двамата с жена ми горим от нетърпение да чуем някоя история.
— Както и синовете ни — добави Мирана и посочи към двете момченца, които напълно си приличаха с черните си коси и небесносини очи. Бяха красиви. Те гледаха подозрително Таби — изобщо тримата се изучаваха любопитно, но се избягваха, целите настръхнали.
— След броени минути ще се търкалят по земята, ще се боричкат и ще крещят — рече успокоително Мирана.
И излезе права. Подир десет минути момчетата станаха неразделни приятели.
Братята си зашепнаха нещо и Ларен се досети, че говорят за Ерик. Видя ги да излизат от къщата и разбра, че отиват на гроба му.
— Толкова неприятности! — промълви Мирана и поклати глава. — Съжалявам, че е трябвало да изтърпиш този тормоз. Добре, че поне Сарла те е подкрепяла.
— Да, тя е като любяща сестра.
— А ти си племенница на прочутия Роло от Нормандия!
Сарла се обади с усмивка:
— Да, но има само три рокли, Мирана. Айлирия тъче като обезумяла, та господарката на Молвърн да не ни изложи с оскъдната си премяна. Всички искаме да се върне в Нормандия в безукорен вид. Успя ли да промениш решението на Мерик, Ларен?
Тя поклати глава.
— Продължава да смята, че като ме остави тук, ще бъда в безопасност. Но не се тревожи, въпросът е твърде важен и той няма дълго да се колебае.
Жените се засмяха. Херцог силно изръмжа и се спусна право към Мирана. Тя изписка и се скри зад Ларен. Огромното куче събори и двете, като лаеше и буйно махаше огромната си опашка.
Когато Рорик и Мерик се върнаха в къщата, смълчани и потънали в мислите и спомените си, посрещна ги смях. Постепенно и двамата започнаха да се усмихват. За сетен път животът надделяваше над смъртта и тежката мъка.
Къщата бе претъпкана от хора. Мъжете бяха ходили на лов и бяха донесли елен и глиган. Други бяха отишли за риба и наситените ухания от дивеча, смесени с тези на печена херинга и сьомга, изпълваха въздуха и потискаха неизменната миризма на събрани накуп мъже и жени. Ларен огледа наблъсканите редици от тела, увити във вълнени одеяла, разположени покрай отсрещната стена. Някой задърпа роклята й и тя сведе глава към Таби, който стоеше само по ленена риза и търкаше очи с юмручета.
Тя се отпусна на колене и го притегли към себе си.
— Ти беше заспал, Таби. Лош сън ли ти се яви?
Той кимна.
— Как може Мерик да е моят викингски воин, щом ще се върне в Молвърн? Аз не съм глупав, Ларен. Знам, че онова място е много далеч оттук.
Викингският воин бе нейна измислица. Усети, че очите я смъдят от напиращи сълзи. Бе дала на детето герой и сега, понеже не живееха в сладкодумна приказка, а в реалния свят, героят щеше да го напусне, както щеше да го напусне и самата тя.
— Не знам — погали тя меката му косица. — Не знам, но все ще направим нещо.
В този миг зърна Мерик, който се бе приближил до тях и мълчаливо ги съзерцаваше.
— Не искам да напускам нито теб, нито Мерик — рече Таби, сгушен във врата й. — Не ме интересува дали съм принц, или не.
Мерик се отпусна до нея и нежно погали рамото на детето. Таби се обърна, очите му още бяха сънени, но устните му трепереха и стомахът на Мерик се сви. Пое си дъх и бавно рече:
— Таби, помниш ли какво ти казах — че заради това, което си, ще се променят много неща пряко волята ни.
Таби кимна, но възрази:
— Не ме е грижа.
— Знам, но аз трябва да се грижа вместо теб. Не мога да позволя да бъдеш друго, освен това, за което си предопределен. Не е изключено един ден да станеш херцог на Нормандия. Нямаме избор.
Детето се дръпна и се отскубна от прегръдките на Ларен.
— Мразя ви, мразя ви и двамата! — Обърна се и хукна към детската спалня, където тази нощ поне осем телца бяха натъпкани едно до друго в единственото легло.
Ларен скочи, но Мерик я спря.
— Не, не го закачай. Много е малък, Ларен, но трябва да разбере, че съществуват задължения, безкрайни отговорности, които направляват действията на всеки от нас.
— Той е твърде малък и едва ли си спомня. Последните две години бяха изключително трудни за него. Не е видял ни добро, ни сигурност. Бои се от неизвестността, защото прекалено дълго единствено тя е съществувала в живота му.
— И сестра му. След мъничко ще идем при него. Кажи ми какво ти е мнението за Рорик и Мирана.
— Тя е доста по-красива от Кайлис и Мегът.
Той се засмя на този отговор.
— Едно време я мразех, мислех, че е зла, защото доведеният й брат, Ейнар, бе по-жесток негодник и от християнския дявол. С тая черна коса и бяла кожа, да, смятах я за вещица. Не съм бил прав. В името на боговете, не е лесно да си млад. Нещата не са такива, каквито изглеждат, и умът ти се гърчи в неведение и търси под вола теле. А как ти се струва брат ми?
— Рорик е като всички викинги. Красив, строен и сърцат.
Мерик я зяпна изумен.
— И?
— И кучето му положително ще спи при нас тая нощ. Откри, че не съм толкова силна като Мирана, и затова може да ляга върху мен и да ме ближе до насита.
Мерик я сграбчи за шията, наведе се и силно я целуна.
Възнамеряваха да отплават за Нормандия след около четиринайсет дни, когато луната се изпълни наполовина.
Мерик щеше да остави Олег да отговаря за хората и за отбраната на Молвърн. Сарла щеше да продължи да се грижи за домакинството. Таби бе умърлушен. От избухването си не бе престанал да се цупи. В утрото на отпътуването им позволи на Ларен да го прегърне и целуне, но щом Мерик приклекна пред него, Таби му обърна гръб.
Ларен зърна мъката по лицето на Мерик. Пламна от неописуем гняв. Сграбчи Таби за рамото и го дръпна към себе си.
— Как можеш да се държиш така с човека, който ти спаси живота?
Той стоеше с наведена глава и ровеше с босите си крачета в сухата пръст.
— Отговори ми, Таби! Ти имаш кралско потекло, а се държиш като робска издънка! Какво ти става?
— Той не ме обича, Ларен.
Тя се дръпна стъписана.
— Какво каза?
— Той не ме обича. Ако ме обичаше, нямаше да ме остави.
— Стига глупости. Чуй ме, Мерик те обича повече от всеки друг на света.
Таби поклати глава.
— Не е вярно. Ако беше така, нямаше да ме остави. Даже и теб взима със себе си.
— О, това е друго. Най-после разбра, че без мен трудно ще може да убеди чичо Роло в каквото и да било. Аз познавам всички в двора на чичо. Мога да му помогна. Той се нуждае от мен. Оставя те тук, за да е сигурен, че няма да пострадаш, нищо повече. Не бива да се тревожи за теб, иначе ще се изложи на опасност.
— А за теб не се ли тревожи?
— Не толкова. Доказала съм, че мога да се оправям.
— Аз също, Ларен.
