— Хмм. Цяло чудо.
Кейлъм погледна от лейди Жюстен към Струан и към Макс и после отново към единствения новодошъл в салона. Младият мъж бе разрошен, дрехите му бяха изплескани с кал, сякаш от дълга, тежка езда.
— Помислих си… — Кейлъм се завъртя в едната посока, после в другата. Нямаше никой друг в стаята. — Доколкото разбрах, тук е възникнала опасна кавга.
— Е — рече Струан, — няма нищо подобно. Остави тези нелепи брадви.
Кейлъм осъзна, че ръцете вече го болят и смутено ги свали.
— И няма труп?
Лейди Жюстен ахна сепнато.
— Не — заяви Струан, очевидно раздразнен. — Бъди така любезен да избягваш да плашиш лейди Жюстен с откачените си приказки. Да не си се побъркал, човече?
— Не, не съм се побъркал. — Кейлъм се чувстваше направо бесен.
Всъщност чувстваше се като пълен глупак.
— Саби — мрачно рече Макс. — Мисля, че те се крият някъде тук. Чух как дамата извика нещо за саби. Тук някъде има цяла армия, казвам ви. Казали са, че ще избият всички, ако някой ги издаде.
Кейлъм се вторачи в момчето.
— Макс — каза лейди Жюстен, — ела и седни при мен. Изглежда си превъзбуден. Това, което си ме чул да казвам, е Сейбър1. Сейбър е името на този господин. — И тя посочи към отпадналия на вид мъж, който се бе изтегнал в едно канапе и очевидно не го беше грижа, че ботушите му цапат с кал синята брокатена тапицерия.
— Ама вие го изкрещяхте — упорито каза Макс, като бавно тръгна към лейди Жюстен.
— Казах го развълнувано — поправи го тя. — Много обичам Сейбър, всъщност той е единственият ми братовчед и много се зарадвах, че го виждам.
— Пък на мен ми прилича на разбойник — настояваше Макс. Руменината бе изчезнала от лицето му и рижите му лунички се виждаха ясно.
— Ама че хлапе! — с отвращение каза мъжът на канапето. После се обърна към Кейлъм: — Отново се срещаме, господин Инес. Помните ли ме?
— Лорд Авенал? — Проклети да са брадвите, които го правеха да изглежда като пълен глупак. — Май ни е писано винаги да се срещаме при не особено спокойни обстоятелства.
— Животът не е особено спокоен — каза Авенал. — Моля ви, наричайте ме Сейбър. Жюстен ми каза, че високо ви цени. А всеки, който е ценен от Жюстен, ще бъде ценен и от мен.
— Благодаря ви, Сейбър. Изглеждате в лошо настроение. Да не ви е сполетяла някаква беда?
— Разоръжете се, Инес. И повикайте някой от проклетите лакеи да донесе повечко коняк. Откривам, че тази нощ ще ми е нужен много повече коняк. И вие всички трябва да се присъедините към мен.
— Пияница! — внезапно обяви Макс, и то съвсем ясно и високо. — Пази се от пияниците, все ми казваше Бързият Фреди. Пък той знай най-добре. Самият той си беше пиянде.
— Трябваше вече да си в леглото — в един глас извикаха и Кейлъм, и Струан. Кейлъм не знаеше кой е Бързият Фреди, но му бе ясно като бял ден, че да се уточнява самоличността на тази персона в настоящата компания не бе особено блестяща идея.
Сейбър се изправи на крака не без известни усилия, приближи се малко несигурно към високата гипсова камина, украсена с герба на Франчът, и задърпа сатенената връв на звънеца за прислугата.
— Коняк! — извика той с цялата сила на дробовете си. — Елате, Инес, и вие, Хънсингор. Трябва да се присъедините към един мъж, когато той търси смелост да стори това, което трябва да стори.
— Момчето — с деликатен глас се обади лейди Жюстен. — Внимавай какво говориш пред детето, Сейбър.
Макс, сякаш внезапно разбрал, че може и да пропусне интересно шоу, се стрелна към лейди Жюстен, за да седне до нея на кораво малко канапе. Тя отметна правата коса от очите на детето и го целуна по челото. Макс се сгуши до лейди Жюстен и изглеждаше напълно доволен.
