— Че защо не? Изстрадал съм достатъчно грубости като за цяла армия момчета… и мъже.
Ясен глас откъм вратата привлече вниманието на всички.
— Но не сте ги изстрадал вместо брат ми, сър — каза Елла. Облечена в скромна бяла муселинена рокля с високо деколте и с бели сатенени пантофки, тя пристъпи няколко крачки навътре в стаята. Черната й коса бе пригладена стегнато до темето, откъдето се разпиляваше на свободни къдрици по раменете. Тя бавно примигна с тъмните си бадемови очи и тежките й ресници очертаха движещи се сенки по високите й скули. Кейлъм реши, че никога не е виждал по-перфектна кожа от златистата кожа на Елла. Зачуди се, и то не за първи път, какви ли са били родителите й.
— Елла — каза лейди Жюстен, — мислех, че отдавна вече си в леглото, дете. Сигурно си изтощена.
Неочакваният трясък на стъкло върху гранит накара Кейлъм здравата да се стресне. Чу как и Струан, и лейди Жюстен възкликнаха.
Сейбър, чиито наситено сини очи се бяха приковали в Елла, неволно бе оставил чашата си с бренди да се изплъзне измежду пръстите му и да падне върху камината.
— Не можех да заспя — каза Елла, сякаш нищо не се беше случило, — зат’ва потърсих Макс и видях, че не е в леглото си. Изплаших се, зат’ва се облякох и слязох да го търся.
— Не исках да те плаша, Ели — изломоти Макс с уста, пълна с питка с ягодова плънка. — Тука стана голяма суматоха. Трябваше да ида да търся подкрепления.
Кейлъм яростно загледа момчето.
— Дойде при мен с цял куп лъжи, момченце. Някой по-суров мъж щеше да нареди да те напердашат.
— Но вие не сте толкова суров — рече лейди Жюстен, като го гледаше с грейнали очи. — Очевидно Макс е разбрал погрешно онова, което е чул, и се е развълнувал.
— Макс все си измисля разни истории — спокойно ги информира Елла. — Човек би си помислил, че е тъй, заради буйното му въображение. Много бели прави и понякога е цяла напаст. Ама щом веднъж го разбере човек, хич не е трудно да свикне да не му обръща внимание.
Струан се покашля, а Кейлъм видя, че той се усмихва на момичето като горд… баща? Мили Боже, та Струан вече започваше сам да си вярва, че наистина е баща на тези две мистериозни и много вероятно дори опасни създания.
— Коя е тя?
За миг Кейлъм не бе сигурен кой е проговорил. После се обърна, за да погледне Сейбър — и почувства собствения си стомах свит на топка, сякаш са го ударили там. Граф Авенал зяпаше петнадесетгодишната Елла така, сякаш току-що се е озовал в присъствието на самата Венера.
Струан първи се окопити.
— Елла, ако обичаш, изведи Макс и се погрижи да си легне в леглото и да не мърда повече оттам. После си лягай и ти.
— Какво право имате да я отпращате от мен? — каза Сейбър на Струан, без нито за миг да откъсва очи от момичето. — Казваш се Елла?
— Да — простичко отвърна тя. Към Макс тя отправи строг и навъсен поглед, като му каза: — Не бива да се тъпчеш толкоз късно, Макс. Знаеш колко ти е чувствителен стомахът.
— Ха! — изсумтя момчето. — Ти пък от’де знаеш? Знаеш ли колко често стомахът ми хич не е имал към к’во да е чувствителен? Ами ти извади късмет! Докато беше при Лъ…
— Достатъчно! — изреваха в един глас Кейлъм и Струан.
— Да не сте посмели да му викате — намеси се лейди Жюстен, като се изправи и застана до Макс. — Остани и си хапни до насита. Стомасите на момчетата могат да поемат огромни количества. Момчетата се нуждаят от много храна, за да поддържат огромната си енергия.
Сейбър изсумтя.
— Кога стана специалист по момчетата, Жюстен? — каза той, макар че вниманието му все още бе приковано в Елла. — Бих казал, че по-скоро бродирането е в твоята област на познание.
