вслуша в здравия разум и да остане в леглото си, той бе изпитвал сексуална неудовлетвореност, каквато не бе го тормозила толкова силно още от юношеските му години.
Тя вкопчи ръце една в друга и ги притисна към челото си.
— Обсадена съм. — Гласът й пресекна. — Когато съм с теб, съм като обсадена. Объркана съм. Съсипана съм от собствения ми греховен копнеж. Отчаяна съм!
За първи път той почувства, че думите са го изоставили. Пипа бавно разтвори ръце и прокара пръсти по лицето си.
— За мен това не е игра, Кейлъм. Има толкова много неща, които не разбирам, а искам да разбера.
— Ти ми каза — напомни й той, — че когато си с мен, изпитваш желание да ме докосваш. Каза ми, че се страхуваш, че може да не успееш да се сдържиш да ме докосваш интимно. Бях поласкан, но помислих, че преиграваш и не повярвах, че говориш искрено.
— Бях искрена.
Ако я докоснеше, и двамата щяха да бъдат изгубени.
— За мен не е възможно да си отида от теб, Пипа.
— Но е невъзможно и да останеш.
— Защото ако остана, ти ще дойдеш при мен? Това ли те ужасява, че ще дойдеш при мен и ще бъдеш изцяло моя?
Меките й устни потрепнаха, преди да каже:
— Струва ми се, че знам много за живота, а в същото време знам толкова малко. Дори не разбирам напълно какво би означавало да бъда изцяло твоя.
Кейлъм се извърна от нея.
— Бих искала да лежа гола заедно с теб под нежни летни дървета и да мълча — каза му тя. — Бих искала да слушам птиците и вятъра и да усещам топъл дъжд върху кожата си, докато гледам как той мокри твоята кожа и я кара да блести.
— Пипа — рече той, молейки за милост, каквато всъщност не желаеше.
— Бих искала да отпусна тяло върху твоето, докато ти ме прегръщаш. Мисля, че ако можех да сторя това само веднъж, истински ще разбера какво означава един мъж и една жена да бъдат едно цяло.
Кейлъм се молеше. Молеше се с напълно объркани слова, но, изглежда, не му оставаше какво друго да стори.
— Сигурна съм, че съм греховно, плътско създание — тихо каза Пипа, като докосна врата му и плъзна пръсти в косите му. — Но дори и за е така, бих искала също и да почувствам изцяло
Той отвори очи и рече:
— Пипа, на двама ни е писано да… — Той се покашля високо. — Писано ни е да поздравим лейди Жюстен, която напуска прапрадядо си и тръгва към нас в тази галерия.
Ръката й се сгърчи в юмрук върху гърба му и се отпусна надолу.
— Извинявам се, че се забавих толкова — извика Жюстен, а усмивката й ясно се виждаше дори и от това разстояние. — Показа ли на Кейлъм всички, Пипа? Не, разбира се, че още не си успяла, а и всъщност все още не ги познаваш съвсем добре, нали?
— Не много добре — рече Пипа, като пристъпи до него и посочи една картина, на която бе изобразен едър тъмнокос мъж във военна униформа. — Спомням си твоя чичо Франсис. Този, който е загинал, когато испанците превзели Минорка през осемдесет и втора.
— Той трябва да е бил брат на баща ви? — попита Кейлъм лейди Жюстен, когато тя се приближи. — Или може би на майка ви?
— Най-малкият брат на баща ми. Майка ми е била единствено дете. А мъжете от рода Франчът винаги са били по-известни като философи и учени, отколкото като войници.
Кейлъм се замисли за собствените си интереси и не откри някакво противоречие с описанието на лейди Жюстен. Тя отново тръгна пред тях, и той се осмели да погледне към Пипа. Когато тя отвърна на погледа му, кичур от косите й се отдели и прилепна към устните й, а той го отмести оттам. За миг останаха така, тя — повдигнала лице към неговото, той — задържал върховете на пръстите си върху бузата й.
