— Това не е възможно. Херцогът ще го убие.
— Може и да опита.
— Не мога да го позволя.
— Не можеш да промениш съдбата.
Пипа отиде до прозореца със стъкла, разположени като диамант, и го отвори. Слънцето стопляше утринния въздух, а сред най-високите клонки на една магнолия пъстър дрозд редеше кръшната си песен като флейта срещу бледосиньото небе.
След като пое дълбоко кристалния въздух, Пипа каза:
— Кажи ми какво да правя. Кажи ми как да го отпратя и да приема дълга си към Франчътови и баща ми без неудоволствие.
— Нито едно от тези неща не е по силите ми — отвърна Жюстен. — А не е и по твоите сили. Не бива да се опитваш да променяш онова, което е писано да се случи.
— Но ние вече знаем какво ми е писано.
— Вероятно е така. — Накуцването на Жюстен бе по-ясно изразено, задето бе коленичила на пода, за да огледа подгъва на маково червената рокля. Тя докуцука до прозореца и седна върху меко, тапицирано с кадифе, столче. — Виконтът е красив мъж, не мислиш ли?
Пипа скри една усмивка.
— Много красив. — Все се надяваше, че Жюстен може и да прояви нещо повече от учтив интерес спрямо Струан.
— Чудя се как ли се е споминала жена му.
Точно това бяха въпросите, които Пипа бе очаквала и се бе страхувала от тях.
— Досега не го е казал — каза тя на Жюстен, благодарна, че това е самата истина.
Жюстен изглеждаше замислена.
— Като съдя по говора на тези две мили деца, смятам, че е била с по-ниско положение от неговото, но въпреки това съм сигурна, че той никога не би го казал.
— Не зная.
— Мисля, че той много се старае да бъде за тях не само баща, но и майка. А това не е лесна задача.
— Не е — съгласи се Пипа. — Никак не е лесно.
— Ти харесваш ли виконта?
— Харесвам го, и то много.
Жюстен отпусна ръка под отворения прозорец и вдигна лице, за да вдъхне летните аромати.
— Винаги съм смятала честността и храбростта за най-важните от всички добродетели.
Пипа втренчи поглед в потрепващите листа на магнолията.
— Така ли?
— О, да. Виконтът очевидно е напълно честен, когато се изправя пред света, и има куража да стори онова, което честността му повелява. Много мъже биха оставили своите, останали без майка, деца при някой роднина или пък биха ги предоставили на грижите на платени слуги. А вместо това неговото честно сърце приема факта, че той, и само той, може да даде на децата си грижите и възпитанието, от които се нуждаят. Наистина изключителен човек. Много необикновен.
— Наистина — съгласи се Пипа, като се бореше с неудобството си в това положение.
Жюстен примижа на слънцето и се усмихна.
— Видях Макс тази сутрин. Следеше господин Инес из парка. — Тя се изсмя на глас. — Казвам ти, момчето се опитваше да подражава във всичко, дори и на походката на този мъж. Да, господин Инес си е спечелил голям почитател. Моля се само да не започне да съжалява за този факт.
— Кейлъм много ще внимава да не нарани душата на детето — каза Пипа и се зачуди на невнимателния си език.
— На колко години смяташ, че е виконтът, Пипа?
Това бе още един очакван въпрос.
— Не съм сигурна. Вероятно горе-долу колкото теб.
— Не се и съмнявам, че виконт Хънсингор ще си намери някое красиво младо момиче, което ще приеме отговорността за Елла и Макс и ще му стане добра съпруга — продължи Жюстен без следа от завист в гласа. — Искрено се надявам това да се случи скоро. Той очевидно е доста затруднен от задачите си като родител и все говори, че трябва да се погрижи за делата си в Дорсет.
— Нима? — Пипа замислено разглеждаше лицето на Жюстен и реши, че в изражението й не се забелязва копнеж. Явно щеше да се наложи да търси по-старателно съпруг за Жюстен. Пипа бе решена да се заеме с това търсене, и то веднага, щом й се представи възможност, да речем, по време на празненствата по случай собствената й сватба.
— Благодаря ви, че ме поканихте, милейди — каза Кейлъм на лейди Жюстен, докато вървеше между нея и Пипа по западния коридор на замъка, разположен най-далеч от морето.
— Често идвам тук сама — каза лейди Жюстен, — но пък и често ми се иска да мога да споделя с други онова, което знам за семейството си.
Кейлъм възкликна учтиво и погледна Пипа. Тя гледаше право напред.
— Сигурен съм, че лейди Жюстен ще се съгласи с мен, ако отбележа, че сте като приказно видение в червено и златно, Пипа — каза той.
Тя все още не го поглеждаше.
— Нали? — рече лейди Жюстен. — Моля ви, насърчавайте я да е по-дръзка в избора на дрехите си, господин Инес. Боя се, че прекалено много се съобразява с добрия вкус за сметка на стила.
— Жюстен! — очите на Пипа блестяха. — Знаеш, че онези ужасни дрехи не са… — Тя рязко затвори уста и продължи да върви напред.
Пътят им минаваше през коридори, дълги сякаш цели мили, по няколко стълбища, през стая с врати от двете страни и покрай чиито стени бяха наредени високи шкафове с книги, спуснаха се още веднъж към галерия, изпълнена със старинни рицарски доспехи и оръжия, и най-сетне до рязък завой, откъдето започваше изкачване нагоре.
На четвъртото стълбище Кейлъм вмъкна ръка под лакътя на лейди Жюстен. Тя го дари с едва забележима, но изпълнена с благодарност усмивка, и се облегна на него.
— Боя се, че кракът ми наистина се уморява — каза тя. — Но е добре да не го глезя твърде много. Поне в това съм убедена.
Пипа, за която Кейлъм си мислеше, че напълно се е вглъбила в сръднята си, моментално спря и се върна, за да подхване и другия лакът на Жюстен.
— Не съм пълен инвалид — весело отбеляза лейди Жюстен. — Но благодаря и на двама ви, че ми помагате.
— Да ти помагаме е радост за нас, нали, Пипа?
Тя бе прехапала долната си устна и вече той със сигурност забеляза сълзите. Те се бяха събрали до миглите й и блещукаха в очите й.
— Ти доставяш радост на всички, Жюстен — тихо рече тя.
Кратък коридор и три последни стъпала ги отведоха в дългата картинна галерия на замъка. От мястото, където стоеше Кейлъм, той виждаше портретите, наредени по двете стени. Тръстикови рогозки се стелеха по внушително дългите блестящи дървени подове, износени до копринена лъскавина от стъпките на поколения Франчътови, от техните приятели и гости.
— Признавам, че кракът ми се оплаква пряко волята ми — иронично отбеляза лейди Жюстен. — Пипа, бъди така любезна да разведеш господин Инес. Можеш да започнеш, с каквото искаш. Струва ми се, че аз ще поседна заедно с прапрадядо Франчът, докато си почина мъничко.
Без да чака отговор, лейди Жюстен се отдалечи от тях и седна на пейката в една от близките ниши.
Кейлъм направи жест на Пипа да го води.
Грациозна е, мислеше си Кейлъм, докато се наслаждаваше на възможността спокойно да наблюдава как тя се полюлява, докато върви.
Чувствено грациозна. Снощи, когато бе копнял да иде при нея и поне веднъж се бе насилил да се
