Съдби в окови

— Ще приема, че ме намираш за красив. На всеки мъж му се иска да е поне малко привлекателен за жената, за която ще се жени.

— Повече от привлекателен си — каза Синджан и усети как сърцето й лудо заби. Той я беше приел. Най-после. Искаше й се да скочи до тавана от радост.

Колин въздъхна и прокара пръсти през косата си, като я разроши. Той застина на мястото си, когато тя му каза с възторг.

— Никога не съм предполагала, че ще се влюбя. Не се намери мъж, който да ми даде повод да мисля, че си струва да правя това. Е, някои бяха забавни, но нищо повече от това. Други бяха глупави, груби и изобщо нямаха чувство за хумор. Някои пък ме намираха за прекалено интелигентна, само защото не съм неграмотна. Не си представях някой от тях да ме целуне. Божичко, а само да беше посмял да ме пипне отзад, щях да се разпищя и да го убия. Но с теб… с теб е различно. Знам много добре, че не ме обичаш. Но моля те, повярвай ми, това няма никакво значение. Ще направя всичко възможно да те накарам да ме обикнеш. Е, нямам какво повече да ти кажа, освен това, че ще се постарая да ти бъда добра съпруга. Искаш ли да опиташ кифличките на мисис Потър или предпочиташ да си тръгнеш и да обмислиш нещата насаме?

— Да обмисля — каза той. — Ти почти нищо не знаеш за мен. Когато ме опознаеш, може и да промениш мнението си.

Тя го изгледа многозначително и попита спокойно, като че ли всичко вече беше решено.

— Нали ще се грижиш добре за мен като се оженим?

— Ще те защитавам с цената на живота си. Това е мое задължение.

— Ще ме уважаваш ли?

— Ако заслужаваш.

— Това е добре. След сватбената церемония можеш да ми кажеш всичко, което пожелаеш. Но не и преди това. Искам от сега да знаеш, че каквото и да ми кажеш, чувствата ми към теб ще си останат същите. Държа обаче преди да сме се оженили до ушите на Дъглас да не стигнат неприятни приказки по твой адрес.

Колин щеше да се ожени за нея. Неистово се нуждаеше от пари и в същото време, въпреки чудатостите й, я харесваше. Неразумната й любов към истината и прямотата й малко го плашеха. Но това не беше проблем. Щеше да я научи да си мери приказката. Знаеше, че няма да му е трудно да я притежава. Да, щеше да се ожени за нея. Но преди това трябваше да изчака да изтече срокът, за който брат й настоя. След това сватбата трябваше да стане възможно най-бързо. С всеки изминал ден положението у дома се влошаваше. Джоан се появи тъкмо навреме. Предложи се сама на вълшебен поднос. Само един глупак можеше да откаже такъв подарък — богата наследница. А Колин Кинрос не беше глупак.

Той се приближи до нея, дръпна я да се изправи и я погледна, без да каже нищо. След това нежно я целуна. Искаше му се повече от една невинна целувка, но си наложи да не го прави, въпреки че му мина мисълта да я събори на пода и да я обладае бързо и без много шум. Но не го направи. Не можеше да си позволи да рискува. След дълго мълчание каза:

— Бих искал да се видим отново въпреки забраната на брат ти. Искаш ли да пояздим утре? Ще бъдем внимателни.

— Ще ми бъде приятно. Дъглас няма да разбере. О, Колин?

Той я погледна.

— Ще ме научиш ли да говоря шотландски?

— Това ще бъде удоволствие за мен, мадам — гласът му беше напевен и сладък като мед. — Ще бъдеш моя любима, нали?

— Не съм била любима на никого досега. Звучи вълшебно.

Единственото, което можа да направи, бе да й кимне с глава.

Дъглас се обърна към жена си.

— Не открих нищо лошо за Ешбърнхам. Той е обичан, и уважаван мъж. Учил е в Итън и Оксфорд. Има много приятели сред висшето общество. Единственото, което казват за него е, че му се налага да се ожени за богата наследница.

