— Нямам такъв. Убий ме. Провалих се.
— Да, така е. Кажи ми кой е и ще ти запазя живота.
Мерик леко опря върха на ножа си в гърлото на мъжа.
Внимателно го заби.
— Казвай — подкани го той.
— Роло. Да, великият Роло. Той иска да умреш.
Мерик така се стъписа, че отпусна хватката си. Мъжът се стрелна напред и се отскубна от него. Олюля се и хукна стремглаво в мрака.
Мерик го остави да избяга. Стоеше запъхтян и притискаше плешката си. Искаше да догони нападателя си, но едва ли би го хванал. Навярно всеки момент щеше да рухне на земята. Рамото му вече не бе изтръпнало, а направо гореше и болката го караше да скърца със зъби. Откъсна парче от ризата си и превърза кървящата рана.
Олег сновеше припряно из спалнята. Когато Мерик влезе, той каза бързо:
— Не се тревожи. Ларен е с Роло и сестрите си и им разправя приказка. Хелга и Фърлан не бяха много въодушевени, но Роло не ги остави да се измъкнат.
— Значи я няма. Добре.
В този момент Олег съзря рамото му.
— В името на боговете, Мерик, кървиш като прасе!
Мерик просто се усмихна уморено и пренебрегна ругатните му. Махна превръзката от раната си и я погледна. Кървенето почти бе спряло, но той знаеше, че раната трябва да се зашие.
— Доведи стария Фиррен. Кажи му да си донесе иглата и малко конец.
Не след дълго, когато Олег помогна на Мерик да седне в края на леглото, старият Фиррен пристъпи в спалнята, огледа пищните гоблени, изсумтя и понечи да се изплюе в ъгъла. Каза отвратен:
— Не мога да се изплюя, Мерик. Ще личи върху проклетото дърво като пришка върху женска кожа. Не ми харесва тук — чувствам се така, сякаш стъпвам върху жар. Какво си направил? Оня негодник Олег ме излъга, че си се порязал. Дай да зърна колко е лоша раната на рамото ти.
Старият Фиррен го разгледа, опипа кожата въпреки бледността на Мерик и отбеляза:
— Ножът е бил много остър, разрезът си го бива. Боли, а?
— Ще те убия, старче, ако не млъкнеш и не се заловиш за работа.
Ларен влезе с прозявка. Старият Фиррен бе приключил и изучаваше дългия низ от шевове. Тя видя, че мъжът й лежи по гръб с изпъната ръка, а по пода се търкалят окървавени парцали, и възкликна:
— Ще те убия, дето не ме повика.
— Не е чак толкова зле, господарке — намеси се припряно старият Фиррен. — Ти разправяше такава хубава приказка. Олег не искаше да те прекъсва, защото чичо ти положително щеше да се разсърди. Той се забравя от твоите истории. Според Мерик те го карат да се чувства отново млад и силен. Не се тревожи за съпруга си. Мерик ще се оправи, винаги се оправя. Яко момче е.
— Ще убия и него, и теб, и Олег — закани се тя. Бавно се приближи към Мерик, пронизвайки го с поглед. — Аз съм твоя жена. Мое задължение е да шия раните ти.
— Да не би да използваш конец с различен цвят? — отвърна Мерик в отчаян опит да извика усмивка на лицето й.
Тя сложи длан на челото му. Кожата му бе студена и суха. Подхвърли на стария Фиррен:
— Нека Олег да пази пред вратата. А ти махни кръвта и себе си оттук.
— Да, господарке — рече старият Фиррен, внимателно се изплю в легена с кръв, ухили се на Мерик и се изниза от спалнята.
— Каква история им разказа?
— Не се мъчи да ме разсееш, Мерик. Нападнали са те, нали? Имаше план, разбрах по държанието ти — преструваше се на безгрижен, смееше се прекалено и ме стрелкаше с очи така, сякаш само да ме докоснеш, и ще повърна. Няма да търпя това, Мерик. Разказах им една история за голям египетски владетел, който продал жена си в робство на арабски търговец. Имал още десетина други жени, тъй че липсата на една не било сериозна загуба, а пък среброто, което щял да вземе за нея, му било нужно. Сега ще ида да помоля Хелга да ти даде цяр, та да не стане по-лошо. Може да й се намира нещо и за болка.
Той само я изгледа втренчено с развеселено изражение и нищо не каза, когато тя излезе от спалнята.
Събуди се и откри Хелга да седи до него. Просто го изпиваше с очи. Едва не й каза, че е последната жена на света, която би пожелал, но се спря навреме. Опита да се усмихне с надеждата, че ще оцени напъните му.
— Буден си — промълви тя и докосна лицето му с върха на пръстите си, после го погали по бузата и по брадичката. — Прегледах раната ти. Чиста е. Приготвих ти лек. Ето, дай да ти помогна.
Той бавно пресуши отварата — до капка. Беше сладка на вкус и това го изненада.
— След малко болката ти напълно ще изчезне.
— Къде е Ларен?
— Горкото дете е с Роло. Той сякаш не може да диша без нея, старият глупак. Скоро ти ще управляваш, господарю Мерик, нито за миг не се съмнявай. Боли ли те още?
Той поклати глава.
— Какво ми даде?
Тя сви рамене и ръката й замилва шията му.
— О, малко сладък босилек, ечемичена вода, отровен бучиниш…
Той хлъцна и тя добави успокоително:
— Само една трошичка на върха на кутрето ми. Съвсем достатъчно да умори муха, но не и мъж като теб, Мерик. И разни други неща, чиито имена не знаеш. О, и капка мед, за да е приятно на вкус.
— Вече не ме боли — рече той изненадан.
— Добре — отвърна тя и се надвеси над него. Целуна го, устните й бяха меки, дъхът й — сладък и топъл. Усети нежния натиск на езика й по затворените си устни и ги открехна. Откликна на целувката, защото просто нямаше измъкване.
Мъжът бе казал, че Роло иска смъртта му.
Вдигна здравата си ръка и притегли Хелга по-близо. Гърдите й бяха налети и много меки.
Защо Роло ще иска смъртта му? Положително онзи лъжеше. Да, бе го излъгал и така Мерик отново бе в неведение. Затова продължи да се целува с Хелга и я остави да си играе с него. Когато ръката й се плъзна надолу към слабините му и понечи да го докосне, той я спря.
— Не. Ами жена ми? Не знам къде е. Тя е племенница на Роло. Аз съм неин съпруг и един от наследниците на Роло. Вярно ли е, че Уилям Дългия меч е жалко нищожество?
— Винаги съм смятала така, но по същия начин бях убедена и че Ларен и Таби са мъртви. За куп неща съм бъркала. Ако Уилям притежава отвратителното дълголетие на баща си, тогава нищо чудно и да векува.
Тя отново го целуна, а езикът й страстно опипваше устата му.
Когато най-сетне вдигна глава, той промълви:
— Сега трябва да ме оставиш, Хелга. Друг път ще продължим.
Тя му се усмихна, още веднъж леко го целуна и застана до леглото.
— Ще се оправиш, господарю Мерик. Очевидно онзи, който се е опитал да те убие, не е бил достатъчно добър.
Внезапно в очите й, където допреди миг бе горяла неистова жар, проблесна студенина. Бе пронизваща и жестока, но толкова светкавично се стопи, че той се запита дали не е плод на въображението му. Нищо не каза.
Тя се усмихна повторно и си тръгна, подхвърляйки през рамо:
— Много е късно. Утре ще дойда пак.
Беше призори, когато Уеланд нахълта в спалнята. Мерик бе буден, разпъван от мисли, Ларен спеше,
