Съдби в окови

Колин отвърна сравнително спокойно.

— Родът им враждува с моя в продължение на няколко поколения. Всичко е започнало някъде около 1748 година, след битката при Кулоден. Тогава се проляла кръв, защото господарят на рода Макферсон откраднал любимия жребец на дядо ми. Враждата най-накрая бе прекратена, когато аз се ожених за дъщерята на сегашния земевладелец — Фиона Дахлинг Макферсон. Когато преди около шест месеца тя умря при загадъчни обстоятелства, баща й не ме обвини. Най-големият й брат Робърт обаче е зъл, неразумен, алчен и безскрупулен. Когато братовчед ми ме посети в Лондон, ми каза, че Макферсонови, предвождани от това копеле Робърт Макферсон, са нахлули в земите ми и са убили двама от моите селяни. Джоан е права. Почти е вероятно някой от тях да е написал писмото. Единственото, което недоумявам, е откъде са разбрали къде се намирам и кой от тези сополиви страхливци е успял да измисли такъв коварен план.

— Защо по дяволите, я наричаш Джоан? — понита Райдър.

Колин запримига.

— Така се казва.

— От години не се казва така. Името й е Синджан.

— Това е прякор за мъж. Не ми харесва. Тя е Джоан.

— Мили Боже, Дъглас, все едно слушам Майка.

— Вярно — съгласи се Дъглас. — Синджан ще го склони да я нарича с името, с което всички ние я наричаме. Да се върнем към Макферсонови. Не искам сестра ми да бъде в опасност. Няма да позволя това.

— Тя може да е твоя сестра — каза Колин много тихо, — но е моя съпруга. Ще бъде там, където съм аз. И ще прави това, което аз й наредя. Ще я пазя от неприятности и тревоги. Не се безпокой — той се обърна към Синджан. На фона на меката следобедна светлина се забелязваха искрите в очите му, но лицето и гласът му бяха напълно спокойни. — Нали така, скъпа?

— Да — отговори тя, без да се двоуми. — Веднага ще отпътуваме на север към замъка Вер. Добре ще се грижа за Колин, не се притеснявайте.

— Ни най-малко не се притеснявам за този крадлив кучи син — изкрещя Дъглас. — За теб се тревожа, по дяволите.

— Много мило от твоя страна, Дъглас, и това е напълно обяснимо, защото ти ме обичаш.

— Така ми се иска да те напердаша по задника.

— В бъдеще само аз ще я пердаша — заяви Колин. — Още не вярва, че това може да й се случи, но ще повярва.

— Струва ми се — произнесе бавно Райдър, като местеше очи от сестра си към Колин и обратно, — да, струва ми се, че си си намерила майстора, Синджан.

— О, да — каза тя, като се направи, че не е разбрала намека. — Той е моят жених, моят другар за цял живот. Дълго го чаках и най-накрая той ме намери — тя се приближи към бъдещия си съпруг, който стоеше до камината с чаша коняк в ръка. Сложи ръце на гърдите му, наклони се към него и го целуна по устните.

Дъглас изръмжа, а Райдър, скъпият благословен Райдър, се изсмя.

— Е, добре, вече не си малчо — каза Райдър. — Бих изпил още един коняк, Колин. Синджан, дръж си ръцете по-далече от любимия, за да му спестиш поредния вероятен бой с Дъглас.

— Още нищо не е решено — каза Дъглас. — Много съм ти обиден, Синджан. Можеше да ми се довериш, да разговаряш с мен. А вместо това ти се измъкна от къщи като долна крадла.

— Но, Дъглас, аз бях разбрала твоето становище. Знаеш, че уважавам мнението ти. Истината обаче беше, а и е такава, че Колин няма никаква вина. Освен това той спешно се нуждае от моите пари и не може просто да чака някакво изясняване, което може би никога няма да се изясни. Много се безпокоях, защото и вие, и парите ми останахте в Лондон. Но вече, слава Богу, не е така. Радвам се, че дойдохте — макар че вие не сте били щастливи, когато сте пристигнали. Но сега можете да уточните на място всичко с Колин.

— Джоан — каза тихо Колин. — човек не говори за толкова важни неща по този начин. Поне не в присъствието на дама тук, в гостната, при такива странни и необичайни обстоятелства.

— Дупката на тавана ли имаш предвид?

— Много добре знаеш какво имам предвид.

— Но защо пък не? Става въпрос за моята зестра, а ти си моят съпруг. Нека уточним поне това.

Дъглас не се въздържа и избухна в смях.

— Мисля — каза Райдър, — че този смях е гаранция, че кожата ти ще остане здрава, Колин. Синджан, ти излез, а господата ще се заемат с финансовите въпроси.

— Добре. И не забравяй наследството ми от леля Маргарет, Дъглас. Веднъж ми беше казал, че ми е завещала цял куп пари, които трябва да получа, след като се омъжа.

— Все едно, че сме женени, Колин.

Той се обърна с лице към нея в мрачния господарски апартамент, който се намираше в дъното на също толкова мрачния коридор на втория етаж на къщата на Кинросови. Гореше един единствен свещник, който Колин държеше в ръце. Той го постави на очуканата масичка, където някога баща му държеше приборите си за бръснене, поклати глава и каза:

— Знам, че трябва да се преструваме на женени и имам намерение да правя точно това, докато братята ти са тук. Ще спя заедно с теб в това легло, което — както виждаш — е достатъчно голямо, за да побере цял полк. Но няма да пускаш ръце, Джоан, иначе ще ти се разсърдя.

— Направо не мога да повярвам, Колин. Искрено се надявам, че не си от хората, които щом веднъж вземат някакво решение, се придържат към него докрай, независимо дали впоследствие то се е оказало добро или лошо.

— Решението ми е правилно.

— Ти си направо смешен.

— Една съпруга не бива да се държи толкова непочтително със своя съпруг,

— Още не си ми съпруг, по дяволите! Ти си само най-неотстъпчивият най-твърдоглавият…

— В ъгъла има гардероб. Можеш да се преоблечеш зад него.

Лежаха един до друг в огромното легло. Синджан гледаше към тъмните, вонящи на плесен драперии. Колин наруши тишината.

— Братята ти ми харесват. Те са честни и добри приятели. А за роднини са направо превъзходни.

— Много мило от твоя страна, че казваш това.

— Не се цупи, Джоан.

— Не се цупя, само мръзна. В тази ужасна стая е влажно.

На него не му беше студено, но той по начало не беше зиморничав. Знаеше, че ако я притегли към себе си, за да я стопли, ще се люби с нея. А той нямаше намерение да променя решението си, особено след като братята й се намираха под покрива на неговия дом, за да напомнят за коварството му.

Той се надигна, протегна ръка и придърпа халата си, който бе оставил в долния край на леглото.

— Вземи, облечи това. Можеш да се увиеш в него. Така ще ти стане много топло.

— Трогната съм от щедростта ти, а логичната ти мисъл направо ме смайва.

— Заспивай.

— Да, милорд. Както пожелаете, както заповядате, както…

Той захърка.

— Чудя се защо Дъглас не поиска да види брачното ни свидетелство. Не е от хората, които пропускат нещо толкова съществено.

— Може и да го поиска. Искаш ли да се оженим утре, докато братята ти са на посещение в двореца? Оказа се, че Дъглас има приятел, който е майор там, и иска да запознае Райдър с него.

— Това е направо блестяща идея — отговори Синджан. — Колин?

— Сега пък какво има?

— Може ли поне да се държим за ръце?

Той взе ръката й в своята и усети, че пръстите й горят. Значи наистина е била премръзнала! Той си