— Виконт Хънсингор и аз сме наистина изключително доволни от пребиваването си тук — рече Кейлъм, като улови погледа на Пипа.
Тя забеляза суровото и напрегнато изражение на херцога и притисна ръка към гърдите си.
Някакво шумолене привлече вниманието на Пипа, както и на двамата мъже. Вдовстващата херцогиня се бе изправила на крака и стоеше, подпряла и двете си ръце върху бастуна.
Франчът тромаво се изправи и се опита да прихване ръката на баба си. Тя веднага го отърси от себе си, сякаш бе някакво досадно насекомо.
— Уморена съм — каза тя. — Смятам да се оттегля.
Пипа не пропусна да забележи как възрастната дама втренчено гледаше Кейлъм, на когото все още не бе продумала и думичка.
— Разбира се — рече Франчът. — В такъв случай продължаваме по плана, както съм го уредил.
Клепките на Пипа се склониха. Почувства се отпаднала и болна. Смятаха да я омъжат за Франчът, без дори да изслушат какво действително желае тя.
— Доколкото разбрах, лейди Филипа дава уроци на децата на виконт Хънсингор.
При внезапното изказване на вдовицата Пипа се оживи. Скръсти здраво ръцете си и си наложи да бъде силна.
— Наистина е така — рече Кейлъм. — Много мило, от нейна страна. — Той й се усмихна и тя отвърна на усмивката му, просто не можеше да не му се усмихне в отговор.
Но Франчът забеляза усмивката й. Веждите му се сключиха над вирнатия му нос.
— Деца без майка, доколкото разбрах — продължи вдовицата. — Много необичайно, един мъж да пътува из провинцията с децата си, останали без майка. Далеч по-добре би било да ги държи у дома, с подходящ персонал, бих казала.
— Наистина, права сте, ваша светлост — рече Кейлъм.
— Бабо — каза Франчът. По слепоочията му изпъкваха вени. — Ако ме извините, ще се оттегля и ще започна с необходимите приготовления.
— Приготовления за какво? — попита Кейлъм, а гласът му звучеше толкова невинно, че Пипа сепнато прикова поглед в него.
— За сватбата ми — рече Франчът, а ноздрите му бяха разширени и побелели. — Реших да насроча събитието за по-ранна дата.
— Но аз си мислех, че щастливите празненства са уречени за есента — рече Кейлъм и се смръщи, сякаш бе озадачен. — Нали точно тогава възнамерявал и лорд Чонси да се върне, за да присъства на церемонията?
Брадичката на Франчът се издаде напред.
— А това влиза ли ви в работата?
Кейлъм отстъпи крачка назад.
— О, съвсем не, ваша светлост. Аз високо ви ценя, знаете това. И милея само за вашите интереси, уверявам ви.
Лорнетът на вдовицата бе здраво закотвен върху носа й. Тя първо огледа изпитателно Франчът, после Кейлъм, после отново Франчът.
— Вече казах какви са моите интереси — каза Франчът, като гледаше сърдито.
— Не се и съмнявам — рече Кейлъм, а очите му бяха разширени и разтревожени. — Нали не мислите, че хората, ъ-ъ… Е, знаете как стават тия неща.
— Ще съм ви благодарен, ако задържите мнението си за себе си, Инес.
— О, извинявам се. Разбира се. Беше много самонадеяно, от моя страна. Смятайте, че все едно не съм го казал. Надявах се да ми покажете някои от вашите любими места из имението… ако имате време, разбира се.
— Господин Инес — обади се вдовстващата херцогиня, — каква по-точно смятате, че ще бъде реакцията на обществото при една преждевременна венчавка между внука ми и лейди Филипа?
Кейлъм изду бузи и сключи ръце зад гърба си.
— Не трябваше да се обаждам, когато не ме питат — рече той, като се поклащаше на цели ходила. — Но човек като херцога няма нужда да дава и пет пари за това, което хората мислят или казват. Давайте смело, човече! Аз ви желая всичко най-добро и късмет.
— Благодаря — намусено рече Франчът. — Много мило.
— Господин Инес е от Шотландия — каза вдовицата и Пипа започна да се съмнява дали пък умът на старата дама не е поотслабнал. Защото нишката на мисълта й определено й се изплъзваше.
— Зная откъде е той — рече Франчът.
— Мисля, че трябва да се погрижим да прекара много приятно времето си при нас, преди да се върне в Шотландия.
Смръщването на Франчът се засили още повече.
— Сигурен съм, че с него ще се отнасят наистина много добре.
— Зная, че ще е така — каза вдовицата, и отново огледа много внимателно първо единия, после другия мъж, а после ги огледа и още веднъж. — А ти можеш да изпратиш твоя свещеник там, откъдето си го довел, Етиен. Имаме си чудесен свещеник и тук, във Франчът.
— Но…
— Нашите приготовления вече са започнали. Не виждам причина да рискуваме да се разлаят кучетата, нали?
— Но…
— А ти, Етиен?
— Разбира се, че не, но…
— Добре. Знаех, че ще се съгласиш с мен. Забавлявайте се, но не ми се пречкайте повече. Помни, моят подпис също е необходим върху брачните документи, нали? Сватбата ще е през септември.
Вдовстващата херцогиня на Франчът, понесла бастуна си пред себе си като жезъл, даде знак да отворят вратата към останалата част на покоите й и тържествено излезе от стаята.
Франчът се втурна след нея.
Кейлъм хвърли един поглед към прислужницата, която бе останала в стаята, и каза само:
— Лейди Жюстен е наистина изключително съобразителна.
Етиен копнееше да метне по нещо през всеки от прозорците на беседката.
— Ако онзи идиот не се беше появил, старата щеше да се съгласи, казвам ти. Държах я в ръцете си, а той взе, че й напомни за опасността за безценната й семейна репутация.
— Опасността за нашата безценна семейна репутация — сладко продума Анабел. — Де да беше ме послушал, скъпи мой! Слава Богу, че не си успял да склониш баба си. Какво ли може да си си въобразявал?
Наистина тази жена вече се превръщаше в бреме, от което копнееше да се освободи.
— Млъквай, тъпа кучко! Не знаеш какво говориш!
— Знам, че да се венчаеш прибързано, докато Чонси разполага с един душещ наоколо шпионин, би могло да направи на пух и прах всичките ни планове — рече Анабел, а лицето й почервеня. — И ще съм ти много благодарна, ако повече внимаваш какъв език ми държиш.
— Ще ти държа такъв език, какъвто си поискам, мадам. Съществуваш само по мое благоволение.
Тя рязко се врътна към него и широката й виолетова кадифена пелерина се развя около нея.
— Не смей да намекваш, че имаш някаква власт над мен! Само една думичка, и с теб е свършено! Разбираш ли, Етиен? Само една думичка, от моя страна, или по-скоро само веднъж да пропусна да кажа тази думичка, когато е очаквана — и ти си мъртъв!
— Ти няма да ми заповядваш, мадам!
— Ако адвокатите ми някога не получат навреме съобщение от мен, и то на дати, уговорени предварително помежду ни, те на момента ще отворят едни писма, оставени на съхранение в сейфовете им. Ясно ли се изразих?
Кога най-сетне ще бъде свободен от нея?
— Планът ми е перфектен, сладък мой. Няма нужда да правиш каквото и да е. Нищичко. Аз ще се
