с Пипа. А сега, когато лейди Жюстен му бе изпратила бележка да я почака тук, Кейлъм бе сигурен, че желанието му скоро ще се изпълни.
Той стоеше в коридора, който водеше към апартамента на лейди Жюстен. Знаеше, че е на точното място, защото услужливата Нели му бе дала подробни упътвания.
Също така знаеше, че стаите на Пипа са в същото това крило на замъка, на същия етаж, но от другата страна на малката галерия, а не от тази, където стоеше той в момента.
Да иде при нея, би било толкова лесно!
А можеше да се окаже и катастрофално.
При звука на отваряща се врата той се обърна тъкмо на време, за да види как лейди Жюстен пристъпва в коридора.
Той избърза към нея, притиснал пръст до устните си.
— Господин Инес…
— Кейлъм. Наричайте ме Кейлъм, моля ви. Зная, че сте казала, че искате да ме видите, но аз трябва да ви кажа нещо, и то бързо. Моля ви, просто ме изслушайте, преди да задавате каквито и да е въпроси.
Тя нервно си играеше с медальона, увесен на врата й, но кимна леко и го отведе встрани по сенчестия коридор.
— Нели ми каза за пристигането на брат ви — рече той. — Тя каза… моля ви, простете, че ще бъда толкова откровен, но нямам друг избор и вярвам, че вие изпитвате особено силна привързаност към Пипа.
— Аз я обичам.
— Аз… тревожа се за здравето й. Разбрах, че херцогът настоява сватбата да се състои по-рано, а не вярвам, че Пипа все още е готова да се омъжи за него.
Лейди Жюстен извърна лице от Кейлъм.
— Милейди — настойчиво прошепна Кейлъм, — помогнете ми! Моля ви, помогнете ми да се срещна с Пипа. Да поговоря с нея.
Тя отново го погледна, а очите и бяха замислени.
Кейлъм й се усмихна. Дори и в тревогата си той просто не можеше да не й се усмихне. Толкова прелестна бе нежната Жюстен. Неговата сестра. Нима тя не виждаше себе си в него? Него в себе си?
Тя отвърна на усмивката му.
— Явно мозъците ни работят като един. Може би вие сте последната съставка, от която се нуждаех — рече тя и когато той щеше да я попита нещо, тя докосна с ръка устните му и поклати глава. — Не питайте. Просто се молете да не създам още по-голяма бъркотия от вече съществуващата.
Бъдещият й съпруг се държеше така, сякаш тя въобще не се намираше в същата стая.
— Тя ми е обещана — каза той на баба си, като грубо посочи с отрупания си с пръстени пръст към Пипа. — Тя е била сгодена за мен още при раждането си. И аз реших, че е дошъл моментът да се оженя за нея.
Разположена в розово канапе, вдовицата носеше върху белите си коси черна дантелена шапчица, а дребното й тяло, като че ли въобще не съществуваше в обемистата черна копринена роба. Черни копринени пантофки, поставени точно една до друга, се виждаха под робата. Пред блестящите си очи тя държеше лорнет с абаносова дръжка.
А в другата си ръка здраво стискаше бастуна с дръжка от слонова кост.
— Съгласих се да те видя — каза вдовицата, — защото Жюстен ме помоли да го сторя. Ако тя не бе настоявала да изслушам какво предлагаш, нямаше да се съглася на този разговор.
А ако Жюстен не бе настоявала и Пипа да се представи, то тя със сигурност нямаше да бъде тук. Какво точно си бе наумила Жюстен, Пипа въобще не можеше да отгатне.
Херцогинята огледа изпитателно внука си:
— Продължавай.
— Заедно с мен от Лондон доведох и един свещеник — каза херцогът. — Той ме увери, че няма никаква пречка церемонията да се извърши още вдругиден.
— А как смята той да се справи с необходимите формалности? — проскърца гласът на вдовицата. — Разрешението? Предизвестията?2 Тези дребни подробности?
— Потър твърди, че може да уреди три литургии, за да провъзгласи предизвестията. Вече имаме и разрешение за брак.
— Каква е целта на цялото това бързане?
— Целта е да се приключи с онова, което искам да стане — яростно изрева той, а красивото му, но твърде червендалесто лице сега почервеня дори още повече. — Аз съм зает човек. Човек, ангажиран с важни дела, бабо. Не мога да губя повече време около сватбата. Искам бързо да приключа с цялата история.
— Нима?
— Да — той разпалено закима. — И така ще стане.
— А какво ще кажеш ти, момиче? — Сега Пипа стана обект на изпитателния й поглед. — И ти ли желаеш прибързана сватба?
— Надявах се баща ми също да присъства на сватбата — отвърна Пипа, но сякаш нещо бе стиснало гърлото й.
— Аз няма да се женя за баща й — възропта херцогът. — Бабо, наистина смятам, че така ще е най- добре. — Усмивката на херцога го превърна в някакво по момчешки очарователно създание. — Хайде, бабче. Толкова дълго се оплакваше, че съм бил прекалено див. Бях див. А сега наистина желая да променя навиците си. Искам да се задомя. Искам да имам деца.
Старата дама сви устни и помръдна крехките си рамене под бремето на пищните коприни.
— Хмм. Време е за наследници, за това спор няма.
Пипа почувства, че й се вие свят. Защо Жюстен бе настоявала и тя да дойде тук? Нима е очаквала, че Пипа би могла по някакъв начин да се примоли на вдовицата и на херцога да се съобразят и с нейните желания?
— Нали виждаш — рече Франчът, като гальовно коленичи до баба си. — Вече не съм нехранимайкото, когото познаваше някога. Промених се, уверявам те. Няма да сторя нищо лошо, напротив, ще донеса дори още по-голям разцвет на рода ни.
— Уречената дата е през есента. Всички очакват тази сватба да бъде събитието на годината, а много вероятно дори и на десетилетието.
— Но защо да чакаме? — попита Франчът. Като заметна пешовете на фрака си, той приседна до баба си на канапето. — Колкото по-скоро се появят малки Франчътчета в нашите детски стаи, толкова по- добре.
— Хмм. — Вдовицата отново понамести костите си. — Може и да има известна доза истина в това, което казваш. Но бих искала да чуя още от лейди Филипа.
— Аз…
Внезапно почукване на вратата донесе на Пипа благословената отстрочка, за да обмисли отговора си.
Вдовицата направи знак на прислужницата, която стоеше смълчана наблизо. Жената отиде да отвори вратата.
С влизането на Кейлъм Инес концентрацията на Пипа рухна. Тя почувства как устата й се отвори, но бе напълно безсилна да я затвори отново.
— Добър ден, херцогиньо — каза той, като уверено тръгна към старицата. — Ето, че отново се срещаме, Франчът. Не исках да се бавя нито миг, преди да ви благодаря за поканата да се присъединим към вас в Корнуол.
— Инес — рече Франчът, като се опита да стане, — радвам се, че сте успели да дойдете. Доколкото разбрах, тук сте вече няколко дни.
— Да — и Кейлъм разказа историята как той и Струан били някъде по работа и как я приключили по- рано от очакваното.
— Аха — рече Франчът. — Сестра ми и годеницата ми са се грижили добре за вас, нали?
