Съдби в окови

защитник на каузата си.

Той не й отговори. Тогава Синджан го погледна и попита:

— Искаш ли да се ожениш за мен, Колин?

Изглеждаше вглъбен в себе си.

— Първо искам да се запозная с майка ти. Казват, че дъщерите един ден стават пълно копие на своите майки.

Синджан го плесна по ръката, ужасена от тази представа.

— Мили Боже — простена тя. — Мили Боже.

Той се разсмя, тя отново го плесна и го вмъкна в салона. Обърна се към сърдития си брат и усмихнатата си снаха.

— Сега да постъпим както е редно. Представям ви Колин Кинрос, граф Ешбърнхам. Той е на двадесет и седем години и смята да се ожени за мен, Дъглас. Така че, както виждаш, било е съвсем в реда на нещата да си позволи някои… ъ-ъ-ъ… волности с мен.

— Той ти опипваше задника, по дяволите! Можех ли да си стоя кротко, докато един тъпанар прелъстява малката ми сестра пред очите ми?

— Не, разбира се, че не. Извинете но аз май не разбирам добре положението. Мисля, че най-удачното би било да го напердашиш. А, ето го и Дринан с чая. Сервирай, Дринан. Синджан, седнете двамата с Колин на канапето, ако обичате.

Колин Кинрос погледна граф Нортклиф и видя срещу себе си мъж едва ли по-възрастен от него с повече от пет години, с тяло на атлет и в никакъв случай конте, каквито бяха повечето от съвременните джентълмени.

— Извинете за волностите, които си позволих с Джоан. Мисля, че след като вече съм направил това, почтено е да се оженя за нея.

— Не вярвам на нито една ваша дума — каза Дъглас. — И не я наричайте Джоан. Само Майка я нарича така. Считам това име направо отвратително.

— Аз пък не харесвам мъжкото име, с което се обръщате към нея.

Дъглас чак се опули насреща му.

— Уверявам те, че за мен това е без значение — каза Синджан и гордо се усмихна. — Може да ме нарича, както пожелае. Вижте, реших, че ако човек се заеме сериозно, никак не е сложно да си намери обожател и дори съпруг. Както виждате, била съм права. Чудесно е, когато всичко се нареди така добре. Какво ще вземеш към чая, Колин?

— Един момент — прекъсна я Дъглас. — Аз не виждам нещата толкова опростени, Синджан. Искам добре да ме слушаш — но вместо сестра си той погледна Колин. — Разбрах, господине, че вие сте тръгнал на лов за богата наследница. Никак не сте бил дискретен в това отношение. Без съмнение добре ви е известно, че след като се омъжи, Синджан ще стане много богата.

— Това го разбрах от нея. Тя дойде при мен и ме уведоми, че е богата. Искаше да разговарям с вас и да разбера колко точно е зестрата й.

— Тя какво?

Синджан се усмихна невинно на брат си.

— Вярно е, Дъглас. Знаех, че той си търси заможна девойка за съпруга и си казах, че съм подходяща за целта, защото при мен богатството и младостта са събрани заедно. И още нещо, той по нищо не отстъпва на кой да е Шербрук, включително и на мен.

Алекс не можа да се въздържи и избухна в смях.

— Надявам се, Колин, да се справиш с тази хитруша. Веднъж ме нападна пред очите на всички в огромния вестибюл на Нортклиф Хол и не ме пусна, докато не отвориха вратата на стаята, в която бях заключила Дъглас. Трябва да бъдеш много внимателен, защото тя не се спира пред нищо, когато й влезе муха в главата.

Алекс отново избухна в неудържим смях и Синджан й се усмихна. Лицето на Дъглас стана бяло като платно, а Колин имаше вид на човек, който изневиделица се е озовал в лудница, чиито обитатели са се съюзили срещу него.

— По-късно ще ти разкажа за това — каза Синджан и потупа ръкава на кремавото му сако. Направи грешка, че го погледна в очите, защото в нея моментално нахлуха още пресните спомени, от които поруменя.