— Нещо ми подсказва, че лейди Жюстен е успяла да изучи подробно човешката природа — побърза да се намеси Кейлъм, изненадан от собствената си реакция да защити тази дама. — Ако не се лъжа, тя спокойно би могла да съветва всички ни, по каквито и да е въпроси, свързани с грижите за децата.
Последва кратко неловко мълчание — нарушавано само от звучното мляскане на Макс.
— Ласкаете ме незаслужено — рече лейди Жюстен, но се усмихна с благодарност на Кейлъм.
— Не мисля, че ви ласкае — каза Струан. — Мисля, че казва самата истина, а аз например определено съм ви благодарен за помощта ви по проблема с… ъ-ъ, тези деца.
— Яздиш ли? — попита Сейбър Елла, очевидно напълно забравил за неудобството, което бе причинил на останалите присъстващи в салона.
Елла повдигна изострената си брадичка.
— Яздя много добре, сър.
— Той е лорд — каза Макс, докато си помагаше и с двете ръце да натъпче няколко курабийки наведнъж в устата си.
— Извинявам се, милорд — каза Елла и Кейлъм забеляза, че тя отвръща на красивия млад Сейбър с повече готовност, отколкото би прилягало на едно петнадесетгодишно момиче.
— Ама не е кой знай какъв лорд — продължи Макс с издути бузи, докато повдигаше филия хляб, за да разгледа съдържанието на сандвича. — Има си имение, ама братовчед му се разпорежда с него, не той. И от туй е станал много сприхав, Ели. Нравът му е гаден. От тия е, дето заплашват. От тия, дето се промъкват зад някого и му навират тръни в гърба.
— Моля? — зяпна Сейбър.
— Ето, нали виждате, пак си измисля — каза Елла, сякаш това обясняваше всичко около непоправимия й брат. — Живей си в някакъв измислен свят.
— Та значи, имението му се казвало Шилингуърт — рече Макс, докато разглеждаше парче плодов кейк от всички страни. — Не знам къде е, ама той смятал да пробва да поеме контрола над него. Братовчед му бил…
— Марш в леглото — прогърмя гласът на Струан. — Веднага!
Това вече успя да разсее драматичното вдъхновение на Макс. Той навъси светлорижите си вежди, тревожно погледна Струан и стана от мястото си.
— Ама май не мога да намеря пътя обратно до леглото — каза той и гласът му звучеше сприхаво. — Туй е най-голямата къща, дето някога съм бил, и…
— Елла, моля те, заведи го — прекъсна го Струан. — А да не би и ти да си се загубила?
— Аз ще ги заведа — бързо се намеси Сейбър, отдалечи се от камината и застана пред Елла. — Какво ще кажеш да идем да пояздим сутринта, Елла?
— Сейбър — нежно каза лейди Жюстен, като също се изправи, — утре заранта ще говорим по въпроса за ездата. Засега бих желала аз да заведа Елла и Макс до стаите им. Ти остани и поговори с Кейлъм и виконт Хънсингор.
Изказването на лейди Жюстен не предизвика спорове, и тримата мъже пожелаха лека нощ на Елла и Макс, докато дамата ги извеждаше от стаята.
— Харесвам братовчедка си — каза Сейбър, след като групичката вече беше излязла. — Говоря за Жюстен. Тя винаги е била много мила с мен.
— Очарователна дама — съгласи се Струан. — И е прелестна. Човек се чуди, как така една толкова красива жена не се е омъжила и няма собствени деца.
— Не мисля, че сакатият й крак й е помогнал особено — изкоментира Сейбър.
— Ако това е единствената пречка, то значи светът е препълнен с глупави мъже — каза Кейлъм достатъчно разпалено, че да си спечели един предупредителен поглед от страна на Струан. Разбрал намека на приятеля си, Кейлъм пресилено се изсмя. — Но пък нали и без това си знаем, че светът е пълен с глупави мъже?
Сейбър, който очевидно вече бе изгубил интерес към темата за лейди Жюстен, се обърна към Струан и попита:
— Каква роднинска връзка имате с момичето Елла, милорд?
Струан прочисти гърло и ясните черти на лицето му се обагриха в червено.
