— Какво пък е това куче?
— Оуу! — Макс размаха ръце. — Онуй голямото, черното куче, дето лейди Филипа все го води.
— Лейди Филипа идва при вас по време на уроците ви? С голямо черно куче?
— Ами лейди Филипа ни е учителката — рече Макс, сякаш в тази ситуация не можеше да има нищо необикновено. — Тя е учила много деца. Така ни каза. Там, в Дауънхил, в Йоркшир, отдето идва тя. Чете ни разни истории. Идва всяка сутрин. Може да я питате, ако щете.
Кейлъм се замисли върху казаното от момчето и откри, че то никак не е изненадващо. В края на краищата Пипа съвсем ясно му бе заявила, че обича деца.
— Да я питаме ли и за голямото черно куче? — поинтересува се Струан.
Раменете на Макс се повдигнаха нагоре дори още повече.
— Ако бях на ваше място, хич нямаше да си правя труда. Тя все е толкоз заета да мисли, че хич няма да се учудя, ако не е забелязала кучето. То май просто си лежи някъде и чака, тъй де, докато тя отвори вратата на класната стая. И тогаз се вмъква вътре и почва да ги върши всякакви пакости. О, Божке, я вижте кой идва!
Иззад един завой на пътя изскочи тичаща жена.
— Прислужницата на лейди Филипа — обяви Струан. — Май се казваше Нели Бъмстед, ако не греша.
Тя дотича при тях и когато ги достигна, загледа свирепо Макс.
— Ти си непослушно момче, млади Макс! Накара всички ни да хукнем да те търсим. Нали ти беше казано да отидеш от класната стая право в детските стаи и да чакаш там.
— Нищо му няма, Нели — любезно каза Струан. — Ние ще го доведем.
— Не разбирате, ваша светлост. Лейди Жюстен даде строга нареждания Елла и Макс да не се мотаят наоколо, докато херцогът се настани както трябва.
Кейлъм застина.
— Само минутка, Нели — рече Кейлъм. — Да не би да твърдиш, че херцогът е пристигнал?
— Пристигнал? — Момичето безцеремонно издърпа Макс от коня. — Пристигнал е, и още как! Крещи на всички. Пък и е с онази неговата лека жена, дето се вре навсякъде. И оня противен господин Сен Люк, той все иска туй и онуй. Пък горкичката, милата лейди Жюстен се опитва да угоди на всички.
— Кога пристигна херцогът?
Нели се опита да поприглади изцапаната си със сажди престилка.
— Преди час или повече.
— Сигурно вдовицата херцогиня вече го е посрещнала? — предположи Кейлъм.
Нели цъкна с език.
— То туй е най-лошото. Засега отказва въобще да го види. Само тропа наляво и надясно из стаите си с оная противната пръчка, дето носи, когато е ядосана. Пък той кръстосва из библиотеката и вика за господарката ми. А тя не иска да го види.
Кейлъм здраво сграбчи юздите и се загледа право пред себе си.
— О, господа, знам, че не ми подхожда да го казвам, но ми се щеше някой да може да стори нещо за господарката ми.
— Защо? — Кейлъм се обърна в седлото, за да се втренчи в момичето. — Какво й е?
— О, Божке! — Нели дълбоко въздъхна, без да изпуска ръката на Макс. — Това продължава вече повече от два дни. Въобще не спи. А когато си мисли, че е сама, плаче. Или пък просто си седи и гледа в нищото. Знаете ли какво си мисля?
— Какво си мислиш, Нели? — попита Кейлъм, без да смее да погледне към Струан.
— Ами, май не бива да го казвам.
— О, напротив, трябва, на всяка цена!
Струан се покашля.
— Хайде, Нели — подкани я Кейлъм. — Твой дълг е да ми кажеш, ако нещо не е наред с лейди Филипа.
— И аз тъй си помислих — рече тя. — Мисля, че тя вехне, ей туй си мисля. Мисля, че е влюбена, пък не знае какво изпитва другият, ако разбирате какво искам да кажа.
Кейлъм преглътна, преди да каже:
— Струва ми се, че напълно те разбирам.
— Тъй и предположих. Проблемът е, че онзи мъж, за когото трябва да се омъжи, вече пристигна и говори тъй, сякаш направо си е наумил да завлече горкичката ми господарка пред олтара още вдругиден. И все се пеняви, че всичко било уредено. А знаете ли какво си мисля за това?
— Какво си мислиш? — попитаха в един глас Кейлъм и Струан.
— Мисля, че тя ще избяга — или ще се самоубие преди това.
Какво трябваше да стори? Какво можеше да стори тя?
— Сигурно, ако татко можеше да чуе херцога, да чуе как реве и беснее и заповядва, ще разбере, че тази сватба въобще не бива да се състои.
Но татко бе някъде далеч на континента и тя бе под закрилата на Франчътови.
А херцогът й бе изпратил съобщение — сякаш имаше нужда да го прави, когато тя съвсем ясно го чуваше как вика от галерията над високия вестибюл.
— Представете се веднага. Желая да ви уведомя за плановете си за сватбата.
Неговите планове. А и той щеше да я уведоми, а не да се посъветва с нея. Наистина, всичко беше абсолютна досада! Вече не се търпеше. Тя не беше някоя празноглава хлапачка.
Няма повече да търпи това!
Сякаш бе позвънила със звънец, вратата се отвори и Нели влезе в стаята. Момичето повдигна брадичка и се смръщи свирепо.
— Не бива да се разстройвате, милейди — каза тя, докато вървеше към нея с решителност и сериозност, съвсем непривични за нея. — Няма да има сватба толкова скоро, колкото си мисли онзи херцог. Помнете ми думите.
— Какви ги говориш?
— Поговорих малко с някои хора, точно това ви говоря.
— Нели! Какво си направила? Кой ще ми помогне?
— Лейди Жюстен — рече Нели, като повдигна брадичка. — И господин Инес.
Краката на Пипа моментално й изневериха.
— Господин Инес — прошепна тя. — О, Нели, нали не си ходила при него! Не и след онова, което се случи…
Нели мълчеше очаквателно, но Пипа нямаше никакво намерение да й обяснява, че тя и Кейлъм, изглежда, бяха неспособни да прекарат повече от няколко мига заедно, без да закопнеят да се хвърлят един върху друг. Поне тя искаше да се хвърли върху него и дори му го беше казала. Каза му, че иска да почувства онова. О, колко шокиращо и непристойно се бе държала! А после пък и необикновеното поведение на вдовицата спрямо Кейлъм…
— Какво се е случило, милейди? — попита тихо Нели.
— Няма значение.
— О, ами, добре тогава. А сега трябва да дойдете с мен при лейди Жюстен.
Пипа започна да трепери.
— Какво ще стане?
— Лейди Жюстен не искаше да ми обясни по-подробно. Каза, че просто трябва да ви заведа при нея.
— Нели…
— Заръча да почакате и да видите какво ще се случи.
19
Да открие как да поговори насаме с лейди Жюстен, бе най-сигурният начин да успее да си уреди среща