— Елате да видите татко — рече Жюстен. — Тогава ще разберете какво имам предвид, като говоря така за мъжете от семейството.
Магията, приковала Кейлъм и Пипа, се разпръсна. Дълбокият дъх, който си пое той, бе като ехо на нейната въздишка и един до друг те последваха лейди Жюстен.
— Ето го — каза тя и спря пред доста малък портрет на мъж, седнал пред писалището си. Изобразен в профил, той седеше с дясната си ръка, отпусната върху бедрото му, и се взираше напред, докато върхът на перото му почиваше върху лист хартия.
За втори път през тази незабравима сутрин Кейлъм почувства смайващо вълнение.
— Изглежда, сте права — предпазливо каза той. — Наистина човек на науката.
Мъж с тъмна къдрава коса, завързана на врата му. Мъж с червеникави отблясъци в тази тъмна коса и с изражение, което бе толкова познато на Кейлъм, че той се почувства така, сякаш гледа собствения си портрет.
Бащата на лейди Жюстен.
Неговият баща.
— А точно до татко е дядо — рече Жюстен. — Човек би си помислил, че гледа един и същи мъж. Ако не броим дрехите, разбира се.
Кейлъм заразглежда втори, много по-голям портрет, и почти не знаеше как да сдържи всичко, което изпитваше. Сякаш художникът на по-малката картина бе копирал позата от тази втора, по-стара, творба.
— Красиви мъже — отбеляза Пипа, а гласът й звучеше така, сякаш отдавна не е бил използван. — Толкова тъмнокоси и стройни.
— Хмм. — Лейди Жюстен се усмихна, повече със задоволство, отколкото с гордост. — Бих искала да можехте да се запознаете с тях.
— Ти приличаш на тях — рече Пипа. — Херцогът сигурно прилича на майка си.
— Всъщност не — рече лейди Жюстен. — Тя… О, Божичко! Баба! Тя е тук! И е взела бастуна.
Като се чудеше, защо ли е толкова важен този бастун, Кейлъм остана на мястото си заедно с дамите и се загледа в бавно приближаващата по тръстиковите рогозки съсухрена белокоса жена, облечена в черно. Гърбът й бе абсолютно изправен, но въпреки това тя използваше бастуна и подчертаваше всяка стъпка със силно тупване върху дървения под отстрани на рогозките.
— О! — възкликна лейди Жюстен така, сякаш се бе опомнила. — Бабо, нека ти помогна!
— Остани си на мястото, момиче — нареди старицата. — Ти си недъгавата, която се нуждае от помощ. А аз съм напълно способна да вървя и сама.
И това, помисли си Кейлъм, бе неговата обична баба.
— Радвам се да видя, че състоянието ви се е подобрило, херцогиньо — каза Пипа.
— Не се е подобрило — отвърна вдовицата. — Просто съм принудена да се погрижа за задълженията си въпреки болестите. Дългът винаги стои на първо място. Това е правило, което ще е добре по-скоро да научиш, момиче.
Вдовстващата херцогиня на Франчът се спря на няколко метра пред Кейлъм и придружителките му. Ноздрите й се присвиха, когато тя погледна Пипа. Лейди Жюстен не получи абсолютно никакво внимание.
— Какво си въобразяваш, че си облякла? — каза вдовицата на Пипа. — Вулгарния костюм на някоя оперетна танцьорка?
— Бабо…
— Тишина! — изсъска възрастната дама. После вдигна очи към Кейлъм и той видя как сбръчканите й устни се отпуснаха.
— Добро утро, херцогиньо — рече той и учтиво й се поклони. — Очарован съм най-сетне да се запозная с вас.
— Не съм знаела, че сте очаквал чак толкова дълго време да се запознаем — каза тя с глас, който се извисяваше с всяка следваща дума. — Вие сте онзи млад мъж, който накара лейди Филипа да се изложи на
