— Не, в смисъла, който влагаш. Отбих военната си служба в спортно поделение.
Руснакът изглеждаше искрено изненадан.
— Къде си се учил да командваш въоръжени мъже?
— Никъде. Както се изразяваме ние, уча занаята в движение.
— Роден пълководец?
— Благодаря за комплимента?
— Не е комплимент, ни най-малко. Ние превзехме територията на Коза ностра, настанихме се трайно в Сицилия, Сардиния, Корсика, по ривиерите, имаме казино в Лас Вегас, Атлантик сити, Рио, къде ли не… Япончик изреждаше сухо и статистически. В гласа му нямаше нито гордост, нито фукня и Вълкът имаше всички основания да му вярва. — Стотици наркобарони и мафиотски донове завинаги легнаха в земята. Губиме една-единствена война и то точно с теб!
— И това ли не е комплимент?
— Не, не е… Чу ли внимателно какво казах: „Губиме… за сега?“
— Което преведено на моя език, би трябвало да значи: „Войната продължава!“
Япончик взря азиатските си очи в него.
— Войната зависи от теб, Нерон! Аз съм тук за да ти предложа мир при точно определени условия.
Време беше за сериозен разговор. Нямаше друга причина да е на тази маса. Неговият морал, колкото и странен да беше той от обществена гледна точка, не му позволяваше да го увърта повече.
— Япончик, ние сме малка страна. Вие присъствате тук под най-различни форми сто години. Стига! Моля, не ни освобождавайте от никого повече! Не ни учете как се прави царство, революция, социализъм и прочие. Забравете маниашките великоруски, имперски претенции. Нямате работа тук, Япончик. В България можете да се върнете единствено на танкове. Но и това време мина! Дай Боже, да е завинаги. Нареди на твоите афганци да приберат оръжието и заповядай у дома като мой скъп гост. Не знам дали съм роден пълководец? Съмнявам се, но няма да допусна да ни превземете! Виж в това не се съмнявам за миг.
Пиха мълчаливо. По лицето на руснака не личаха каквито и да било чувства, но и той нямаше да бъде световноизвестния бандит Япончик, ако се червеше или побеляваше като девственица.
— Трудни времена се задават, Нерон. Трудни и мокри. Погрешно мислиш, че мога да заповядам сваляне на оръжието. Бих могъл, ако плащах на трите хиляди афгански ветерани, те са гладни, алчни и въобще не зависят от моята воля. Момчетата искат да се настанят на вашите курорти. Ако си поделите хотелите ще има траен мир, ако не война до пълно изстребление или на „Нерон“ или на „Нева“. Не съм пророк, не искам да гадая, но не бих подценил техните шансове. Аз ги познавам, воювал съм рамо до рамо с тях. Те могат да загубят някоя и друга битка, но не и войната.
— Искаш да кажеш, че нашата среща е безсмислена?
— Не. Причината да те помоля за тази среща е друга. Аз не съм обявявал война никому, нито е в моите пълномощия да сключа мир.
Вълкът се усмихна недоверчиво.
— Не си ли тук за да заместиш Степанчик?
— Не, разбира се. Както знаеш живея в Америка. След една седмица се връщам вкъщи. Тук съм по две причини. Формалната като личен гост на посланика и фактическата — да се срещна с теб.
Вълкът вече знаеше всичко.
— Оливия?
Япончик кимна.
— Нерон, зад тази врата има малка зала за конференции. Там съм заредил видеомагнетофона с касетка, която те моля да видиш. Бъди така любезен, Нерон. Това е молба. Ще ти отнеме половин час, а междувременно аз ще поръчам вечерята.
Преместиха се в залата, Вълкът седна срещу екрана, руснакът включи апаратурата и излезе. Започна филмът, а с него и кошмарът. Някакъв папарацо, вероятно по заповед на полицията беше заснел сексуалния живот на Оливия. На екрана се изписваше датата, града и имената на партньорите, след което започваше откровено порно с главен герой жената на брат му, тази, която носеше в себе си първородното внуче на родителите им. Вълкът не беше никакъв моралист, но порнофилмите бяха едни и същи, бързо му доскучаваха и нямаше случай да е догледал една касетка докрай, макар че в „Нерон“ се гледаше непрекъснато и с викове и похотлив смях коментираха прелестите на порногърлите. Този път обаче догледа филма. Порнопартньорите на Оливия бяха тринадесет. Последният беше Степанчик.