— Престани, Джоан — каза той тихо през зъби. — Ти си опасна за самата себе си. Просто престани. Нали не искаш брат ти отново да се нахвърли върху мен?

— Вижте какво. Млъкнете всички за малко — Дъглас се изправи и започна да крачи нервно из салона. Държеше чашата си в ръка и разля малко от съдържанието й върху себе си. Намръщи се, остави я на масата и продължи да крачи.

— За първи път ти го видя преди пет дена, Синджан. Пет дена! Не можеш да си сигурна, че ще се чувстваш добре с него. Той ти е напълно непознат.

— Обеща, че няма да ме бие и още, че по природа е внимателен и се чувства отговорен към тези, които зависят от него. Когато е много студено, позволява на котките си да спят в леглото му. Какво още трябва да знам, Дъглас?

— Трябва да знаеш дали го интересува и нещо друго, освен парите ти, момичето ми.

— Ако не в момента, то съвсем скоро ще се заинтересува и от мен. Аз не съм лоша, Дъглас. Ти ме харесваш, нали?

Колин се надигна и се изправи в цял ръст.

— Джоан, престани да отговаряш вместо мен, като че ли съм малоумен или въобще ме няма.

— Добре тогава — каза Синджан и събра прилежно ръце в скута си.

— По дяволите, господине. Не виждам за какво да разговарям с вас. Това е… — на Дъглас явно не му стигаха думите. Запъти се към вратата и подхвърли през рамо.

— Ще говорим отново с вас, Колин Кинрос, по същото време след седмица. След седем дни! След като изтекат седем дни, разбрахте ли? И до това време стойте настрана от сестра ми. Запомнете — след една седмица и нито ден по-рано. А сега, до десет минути напуснете дома ми и дръжте проклетите си ръце по-далеч от сестра ми.

Той тръшна вратата след себе си. Алекс се надигна от мястото си и се усмихна.

— Смятам да намажа сцепената му вежда с розова вода. Надявам се да го облекчи — тя прихна и последва мъжа си. На вратата, без да се обръща назад, каза:

— Не го докосвай, Синджан. Чу ли? На мъжете им липсва търпение в подобни случаи. Не го изкушавай. И десет минути са достатъчни един джентълмен да забрави за доброто си възпитание.

Всичките ли Шербрукови — дори и тези, в чиито вени не тече фамилната кръв — бяха побъркани?

— Радвам се, че осигурих на снаха ти такова развлечение — каза Колин с глас, в който раздразнението беше повече, отколкото чая в чашата му. — Ако искаш да не те докосвам, престани да ме зяпаш в устата.

— Не мога. Толкова си красив. О, Боже, разполагаме само с десет минути.

Колин скочи на крака и започна да кръстосва стаята — също като Дъглас преди малко.

— Това е недопустимо, Джоан — каза той и се насочи към мраморната камина. — В бъдеще само аз ще говоря от свое име.

И какво щеше да каже, тогава? По дяволите. Спря и погледна надолу към празното огнище. Бледорозов италиански мрамор, скъпа и изящна изработка. В съзнанието му изникна образът на почернялата камина в големия салон на замъка Вер — толкова голяма, че можеше да побере цяла крава. Беше стара и порутена, плочите й бяха напукани, а хоросанът се ронеше. Господи, дори от великолепната картина над мраморната камина, изобразяваща пасторална сцена, лъхаше на солидно богатство и височайши привилегии. Дом, в който богатството и височайшите привилегии са от поколения. Сети се за стръмната вита стълба, която водеше към втория етаж на северната кула. Беше опасна за изкачване, с изгнили дървени стъпала, изложени на студените ветрове, които духаха през пролуките в стените на каменната кула. Пое дълбоко въздух. Можеше да спаси замъка Вер. Можеше да спаси своите селяни. Можеше да попълни стадата си. Можеше дори да засее полята, защото разбираше от земеделие. Обърна се към бъдещата си съпруга и каза: