погрижа онзи Инес да падне право в ръцете ни.
— Тази твоя историйка е просто една измишльотина. Нямаш абсолютно никакво доказателство, че този човек е нещо повече от един авантюрист, който си търси покровител! — Той стисна устни и се втренчи в очерталите се под пелерината бедра и ханш на Анабел. — Или пък просто проклет прелъстител, тръгнал да си търси и да си открадне някоя богата булка.
— Ти имаш нужда от мен, Етиен — каза Анабел и се залюля. Движението показа как робата й с висока яка се отваря предизвикателно, за да разкрие малка част от черната й рокля с много дълбоко деколте и значителна част от огромните й гърди.
Той присви очи, наведе глава и захапа леко меката ароматна бяла плът.
— Ох! — Анабел го издърпа за косата, но се смееше и езикът й бавно обиколи устните й. — Ще ми платиш за това!
— Как? — Какво удоволствие му доставяше тя, по дяволите! Затова той щеше да я използва, докато открие начин да се добере до безценните й писма, ако въобще съществуваха.
— Как ли да платиш за това, че Анабел я заболя? — замисли се тя. — Първо, трябва да ми обещаеш, че ще ми позволиш да се занимая с досадния проблем около мъничката ти годеница.
— Нима ще сториш…
— Ще сторя всичко, което трябва да бъде сторено. И ще получим зестрата й. Не се бой. Както вече ти обясних, Инес ще умре, докато отвлича скъпата Филипа. Филипа ще умре от неговата ръка и Чонси ще даде на опечаления жених единственото, което ще купи мълчанието му Клаудсмур. И всичко ще е повече от прекрасно.
Етиен погледна в сините очи на Анабел. Умни сини очи. Ако планът й проработи, той може и да бъде свободен от нея. А и нямаше да има нужда някога да се ожени за тази коварна кучка.
Този път устата й ще бъде завинаги запечатана от собственото й престъпление.
— Ти си много находчиво момиче — каза й той, като подръпна сатенените връзки, прикрепящи отпред пелерината й. — Защо пък да не ти дам шанс и да видя дали ще успееш да свършиш тази работа? — Една по една, той развързваше панделките.
— Мога да се справя, казвам ти — рече тя, като се изплъзна от него, за да седне върху облегалката на ракитовата кушетка наблизо. — Напоследък беше прекалено зает, Етиен.
Той я последва, докато застана между разтворените й бедра.
— Нима се чудиш защо съм бил зает? Бъдещето ми е заложено на карта!
— Виконтът заминава — каза му тя. — А това ще улесни задачата ми.
— Не подценявай Инес. Невинните му дрънканици са само преструвки. Кълна се, че се изправи на пътя ми, за да попречи на сватбата.
— Така е — съгласи се тя. — И аз това ти казвах. Но не се тревожи, котенце. Вместо това можеш да ме позабавляваш. За да ме вдъхновиш.
Той вмъкна ръце под пелерината й и освободи гърдите й. Известно време тя бе доволна само да стене, да мяука и да се извива, докато той сучеше разтегнатите й зърна, но после стисна раменете му, отблъсна го от себе си и каза:
— Представи си как онази мишка, Филипа, би те задоволила, Етиен. Само си представи как тя би се погрижила за нуждите ти.
Като се усмихна, той съблече фрака си.
— Въпреки всичко ще се погрижа да откъсна онова бледо цвете, преди хитрягата Инес да я докопа. — С едната си ръка той започна да разкопчава панталона си. С другата се постара да разкъса оставащите връзки на наметалото й. — Ако си много добра, може и да ти уредя да гледаш. Това ще ти хареса ли?
— Ще видим… по-късно — рече Анабел, като се смееше и задържаше ръцете му. — Не толкова бързо, Етиен. Има нещо, на което се натъкнах наскоро. Бих могла да го използвам егоистично, но много повече предпочитам да споделя удоволствието с теб. Стой мирно. Бъди добър.
