— Братовчед ми е решил, че всичките досадни приготовления за сватбата му носят само раздразнение. Каза ми да ви уведомя, че смята да мине и без тях.
Предпазливостта повече не интересуваше Кейлъм. Той отиде до Пипа, улови едната й ръка и почувства тревогата й в желязната хватка на пръстите й.
— Не ви разбирам — каза тя на Сейбър. — Баща ми се връща от континента през септември. Сватбата бе планирана да се състои след завръщането му.
— Вече не — рече Сейбър, като отбягваше да среща погледа й. — Цитирам точно думите на скъпия ми братовчед: „Кажете на дамата, че съм отегчен от условностите. Причините за съюза ни са единствено от делово естество. Възнамерявам незабавно да приключим с цялата история около тази венчавка.“
17
Роклята бе за него.
Пипа се усмихна на Жюстен и разбра, че и двете знаят едно нещо: тази сутрин Пипа се бе облякла така, че да се хареса на Кейлъм Инес.
Но това, което Жюстен не можеше да знае, бе необузданото и греховно разочарование, че Кейлъм не бе удържал на обещанието си. А дали това не бе заплаха, да дойде при нея предишната нощ?
— Не бива да обличам това — каза тя.
Жюстен, чието чело се бе набраздило от съсредоточаването й, подръпна златната дантелена панделка, зашита под диплите на корсажа.
— Напротив, днес трябва да облечеш точно това. Настроението ти се нуждае от всичката помощ, която може да получи. Освен това то напълно подхожда на разходката сред моите предци. Те са били наистина колоритни личности.
Пипа съвсем не бе сигурна какво да мисли за тази забележка.
— Но какво ще каже вдовицата? — попита тя, застанала напълно неподвижна в средата на нарцисово жълтата всекидневна на Жюстен, докато тя я обикаляше, за да огледа от всички страни роклята, моделирана лично от нея и ушита под строгия й контрол. Пипа леко се наклони.
— Вдовицата ще каже, че тази рокля е абсолютно неподобаваща. Баба е твърдо решена да не излиза от покоите си, затова и няма да я видим. Освен това тя е една стара жена с остарели представи. Ти си млада. Млада, красива и жизнена, затова и роклите ти трябва да го подчертават.
— Но, Жюстен, маково червено…
— Да, маково червено. Та на кого повече би подхождала една рокля от маково червен муселин и златни дантели, освен на момиче с черни коси и бяла кожа и очи, сини като кръгът около луната през зимата? Както и да е, нали ти ми каза, че много си харесала роклята, която ти изпратих върху куклата. Нали не се подиграваше с мен?
— Разбира се, че не! — Пипа почувства как се изчервява, но не толкова от смущение, колкото от щастие. — Ти си толкова добра към мен, Жюстен!
— Така е, защото те обичам. — Другата жена го каза толкова небрежно, сякаш отбелязваше, че времето днес е хубаво. — Ти си като сестрата, която никога не съм имала. Да, тази рокля ми харесва. Дори може и аз да си направя една такава, в различен цвят, разбира се.
— Чудесно! Тогава ще очаквам с още по-голямо удоволствие да шокирам херцогинята в твоя компания.
Роклята на Жюстен бе от кафяво-червено моаре с червеникави оттенъци в по-дълбоките дипли. Очите й чудесно отразяваха променящите се нюанси. Около врата й висеше единственото украшение, което тя винаги носеше, семпъл златен медальон с дискретно гравирана, вероятно религиозна, емблема, окачен на тежка златна верижка. Цялостният ефект на тоалета на Жюстен бе драматично опростен и Пипа си помисли колко прелестна изглежда бъдещата й зълва.
Бъдещата й зълва.
Стомахът на Пипа се сви.
— Какво да правя, Жюстен?
Погледите им се срещнаха и нямаше нужда Пипа да повтаря историята, която вече бе разказала, за съобщението на Сейбър предишната вечер.
