— Благодаря — бързо го прекъсна Струан. — Много ви благодаря. Влезте вие двамата. — Той се опита, вероятно без особен успех, да изглежда весел и радостен от присъствието им. Каквото и да се случи, длъжен бе да измисли някакво извинение, и то различно от немислимото предложение на лейди Филипа.
Елла, чието екзотично ъгловато лице бе приело толкова скромно изражение, колкото й бе възможно, сега се приближи към Струан през стаята, покрита с копринен зелен килим. В големите й тъмни очи той забеляза безпокойство. Тя погледна през рамо и кимна на Макс да дойде при нея. Той също се приближи, а главата му бе клюмнала по толкова непривичен за него начин, че Струан моментално се разтревожи.
— Гос’дин Инес ни каза да влезем тука — каза Елла с ясния си глас. — Той каза, че ще желаете да се запознаем с една дама.
Лейди Жюстен не бе помръднала, откак децата влязоха в стаята. Сега тя се приближи към Струан и той разсеяно забеляза, че видимо накуцваше.
— Ето ви и вас! — гласът на Кейлъм, прогърмял в стаята, изпразни мозъка на Струан от всяка логична мисъл. — Смятах да вляза заедно с тези две дяволчета. Но за късмет се натъкнах на лейди Филипа.
Струан се намръщи.
Кейлъм се усмихна и отиде до Макс, за да разроши косата му. Невероятно, но момчето се ухили от удоволствие.
— Обясни ли на лейди Жюстен нашето малко затруднение? — попита Кейлъм.
— Ами, аз…
— И аз така си помислих — рече Кейлъм с примирено изражение. — Няма значение. Струан е много срамежлив човек, лейди Жюстен. Децата и аз ще се справим с проблема сами, нали, деца?
— О, да — потвърди Елла и се усмихна мило първо на Струан, после на лейди Жюстен, и отново на Струан. — Гос’дин Инес е прав. Чувствам го. Дамата надали ще се затрудни да намери място за две деца, дето са свикнали да се задоволяват с много малко. Права ли съм, лейди?
— Милейди — измърмори Струан с тихо отчаяние.
— Но, разбира се — каза лейди Жюстен и се усмихна така, сякаш нямаше нищо, което да обожава повече от пристигането на двама невъзпитани неочаквани гости.
— Ето на! — тържествуващо обяви Елла и вмъкна ръка под лакътя на Струан. После го погледна с обожание в очите. — Казах ви, всичко ще бъде наред, само веднъж да стигнем тука, татко.
15
Замъкът Франчът бе прелестен. Страховит в масивното си величие — особено привечер — и все пак определено красив. Пипа напусна прикритието на голяма каменна урна, преливаща от бръшлян и цветя и се плъзна по терасата, до която тайничко бе проследила Кейлъм Инес.
На вечеря той бе говорил много малко и веднага след това се бе извинил и оттеглил. Пипа искаше веднага да го последва. Но благоприличието и здравият разум я накараха да изчака няколко минути, а когато най-сетне изтъкна умората като причина и тя да стане от масата, вече се опасяваше, че няма надежда да открие къде е отишъл Кейлъм — ако въобще бе отишъл другаде, а не в спалнята си.
Но като по чудо, тъкмо когато излезе от трапезарията в съседния елегантен салон, обзаведен в синьо и златисто, видя Кейлъм да стои на една от вратите към кънтящия каменен проход отвъд.
Ако я бе видял, то по нищо не му бе проличало. Сега той премина през осветеното от лунните лъчи пространство по широкото стълбище, водещо от тази тераса към друга, разположена по-ниско.
Той крачеше бързо, мълчаливо, все надолу — и продължи да слиза и след втората и третата тераса до напълно скритата в сянка морава, осеяна с фигури от чемшир и обградена с висок, прилежно подрязан жив плет. Разумно бе сега Пипа да се върне и да иде в спалнята си, преди някой да е забелязал отсъствието й.
Пипа притисна ръка към сърцето си и усети лудото му туптене.
И дума не можеше да става да се върне. През целия си живот бе преследвала това, което най-силно я интересуваше, и то с неотклонна решителност.
Ако се забави, дори и само с няколко мига, той може да изчезне. Тя бързо стигна до моравата и притича до прикритието на един храст, грижливо оформен като огромен, перфектен конус.
Сега Кейлъм спокойно се разхождаше между храстите, подрязани от армията градинари на замъка като мечки и птици и в какви ли не причудливи форми.
Пипа се люшкаше между силното, почти нетърпимо вълнение и някакво окаяно и мрачно предчувствие, което сякаш всеки миг щеше да я сграбчи и погълне.
Кейлъм беше вълнението.
А мрачното предчувствие беше ужасяващата сигурност, че всеки миг, прекаран в компанията му — дори и когато той не съзнава присъствието й — я приближава все повече към неизбежността да не го види никога повече.
Тя остана скрита в плътната сянка на живия плет. Оттам можеше ясно да вижда профила му, очертан срещу сребристите лунни лъчи. Той изглеждаше като хипнотизиран от онова, което виждаше, или може би от онова, за което мислеше, докато се взираше в мрака.
Една душа, която се наслаждаваше на самотата.
— О! — внезапно възкликна Пипа, и то много по-силно, отколкото бе възнамерявала. Изведнъж забеляза, че Кейлъм вече не стои до статуята пред прохода във високия жив плет.
Изтича към прохода и премина през него. От другата страна склонът към морето ставаше по- стръмен.
Тя въздъхна, обърна се, препъна се в някаква цепнатина между плочите… и се блъсна в нечии масивни гърди.
— Каква изненада — каза Кейлъм, като постави ръце свободно около врата й. — И двамата случайно сме решили да се поразходим.
Лицето й пламна и тя мислено благослови тъмнината.
— Мислех, че сте напред… искам да кажа…
— Знам какво искаш да кажеш. Бях пред теб. После ти се разсея и ми даде възможност да ти се изплъзна.
Сърцето й биеше така силно, че бе сигурна, че и ток го чува.
— Откъде разбра къде съм? Как така разбра, че съм навън?
— Защото направи точно това, което исках — рече той. — Постарах се да видиш къде отивам. После тръгнах, като се надявах да ме последваш. И ти така и стори.
Пипа дълбоко си пое дъх, но все още се чувстваше замаяна.
— Бил си съвсем сигурен какво ще сторя!
— Не. — Той постави палци на върха на брадичката й и повдигна лицето й нагоре. — Не бях напълно сигурен.
— Не ме бива много в двусмислиците, Кейлъм.
— Вярвам, че наистина много те бива във всичко, което сметнеш, че си струва усилията. Но ти не си кокетка. И слава Богу!
— Сгреших, като те последвах.
— Нима? — Зъбите му проблеснаха, съвсем бели в мрака. — Позволи ми да ти помогна да промениш мнението си, сладка моя. Ако не бе дошла да ме откриеш, то аз със сигурност щях да тръгна да те търся.
— Помолих те да не идваш тук.
— Помоли ме, защото знаеше, че искаш да дойда повече от всичко на света.
— Не. — Тя отстъпи назад, и той моментално отмести ръцете си. — Говорех сериозно, когато ти казах да не приемаш поканата на херцога.
Кейлъм се обърна към морето и хвърли един камък високо във въздуха. После наклони глава и се заслуша.
— Нищо — каза той след, поне така й се стори, много дълго време.
Още едно бяло камъче полетя към небето и падна, без да издаде звук.