Япончик го чакаше. Масата беше отрупана, филе от моруна, салата кайзер, сирена, шампанско. „Фрут оф дъ луум!“ — както казваха американците. Вълкът се отпусна в стола, запали цигара, потърси на масата, но не намери чашата с водка. Япончик предвиди желанието му и каза на келнера:
— Господин Изов продължава на водка.
Мълчаха остро, напрегнато… Кърваво мълчание беше това, но обстановката не беше подходяща, а и бандитският им ранг не позволяваше лейтенантска разпра.
— Срещу моите снимки тази касета? Ловък удар, Япончик! Трябва да ти призная, че ме уцели в десятката.
Руснакът поклати глава.
— Когато приготвях презаписа, нямах представа, че ще изпратиш снимките.
— Тогава каква е целта на касетата?
— Исках да видиш заради какъв боклук се готвиш да се опълчиш срещу най-мощния ъндърграунд в света. Еврейското лоби. В сравнение с тях сицилианците са деца. Посерковци.
Вълкът почувства, че гневът му намалява, но го налегна умора и непознато отчаяние. Доплака му се от обида и безпомощност, а беше плакал един единствен път в съзнателния си живот — когато баща му издъхна в ръцете му.
— Нямам нищо общо с тази жена, Япончик. Брат ми я откри в някаква вила. Проклета да е, шибаната му курва.
— Знам, Нерон. Всичко ми е ясно. Знам обаче, че ти си човекът, който ще реши съдбата й.
Вълкът изпи чашата на екс и му я подаде да я напълни.
— Какво да решавам аз? Постави се на моето място. Брат ми е луд по нея, тя е бременна… Представи я на мама, на жена ми, на сестра ми… Натрапи ни я като член на семейството… И ние всички така се държим с нея, мамичката й курвенска. Единственото, което мога да направя е още тази нощ да й отрежа главата… докато брат ми го няма… И да пиша на вашата сметка мократа работа, но това не ви задоволява. Ти искаш да я върнеш на баща й. Бременна… с мой племенник в утробата й. — Вълкът разпери ръце. — Как си я представяш тази работа, Япончик? Според мен и ти, и аз сме в пълна безизходица.
Япончик се присегна и хвана ръцете му, бяха мокри и треперещи.
— Има изход, Нерон. Точно за това съм тук, за да ти го посоча!
Вълкът погледна недоверчиво.
— Слушам те? Какъвто и изход да откриеш, той ще е убийствен за брат ми.
Руснакът си наля шампанско и вдигна чашата пред очите си.
— Съгласен ли си, че тази жена не бива да бъде съпругата на брат ти?
— Разбира се, дявол да го вземе. Но ако му кажа що за птица е, или, не дай Боже, види касетата, ще я пречука на място. Теб такъв вариант задоволява ли те?
Япончик поклати глава.
— Не. Моят план е прост. Взимаш касетата и й показваш, че знаеш всичко за нея. Алтернативата й е или брат ти да вземе курвенския й живот, или да ти се подчинява безусловно. Следиш ли ме?
— Следя те, разбира се…
— Тя навива брат ти да направят една разходка до Гърция или някъде другаде. Без значение коя точка на планетата. Даваш й един спейсфон, записан е на касетата. Обажда се щом пристигнат. Останалото е моя работа. Брат ти се прибира и получава писмо. „Абортирах. Връщам се при мъжа си. Сбогом.“ Той е млад мъж, жени колкото искаш. Ще страда месец-два, ще я забрави и ще се отърве завинаги от тази нимфоманка. А ти от война с лобито.
— Изглежда лесно — Вълкът го погледна подозрително. — Оливия изчезва добре, но каква е гаранцията, че с брат ми няма да се случи…
Япончик го прекъсна.
