ти поискаш от мен — каза тя на Кейлъм, вкопчила се в него, стиснала в шепи косите му.
— Всичко ли?
— Изцяло съм в ръцете ти.
— Искам да си моя, Пипа, и смятам да те имам.
— Можем да бъдем заедно, както сега, много дълго, струва ми се. — Тя докосна с пръсти ствола му. — Сигурно си прав. Никой няма да дойде да ни търси.
— Това няма да е достатъчно.
— Наистина.
— Съгласна си?
— Да. С какво?
— Съгласна си да плуваш гола заедно с мен. И да спиш гола с мен. И да споделиш с мен всичко, което може да бъде споделено между мъж и жена.
— Това наистина много би ми харесало.
Като отново прилепи устни към гърдата й, той притисна масивното си бедро между краката й и подпря крака си на нещо, което Пипа не можеше да види.
— О! — бе всичко, което успя да каже тя. Останалото й съзнание бе заето единствено с това, да се държи здраво за раменете му.
Пипа чу шум от разпаряне и разбра, че корсажът й не е устоял на изпитанието.
О, Кейлъм, роклята ми!
Забрави роклята! — Той още не бе довършил думата, когато я притисна към себе си с едната си ръка и с другата повдигна полите й нагоре около кръста й. — Искам да ти даря наслада, Пипа. Ти си една страстна мечта, и искам аз да бъда страстният мъж, от когото се нуждаеш. Отдай ми се!
Като я залюля, той я принуди да язди бедрото му така, сякаш бе възседнала жребец.
— Кейлъм…
— Шшт! — Големите му ръце покриха гърдите й и пръстите му, приковани под ръцете й, я придържаха като в окови.
Безпомощна в плена на усещанията, които я раздираха на вълни откъм гладката й сърцевина към места, дълбоко в нея, за които тя не знаеше име, Пипа сграбчи ризата на Кейлъм и остави главата си да се отпусне назад.
— Колко си красива! — прошепна той. — Господи, ще те имам, Пипа. Ще те направя своя и никой друг мъж няма никога да е в състояние да те задоволи. Никой, освен мен.
— Аз не би трябвало да из… изпитвам това! — Пулсиращи ритмични вълни от огън започнаха да се разбиват в нея. — Това е възможно само защото ти не си моят съ… съпруг.
Той целуна шията й и прокара пръсти между краката й.
— О, Кей… лъм! — Тя просто не можеше да понесе това. Но не можеше да понесе и то да престане. — Моля те!
Когато почувства пръстът му да се притисва в нея, тя се опита, безуспешно, да се стегне.
— Не бива да го правим — каза му тя.
Пръстът му бе в нея и палецът му галеше напред и назад малката пъпчица плът, която й се струваше набъбнала и влажна. Той я галеше отвътре и отвън и огнените вълни се разбиваха в нея.
Пипа рязко се наведе напред и зъбите й откриха нещо — нещо, което съвсем не бе достатъчно, но поне й позволяваше да не пропадне някъде извън времето и пространството завинаги.
Огнените вълни се превърнаха в огнени пръстени, които се разливаха навън, сякаш тялото й бе нажежена огнена течност, в която Кейлъм е потопил сребърна стрела, току-що извадена от пещта.
Пипа не знаеше колко време е изминало, докато отшумят последните вълнички, после Кейлъм вече я държеше в прегръдките си и я притискаше толкова силно, че чак болеше. Но не я бе грижа.
Тогава осъзна, че онова, в което бе впила зъби, е било рамото му, и извика:
— Ухапала съм те!
— Ти беляза рамото ми — каза той. — И аз ще нося твоята дамга с гордост, сладка моя.
— Не мога да разбера себе си — каза тя, когато най-сетне можеше отново да говори.
Кейлъм отри нос в бузата й и целуна затворените й очи.
— Знам, че не можеш. Ти удивляваш и мен. Какво съкровище си ти! Моето съкровище. Помисля ли, че е можело никога да не те открия, душата ми плаче.
Тя се чувстваше съвсем отмаляла. А роклята й висеше на парчета. Освен това имаше и толкова много неща, които трябваше да бъдат казани. Толкова неща, с които трябваше да се справи. Оказало се бе, че е неспособна да предотврати онова, което току-що се бе случило, но знаеше, че то въобще не биваше да се случва.
— Това не бива да се случва отново — каза тя, докато ясно съзнаваше, че желае повече от всичко на света да го преживее пак.
— Ти няма да пострадаш, Пипа. Това мога да ти обещая.
— Нито пък ти — каза му тя. — Това, което се случва между нас, е изцяло по моя вина.
Тя чу как той си пое дъх и го задържа.
— Да, Кейлъм. Сега, когато се замисли за истината, ти си обезпокоен. Аз те изкуших да се държиш така. Аз те последвах, защото не мога да стоя далеч от теб. И съм безпомощна да се сдържам, освен ако не идеш далеч, където няма да мога да те открия.
— Устните ти ми казват да замина. Но сърцето ти ми казва друго.
— Ти си опасен като дявол, изкушаваш ме, омагьосваш ме, докато вече не познавам себе си. Ако не открия начин да те държа далеч от себе си, ти си обречен… и аз съм обречена.
— Нима наистина смяташ, че Франчът би…
— Той би те убил, а ако пощади моя живот, скоро ще съжалявам, че не е убил и мен.
— О, скъпа моя! Никога няма да позволя да ти се случи нещо. Не, никога! Познавал съм и други жени. Ти сигурно знаеш това и без да ти го казвам. Но никоя не би могла да се сравнява с теб. Ти ме опияняваш. Ти си златен изгрев и ален залез. Ти си ледени рисунки по заскрежени зимни стъкла и слънчеви отблясъци върху летните листа. Ти ме омагьосваш.
Отново сълзи.
— От думите ти дъхът ми спира, Кейлъм.
— А ти съвсем открадна моя дъх.
— Моля те, пусни ме.
— Не искам никога повече да те пускам.
— Пусни ме на земята веднага! Моля те, Кейлъм.
Много внимателно, като я плъзна по крака си, той стори това, за което тя го бе помолила.
Пипа огледа пораженията по роклята си и се зае да я намества, да я приглажда и поправя.
— Безнадеждно е — рече тя. — Трябва да открия начин да вляза вътре, без никой да ме види.
— Не бива да действаме прибързано — каза Кейлъм. — Сега трябва да се замислим за останалите.
Някакъв шум долетя откъм градината над тях.
Пипа застина, притиснала палтото на Кейлъм около себе си.
