— Какво е това?
Той вдигна брадичка и се заслуша.
— Идват! — извика момчешки глас. — Те идват! Идват! Вече са тук!
Кейлъм издаде нещо като ръмжене и измърмори:
— Малък негодник!
— Макс? — смръщи се Пипа. — Това е момчето, нали?
Кейлъм нямаше възможност да й отговори, преди слабичкото дребно червенокосо момче да изтича на големи скокове надолу по стълбите към площадката с езерцето.
— Аз съм от предните линии — извика той, като размахваше ръцете си в кръг. — Дойдох да ви предупредя за нападението!
— Макс — рече Кейлъм, и то много разумно, или поне така си помисли Пипа. — Бъди така добър да се върнеш веднага в замъка и в леглото си.
Пипа обърна гръб на момчето с надеждата, че той няма да забележи вида й.
— Ей сегичка се връщам — изкрещя Макс. — Трябва да се окопая. Видях ви как излизате с дамата и сметнах, че може да искате да се въоръжите. Ужасно е! Ужасно, казвам ви!
— Макс…
— Те ще ми отрежат ушите — извика момчето. — И носа, и езика ми.
Пипа потрепери от ужас.
— Попитай го за какво говори, Кейлъм.
— Пристигна един страшен господар — уверено съобщи Макс. — Господар с гневно лице и силен глас и искрящи очи, които направо те пронизват. Прониза ме чак до костите, казвам ви.
— О, не — прошепна Пипа. — О, каква досада!
— Досада, като че ли е слаба дума за положението — отбеляза Кейлъм. — Мисля, че ще е най-добре да те отведем в стаята ти.
— Добра идея, сър — рече Макс, докато подскачаше нагоре-надолу. — После най-добре да побързате към битката. Онзи, другият господин, искам да кажа, татко, та той е седнал върху гърдите на ядосания господар.
Пипа тревожно погледна Кейлъм. Той я притегли към себе си и забърза нагоре по хълма.
— Ей т’ва е — извика Макс. — Тичайте и спасете ядосания господар от моя татко. Или не го спасявайте. То вече май е все едно.
Кейлъм се спря толкова рязко, че Пипа се вкопчи в него, за да не падне.
— Защо да е все едно? — попита Кейлъм.
— О, ами… — Макс заподскача около тях. — Лейди Жюстен пищеше и виконт… татко се вбеси и уби ядосания господар. Той ми каза да седна върху трупа, докато той иде да убие и останалите, дето идват. Цялата армия.
— Кейлъм — рече Пипа, ужасена. — Етиен някак е узнал за моята… Открил е какво става и е дошъл с цяла армия.
— Цяла армия! Цяла армия — напяваше Макс, докато подскачаше и се въртеше намясто. — Цяла армия дойде и ние ги избихме до крак!
— О, Божичко! — възкликна Кейлъм. После вдигна Пипа на ръце и се затича нагоре по хълма заедно с нея, докато стигнаха замъка.
16
— Пссст! — Кейлъм, приведен и притиснал пръст до устните си, се промъкваше към един лакей, застанал точно пред салона.
Лакеят, чието лице бе почти толкова бледо, колкото и напудрената му перука, обърна глава и надзърна подозрително към Кейлъм.
Кейлъм го повика с пръст и издаде още едно силно „Пссст!“
Като се приведе също като Кейлъм, мъжът тръгна към него, приклекнал на обутите си в лъскави пантофки крака. Мускулчетата на прасците му се издуваха като яйца на яребица под белите копринени чорапи.
— Сър? — прошепна той, а удължените му стъпки го караха съвсем да прилича на петел албинос, който рови на сметището.
— Браво на теб, че си останал на поста си — прошепна Кейлъм до ухото на мъжа, когато той се приближи достатъчно. — А сега, нито звук. Трябва да успея да вляза там, без да ме забележат.
Мъжът кимна, но в светлокафявите му очи Кейлъм не забеляза някакви признаци да е схванал за какво става въпрос.
— Кръвопролития, доколкото разбрах — рече Кейлъм.
— Ще се оправите, сър. На всички господа се случва от време на време.
— Не и на мен — уведоми го Кейлъм. — И нямам намерение да стоя настрани и да позволя това да се случва тук, без да се съпротивлявам.
— Направете го, сър — каза мъжът, като направи кръг около Кейлъм. — Ако ще се почувствате по- добре, щом знаете, че сте… ъ-ъ, се справил със ситуацията, така да се каже, и той заотстъпва гърбом няколко метра, после се обърна и се впусна в тромав, подскачащ бяг.
— Изумително — гласно рече Кейлъм. — Цялото място е изумително, по дяволите!
— Гръм и мълнии! — достигна до слуха му приглушено откъм вътрешността на стаята. Но пък гласът не приличаше на този на Франчът. — Край с това, казвам ви — заяви гласът. — Търпях, колкото можех, но вече настъпи моментът да поема нещата в свои ръце.
Последва тих глас, успокоителен женски глас, освен ако Кейлъм не се заблуждаваше дълбоко. По дяволите, Жюстен бе затворена тук заедно с някакъв маниак убиец.
Трябваше да се въоръжи, но вече бе прекалено късно. Той се огледа наоколо и погледът му попадна върху две старинни стоманени бойни брадви, окачени на стената.
На пръсти се приближи достатъчно близо и взе брадвите.
Кейлъм се върна на мястото си до вратата и хвана и двете брадви в дясната си ръка. Като протегна лявата, той докосна бравата, завъртя я много внимателно и отвори вратата, като я бутна с цялата сила на по-ловката си лява ръка. Същевременно поблагодари на Бога за това, че го е надарил с умението, носило му толкова неодобрение и порицания по време на ученическите му години — еднаква сръчност и с двете ръце.
С надеждата, че никой от намиращите се в стаята няма да го види, той бързо спусна ръка до себе си и затаи дъх. Елементът на изненадата можеше да се окаже най-ценният му съюзник в даденото положение.
Като внимателно хвана по една брадва във всяка ръка, Кейлъм зачака.
— Влез! Или стой вън! — нареди висок мъжки глас. — Или поне затвори проклетата врата!
Жюстен сигурно не бе на себе си от страх.
Като събра кураж, Кейлъм вдигна високо брадвите и се втурна вътре, молейки се, противниците му да не са въоръжени с пистолети, а още по-добре въобще да не са въоръжени.
— Назад! — изрева той и се втурна към средата на салона с драматични размери. Вдигнал ръце над главата си, той размаха злокобните оръжия и загледа свирепо. — Излезте, лейди Жюстен. Останалите — до стената или ще ви отсека главите!
Изминаха секунди — и още секунди. Никой не помръдваше.
— Какво има, Кейлъм? — най-сетне попита лейди Жюстен. — Да не би да не сте добре, сър? Може би ви е станало нещо от храната?
Кейлъм се огледа из стаята. Трополенето на забързани крака го накара да се извърне рязко към вратата тъкмо навреме, за да види как Макс — луничавото му лице сега аленочервено, с жаден поглед в зелените очи — връхлетя в стаята и се закова на няколко стъпки от него.
— За Бога! — рече Струан с глас, изпълнен с абсолютно изумление. — Какво ти става, Кейлъм?
— Бяхте цяло чудо, сър — каза Макс. — За чудо и приказ! Нали… татко?
Струан сбърчи нос.
