Таби и почувствал, че трябва да спаси и двамата. Мъжете не постъпват по този начин. На викингите по- скоро би им скимнало да нанижат някое дете на меча си, отколкото да го спасяват и да се нагърбват с подобно бреме.
Ларен още клатеше глава, когато го съзря да става от греблата, да се протяга и разкършва и да се насочва към мястото, където тя седеше, нахлупила на главата си грозната, увита в кърпа, дървена паница. Той носеше само една препаска около бедрата, ниско смъкната върху плоския му корем. Космите по гърдите и корема му бяха русоляви, къдрави и гъсти. Тя отмести очи. Беше прекалено едър и будеше страх.
Настани се до нея и нахлузи ризата през главата си. Тя долови миризмата на пот и уханието на тялото му, тръпчива и приятна. Той каза нещо на стария Фиррен, който се изплю в реката, и се извърна към нея. Дълго се взира в лицето й, изтощено, със замъглени очи, обрамчени отдолу с бледоморави сенки. Не продума, само се тупна по бедрата.
Тя заспа, облегнала глава на бедрото му и мушнала ръце под бузата си. Мерик леко се отмести, за да я заслони по-добре от следобедното слънце.
Изтеглиха лодката от реката по здрач. По земята личаха безброй следи от други плавателни съдове, извадени на това място от водата, понеже оттук беше най-краткият път по сушата до река Двина. Щеше да им отнеме поне, четири дни, докато се доберат до Двина, по-дълго — ако завалеше, а изсипеше ли се проливен дъжд, ги очакваше невъобразимо кошмарен преход. Работата бе смазващо тежка и отгоре на всичко опасна, защото винаги съществуваше вероятност да се натъкнат на племена, които се спотайваха между двете могъщи реки и дебнеха появата на непредпазливи търговци.
Мерик не използваше колела по простата причина, че лодката не бе достатъчно голяма, за да побере заедно стоките и хората, и щеше да превърне пътуването в по-тежко изпитание, отколкото се налагаше. Не, разчитаха само на физическа сила. Бяха млади и я имаха в изобилие.
При първото си плаване до Киев Мерик си бе поставил за цел да издири някое племе по време на прехода и да избие всичките си пленници. Бе пощадил жените и децата, не ги бе взел и като роби, макар че можеше да спечели нещичко от тях, ако ги продаде. Не, остави ги в селото им и се постара до един да научат името му, преди той и придружителите му отново да потеглят. Показа им сребърния гарван, издялкан от великолепно орехово дърво и издигнат високо на носа. Няколко пъти им повтори, че няма друга лодка с такава фигура. Надяваше се, че така славата му ще се разнесе и ще накара останалите племена да не го закачат. Най-малко му се искаше да губи хората си при търговско плаване.
Вече бе направил три пътувания до Киев. Бяха ги нападали само веднъж, и то вяло, сякаш за да проверят силата им. Бе загубил един от хората си, а бе убил двайсет от враговете — поредно послание към враждебните племена.
Всички се молеха на Тор2 за сухо време и в повечето случаи богът изпълняваше призивите им и ги даряваше с топлина и слънце. Чу Роран да пита Елър защо не може да надушва дъжда. Бе изречено с искрено съжаление, защото до един си спомняха прехода, когато Тор не се бе вслушал в молитвите им. Тогава валя като из ведро и те се влачиха с лодката цели осем дни, затъвайки в дълбоката кал.
— Това ми е познато — обади се Ларен и се озърна. — Помня подобен преход, макар и по друг път.
Той си отбеляза мислено това откъслечно сведение. Тя му хвърли бърз поглед, после извърна очи.
— Значи си дошла откъм Ладожкото езеро и Новгород.
Тя поклати глава.
— Няма значение. Може да е било така, а може и да съм си въобразила. Ще ида да видя Таби.
— Не се отдалечавай. Следващите четири дни ще бъдат опасни.
Взря се в нея, като се питаше дали наистина е била доведена по река Нева до Ладожкото езеро и после до Илменското. В такъв случай е била докарана през Балтийско море. Но мнозина търговци минаваха оттам, за да хванат този път, карайки роби от най-различни краища. Той бе по-дълъг, но по-малко опасен. Мерик си спомни как брат му Рорик му се присмиваше: „Ти би тръгнал и през луната, само да ти кажат, че оттам е по-мъчно. С тая слабост към премеждията ще си навлечеш някоя беда.“ Въпреки уверенията, които даде на брат си, че не търси опасни приключения особено когато е натоварен с ценни стоки и кожи, той не му вярваше. Защото си спомняше колко лесно се палеше и избухваше на младини. Но от пет години, откакто бе възмъжал, бе променен.