— Вие поне ще успеете ли да повикате някой лакей, Инес? — попита Сейбър, вече отчаян. — Ще умра, ако не намеря малко бренди.
Фиджералд, икономът на замъка, изненадващо се появи. Очевидно някой му бе съобщил, че положението налага намесата на някой слуга с висок авторитет.
— Най-сетне — каза Сейбър и сви устни. — Отдавна трябваше да си тук. Коняк, човече. И побързай.
Лейди Жюстин кимна дискретно на лакея си.
— Понякога трябва да си по-твърд с тези хора — каза Сейбър, като леко заваляваше думите. — Да им покажеш къде им е мястото. Това е добра идея. Добре е като за начало. Отсега нататък, поемам в свои ръце нещата, които имат значение в живота ми. Повече няма да се правя на лакей пред онзи мой братовчед.
Изказването му сякаш наелектризира стаята. Струан погледна изпитателно Кейлъм, който пък повдигна вежда, преди да провери каква е реакцията на лейди Жюстен. Руменина се бе разляла по заоблените й скули, а тъмните й очи блестяха.
Сестра му бе прекрасна жена, помисли си Кейлъм и откри, че дори и само като мисли за нея като за своя сестра, изпитва прилив на гордост.
— Франчът се държи сурово с вас? — попита Струан с тон, който предразполагаше към доверие.
— Вече съм на двадесет и три — заяви Сейбър, като изпъна обутите си в ботуши крака. — Вече не съм дете, за Бога! Искам да контролирам сам онова, което е мое, казвам ви. Искам Шилингуърт и всичко, което върви заедно с него, и го искам сега.
Интересът на Кейлъм внезапно се събуди.
— Какво общо има херцогът с контрола над вашите имения? — попита той, преди да осъзнае, че любопитството му ще изглежда неблагоприлично.
— Той ми е настойник, проклет да е — рече Сейбър, без каквато и да е сдържаност по темата. — Баща ми и предишният херцог бяха братя. Татко, мир на праха му, загина в морето. Разузнавателна мисия за негово величество. Строго секретна задача. Нападнали ги пирати и избили всички на борда.
— Такава трагедия! — рече Жюстен. Бе пребледняла и лицето й бе обтегнато. — Но ти си изключително скъп за нас, Сейбър. И винаги ще бъдеш. Никога не мисли за себе си като за сам човек, без семейство. Ние сме твоето семейство.
— Ти си моето семейство — мрачно заяви той.
— Нека ви предложа малко портвайн, лейди Жюстен — внезапно се обади Струан и скочи на крака, за да отиде до подноса с кристалната гарафа, обградена от чаши. — За една вечер ви се събраха прекалено много вълнения.
Струан наля портвайн в една чаша и я занесе на лейди Жюстен. Остана наведен над нея и изчака, докато тя отпи малко и му се усмихна.
— Благодаря ви — каза тя. — Много сте любезен.
— И на мене май ми се събраха прекалено много вълнения за тая нощ — обади се Макс с кънтящия си глас. — Малко портвайн сигурно ще ме пооправи.
Струан го изгледа строго и се отдалечи. Докато бе обърнат с гръб, лейди Жюстен поднесе чашата си към устните на Макс и изсипа мъничка глътка портвайн в устата му. Когато Струан седна на мястото си, Макс вече се усмихваше на лейди Жюстен с нескрито обожание.
— Вече съм мъж — повтори Сейбър и направи знак на Фиджерал да налее питиетата. — И очаквам да се отнасят с мен като с такъв!
Няколко чинии със сандвичи и солидни резени плодов кейк бяха поставени на ниска масичка. Захаросани плодове бяха натрупани върху триетажно сребърно блюдо, а и всевъзможни сладки деликатеси също бяха включени, заедно с няколко вида малки питки.
Още преди слугата да се оттегли, Макс се плъзна на пода и седна с крака под масичката, като загледа храната с лакомото и съсредоточено изражение на всяко здраво десетгодишно момче.
— Ще поема живота си в свои ръце — натъртено заяви Сейбър и за пореден път напълни чашата си, после размаха наоколо гарафата, предлагайки и на останалите. Когато всички отказаха, той я остави и каза: — Яж, момче. Приличаш на плашило.
— Сейбър — сърдито се обади лейди Жюстен, — не бъди груб!