Дъглас прокара пръсти през косата си — навик, който беше придобил отскоро. Продължи да крачи из стаята, а жена му седеше пред тоалетката си и го наблюдаваше. Беше рано вечерта три дни преди края на седмицата, която Дъглас беше определил за срок пред сестра си и нейния любим. И двамата знаеха, че Синджан се е срещала с Колин още на следващия ден след историческата разправия, но никой от тях не искаше да прави това на въпрос. Доколкото беше известно на Дъглас, след това не бяха се срещали. Но кой можеше да е сигурен в нещо, когато Синджан е замесена? Тя беше ужасно изобретателна.

— От колко време е граф?

— Само от шест месеца. Брат му, а и баща му също, са били нехранимайковци от класа. Двамата съсипали имота до основи. Притежава огромен стар замък, за който трябват огромни пари, за да стане пак това, което е бил някога. Освен това трябва да се погрижи за земите, за стадата, за бедните си селяни.

— Значи — бавно каза Алекс, — когато е станал граф и е видял в какво злощастно положение се намира, единственото решение, което е можел да вземе, е било да се ожени за богата наследница. Това не е отвратително, Дъглас?

— Не. Само дето…

— Дето какво, мили мой?

— Синджан не го познава. Заслепена е от любов. Това е всичко. Може да си загине в Шотландия, без да има до нея близък човек да я защити. А представяш ли си, ако…

— Мислиш ли, че Колин Кинрос е почтен мъж?

— Нямам представа. На външен вид изглежда такъв. Но какви са помислите му? Какво, става в душата му?

— Синджан ще се омъжи за него, Дъглас. Дано само не го прелъсти преди сватбата.

Той въздъхна и рече:

— Дано. А сега трябва да разговарям с Майка. Тя отново се е развилняла и направо е подлудила камериерката си със заповеди веднага да заведе младия мъж при нея. Заплашва да изпрати Синджан в Италия, докато забрави за връзката си с този чужденец. Най-странното е, че няма нищо против това, че той се жени за дъщеря й заради парите й. Единственото, с което не може да се примири, е, че е шотландец. Казва, че всички шотландци са грубияни, алчни и презвитерианци5.

— Може би трябва да й изрецитираш нещо от Робърт Бърнс. Стиховете му наистина са прекрасни.

— Ха! Та това си е направо чужд език. Ако чуе, ще изпадне в още по-безумна ярост. По дяволите, искаше ми се Синджан да не е на легло с главоболие точно сега. Никога не е тук, когато имам нужда от нея.

— Да дойда ли с теб?

— Ако го направиш, Майка ще вилнее, докато и двамата оглушеем. Още не си спечелила благоразположението й, мила. Страхувам се да не обвини теб за целия този провал — Дъглас въздъхна и напусна стаята, проклинайки сестра си и проклетото й главоболие.

Синджан не я болеше глава. Имаше план и работеше по изпълнението му. Вложи цялото си старание, за да придаде човешка форма на една възглавница. Постави я върху леглото и я покри със завивките. Отлично. Ако не проверяха отблизо, възглавницата напълно наподобяваше женско тяло. Тя потупа крачола на панталона си, опъна сакото и нахлупи филцовата си шапка почти до очите. Приличаше на момче, никой нямаше да се усъмни, че не е. Обърна се и се огледа в голямото огледало как изглежда в гръб. Съвсем като момче, дори черните й ботушки бяха мъжки. Подсвирна тихичко с уста. Сега оставаше само да се спусне по бряста до прозореца и да се озове в градината. Оттам нататък беше лесно.

Квартирата на Колин се намираше на втория етаж на една стара градска къща от времето на Джордж IV, разположена само през три преки на „Карлион Стрийт“. Все още не беше съвсем тъмно и тя продължаваше да си подсвирква — и за кураж, и за да поддържа впечатлението, че е момче, излязло на разходка. Видя двама господина с развети пелерини, които се смееха и пушеха пури. Не й обърнаха никакво