Жезълът му вече бе изскочил, освободен от дрехите му.
— Ооо! — промълви Анабел, а устните й останаха разтворени и влажни. — Колко прекрасно… Тази нощ така хубаво ще се позабавлявам!
Той посегна към дрехите й само за да бъде отблъснат отново. Анабел разтвори наметалото и под него се разкри не рокля, а черен сатенен корсет, поръбен с дантела под гърдите й. Черни сатенени бикини, като онези, които бе виждал да носят французойките, се разтвориха под пръстите й.
— А сега можеш да ме погалиш.
И той я погали. Вече беше влажна.
— Харесвам тези твои нови придобивки — каза й той, като притисна длан към нея по начина, за който знаеше, че винаги я влудява. Вече предвкусваше удоволствието, когато ще гледа как жезълът му навлиза между черните сатенени гънки на бельото й.
— Не говорех за тези — каза тя, а гласът й звучеше сатенено меко, като материята, с която бе облечена. — Това, което съм приготвила, не е сатен. — Като се облегна назад, тя взе нещо дълго и блестящо от кушетката: златна тръба, която проблясваше на слабите лъчи на късното слънце през прашните прозорци.
Етиен се намръщи и отново присви очи.
— Откъде си намерила това?
— От… Казват, че е принадлежало на Нефертити.
Той посегна да сграбчи елегантната играчка, но тя я вдигна високо.
— Попитах те, откъде си намерила това — повтори той и видя как дишането й се учести. Тя имаше защо да се страхува от гнева му. Вече го беше опитвала и бе страдала, преди да му се наслади, мрачно си помисли той.
— Даде ми го една добра приятелка, Етиен. Не ревнуваш, нали?
— Да ревнувам ли? — Той изсумтя и тласна уголемения си жезъл към примамливата пролука в онези черни сатенени бикини. — За какво ми е играчката на някаква си египетска кралица?
— Само почакай — каза му тя. — И гледай.
Тя бавно вмъкна студения златен заместител там, където той би открил своята наслада. Много бавно блестящото нещо навлезе в нея и тя отметна глава назад, стенеща гласно, с надигащи се гърди.
Заинтригуван, потящ се, той гледаше как тялото й с лекота поема в себе си масивната играчка, докато пръстите й се допряха до снопчетата златисти косъмчета между краката й.
Ах, да, колко изобретателна беше тя, неговата малка мъчителка. Пенисът му пулсираше и божата бе превъзходна.
— Приключвай с игричката си, Анабел — задъхано рече той и стисна очи. Само още миг, и вече надали щеше да има нужда от нея.
Хладна ръка го обгърна и той залитна напред.
— Толкова си красив — проговори познат и омразен глас. Етиен отвори очи и се взря в навъсеното лице на Анри Сен Люк. Това го обезпокои достатъчно, че да промърмори:
— Откога си тук?
— През цялото време, скъпи — обади се Анабел с бълбукащия си кикот. — Анри е наш приятел. А и той е моята застраховка. Той ще се грижи за интересите ми. Точно както ще се погрижи и за твоите.
— Но, разбира се — каза Анри, като притисна устни към устата на другия мъж, докато силните му ловки пръсти вършеха работата си. — Толкова отдавна не сме били заедно, mon ami!
Дори и докато някаква частица от него все още го ненавиждаше, тялото на Етиен издаде ненаситния си апетит към онова, което предлагаше Анри Сен Люк.
— Виждаш ли? — каза Анабел, като измъкна златния прът и го вмъкна в себе си още веднъж. — Виждаш ли? — Гласът й се извиси, и тя сви колене.
Етиен почувства как Анри се плъзна по тялото му, как обгръща краката му и уловен здраво в прегръдката му, го всмуква и изцежда.
— Ще получим всичко! — изпищя Анабел и рухна, гърчейки се в тръпките на екстаза, който сама си бе доставила.
Тук може и да получат всичко, помисли си Етиен. Може и да получават всичко отново, и отново — преди той да получи всичко за себе си.