Той и хората му закрепиха лодката леко наклонена, за да не ляга с цялата си тежест върху кила по време на прехода. Огледа се и спря очи на Елър, който душеше и клатеше глава. Колкото и да бе странно, сега Мерик се разтревожи, за разлика от друг път. Преди винаги изпитваше възбуда от очакването, дори смътен копнеж, че някое племе ще ги нападне, че той ще премери сили с врага, и то в момента, когато се прибираха от търговските си набези. Предпочиташе да брани сребро, отколкото роби, стоки или кожи.
Но сега се тревожеше и знаеше защо. Заради Ларен и Таби. Трябваше да ги пази, въпреки че това никак не му бе по вкуса. Обичаше да се бие, никога не бе кръшкал, но откакто бе измъкнал момичето от къщата на Траско в Киев, непрекъснато избираше най-безопасния път. С изключение на този. Ала не искаше да губи няколко седмици само за да избегне евентуалния риск.
Потърси я с поглед. Тя още не можеше да стои изправена заради мъчителната болка в гърба, но брадичката й беше вирната. Държеше се като принцеса — много слаба и доста опърпана принцеса, която наблюдаваше с широко отворени очи как мъжете изтеглят лодката на неравния път, отъпкан от толкова много кораби преди тях. Таби остави Клив и се приближи до нея. Мерик видя как детето й се усмихна. Усмивката бе съвсем обикновена, но сърцето му се сви. Бързо извърна глава, преди да зърне изражението на лицето й.
През цялата сутрин влачиха лодката по изровената пътека, като спряха едва за малко да хапнат и да починат. Времето се беше задържало горещо и сухо.
До вечерта мъжете бяха капнали, понеже Мерик ги караше да бързат. Постоянно им повтаряше, че не бива да изпускат хубавото време. Той самият бе запъхтян, ръцете и раменете му бяха схванати, а краката му тежаха като олово.
Изви очи към Ларен и забеляза, че и тя диша на пресекулки, като че бе пробягала дълго разстояние. Бе твърде слаба от продължителното, просмукано и в костите й, гладуване и от побоя. Погледна Таби, застанал кротко до нея, смълчан и притихнал, почти долепен до тялото й, и внезапно усети нов прилив на сили. Хората му се заловиха за работа, всеки със своите задължения.
Елър отговаряше за събирането на дървата и накладе неголям огън. Старият Фиррен окачи железния казан за веригата, която закрепи върху трите метални пръта, споени в края, и се приготви да извади сушеното месо и изварата и да свари малко зеленчуци.
Олег определи границите на бивака им, за да пазят лодката и себе си. Роран и още трима мъже отидоха на лов. Работата на Мерик бе да наглежда останалите, но този път не го направи. Отиде до Ларен и каза:
— Много си уморена. Застлал съм шатрата с кожи за теб и Таби. И двамата трябва да си починете. Клив ще ви донесе храна, когато стане готова.
Тя обърна очи към него, към русата му коса, залепнала за челото от пот, към вадичките, които се стичаха по лицето му, към мокрите рамене с още потръпващи мускули.
— Достатъчно далече ли стигнахме?
— Да, дори по-далече. Тия облаци, дето се трупат на изток от нас, хич не ми вдъхват доверие. А сега и двамата си починете.
— Аз знам да готвя.
Мерик я зяпна, сякаш бе изтърсила, че умее да прави стари келтски магии. Обикновено готвеше старият Фиррен и гозбите му се ядваха.
— Наистина ли?
— Да, и то доста добре.
Той продължаваше да я зяпа.
— Научих се от една жена миналата година. Каза, че ме бивало за робиня. Налагаше ме всеки път, когато сготвех нещо не по вкуса й. Бързо схващах. Иначе съществуваше опасност да оглушея от ударите, които се сипеха по главата ми.
— Чудесно. Поговори със стария Фиррен. Имаме зеленчуци от Киев — зеле, грах, малко ябълки, ориз и