— Да говоря ли с херцогинята? — попита тя.
Жюстен се замисли върху това.
— Не мисля, че трябва. Макар че вестта, донесена от Сейбър, малко ме тревожи.
— Не се опитвай да щадиш чувствата ми — рече Пипа, като отиде до голямото огледало в барокова рамка, за да огледа новата си рокля. — Ти си дълбоко разтревожена, тревожа се и аз. Но трябва да бъда честна с теб. Трябва, защото и ти си толкова мила с мен. Не съм… не съм сигурна дали искам… — Тя просто не можеше да довърши.
Жюстен се приближи и застана до Пипа. Приглади гърба на роклята и сложи ръце върху раменете й.
— Ти не искаш да се омъжиш за Етиен — каза тя и погледна Пипа в огледалото. — Знам това. И не зная какво да кажа, освен че вярвам, че си истински добра и, че твоята доброта бе забелязана от друг, който също е добър и честен, и силен.
Сега бе ред на Пипа да се смръщи.
— Говориш красиви думи, но не мога да ги разбера.
— Може би баба няма да позволи на Етиен да застраши репутацията ти, като даде храна на клюкарите. Може би си мислиш, че вече си виждала най-властните прояви на баба. Божичко, не си видяла още нищо в сравнение с бурята, която ще се разрази над този замък, ако Етиен стори нещо, с което да навлече лоша слава на името Франчът.
Пипа я загледа замислено.
— Ти не си съвсем невежа — каза Жюстен, свела клепки. — Знаеш, че жената започва да нараства, след като познае съпруга си в библейския смисъл. Това естествено не бива да се случва преди венчавката. Ако възникне някакво подозрение, че сватбата е прекалено прибързана, може да плъзне слух, че не си била невинна в сватбения си ден.
Лицето на Пипа пламна. Тя погледна в очите на Жюстен и там забеляза тревога.
— Моля те, недей да се тревожиш толкова — каза Жюстен. После прихвана косите на Пипа и ги изтегли назад зад врата й. Като взе дълга златна дантелена лентичка, същата като тази, която бе използвала, за да гарнира роклята й, тя започна да я прокарва през черните къдри на Пипа. После сплете косите в тежки плитки и ги закрепи върху главата на Пипа, докато тя заприлича на някакво екзотично създание, което й се стори напълно непознато.
— Жюстен, не искаш ли да се омъжа за херцога?
— Не ме карай да ти отговарям.
— Трябва. Ти ме окуражаваше да прекарвам времето си заедно с Кейлъм Инес. Дори и в момента ме приготвяш да се срещна с него в картинната галерия. Дойде при мен, докато бях още в леглото, и ми каза, че си го поканила да ни придружи там. Ти ме подтикваш към този мъж. Защо?
— Не задавай тези въпроси.
Пипа напрегнато скръсти ръце.
— Ти не ме искаш за съпруга на брат си. Не мога да се сетя за друга причина.
— Така е! — Жюстен подпря чело на рамото на Пипа и немощно промълви: — Не съм сигурна дали въобще познавам брат си. Познавала съм го през целия му живот и въпреки това за мен той е непознат. Ти дойде при нас само преди няколко седмици и вече чувствам, че не бих понесла да се разделя с теб.
— Тогава обясни ми защо!
Жюстен повдигна лице. Довърши прическата на Пипа и отстъпи назад.
— Не мога да опиша с думи онова, което не мога да осмисля ясно. Мога само да ти кажа, че чувствам, че Кейлъм Инес е… Той не е такъв, какъвто изглежда. Това би трябвало да ме плаши, но не е така.
— Нито пък мен — прошепна Пипа. — Но не зная какъв е той, нито пък защо е тук.
— Не знаеш ли? — Жюстен се усмихна над рамото си към Пипа. — Наистина ли не знаеш защо?
Страх, дълбок, изгарящ страх прониза Пипа.
