Съдби в окови

каза:

— Да, предполагам, че е. Почини си, Синджан. Ще се видим по-късно.

— Няма да превързвам раната, Джоан. Така ще зарасне по-бързо.

Тя погледна мъжа си и смело му се усмихна, но усмивката й беше нещастна и трогателна. Като видя това, Райдър свъси вежди.

— Никак не ми харесва всичко това — гласно обяви той. — Не те бива да хитруваш, Синджан. Освен това си лоша актриса и…

Точно в този момент в кухнята влезе Агнес и Синджан затвори очи от облекчение. На тримата мъже им бе дадено бързо да разберат, че са излишни, а на всичко отгоре са изцапали и масата с кръв. Горката млада господарка била ранена, а те се перчели като три петела пред една единствена кокошка.

Десет минути по късно Синджан лежеше в леглото в господарските покои, завита с три одеяла. Колин седна до нея. Беше замислен.

— Братята ти подозират, че всички тези стонове и прилошавания са били преструвка. Така ли беше?

— Да. Трябваше да направя нещо. Исках да припадна, но нямаше да ми повярват. Съжалявам, Колин, направих всичко, което можах. Не можем да им кажем истината. Само да се усъмнят и няма да си тръгнат оттук, освен ако не те цапардосат по главата и ме отвлекат. Не можех да го допусна.

Той се засмя, въпреки че беше изненадан от дързостта й.

— И ми се извиняваш, защото стреляха по теб и ти се опита да заблудиш братята си? Не се тревожи. Включвам се в играта. Почини си, докато поговоря е тях. Съгласна ли си?

— Само ако ме целунеш.

Той се наведе и я целуна — със същата бегла целувка както в черквата, все едно, че целуваше леля си или собствената си сестра, стига да имаше такава.

Синджан не спеше, когато Колин влезе в спалнята. Беше уплашена и разтревожена и затаи дъх. Той се приближи до леглото и се вгледа в нея. В ръката си държеше свещник.

— Посиняваш. Поеми си дъх.

Тя издиша със свистене въздуха, който беше задържала в гърдите си и каза:

— Май забравих, че трябва да дишам.

— Как е раната?

— Добре. Усещам я малко да пулсира. Мисля, че вечерята мина добре. Ти как смяташ?

— Не можеше да бъде по-добре, след като братята ти се редуваха един след друг да разглеждат бузата ти. Но поне Агнес сервира великолепна вечеря.

— Всичките ми пари вече в твои ръце ли са?

Според Колин въпросът беше съвсем неуместен, но въпреки това той кимна.

— Дъглас изготви кредитно писмо на мое име. Освен това утре ще се срещне с управителя на Шотландската банка. Ще се погрижи неговият адвокат да ми изврати цялата информация, която ще ми трябва за бъдещите финансови сделки, както и отчет за състоянието на капиталовложенията ти. Всичко е уредено. Благодаря ти Джоан.

— Успях ли да задоволя очакванията ти? За моето богатство?

— Бих казал дори, че си повече от подходящата богата наследница. Само завещаните от леля ти Маргарет пари те правят една от най-богатите млади английски дами.

— Какво ще правиш сега, Колин?

Той остави свещника и седна до нея.

— Студено ли ти е?

Нежно погали с пръсти гладката кожа около зачервената, драскотина.

— Много съжалявам за това. Трябва да поговорим по този въпрос. Надявам се, че куршумът е бил предназначен за мен, а ти, си се оказала, на пътя му в последния момент.

— Добре, но аз съвсем не искам да се надявам да е било така! Не искам да има някой, който се опитва да те убие. От друга страна, не искам и мен да убият — тя замълча, сбърчи чело и се вглъби в себе си.

— Какво има?

— Ами твоята рана. Ако не е било само обир? Ако е било един от всичките опити да те убият?

Той поклати глава.

— Недей да ставаш толкова мнителна. Лондон е отвратителен град, в интерес на истината, и аз въобще не се намирах в някой първокласен квартал, когато това стана. Не, това си беше просто един дребен престъпник, който търсеше начин да напълни кесията си, и случайно ме бе набелязал за жертва. Нищо повече. А сега, искаш ли да те любя? Все пак това е първата ти брачна нощ.

Само така мислите й ще се втурнат в друга посока, помисли Колин и погледна новата си невеста. Беше облякла бяла ленена нощница, която нямаше нищо общо е прелъстителния тоалет на една младоженка, и която стигаше едва ли не до брадичката й. Дългата й разрошена коса падаше свободно почти до средата на гърба й, а няколко къдрици се виеха върху раменете й. Той взе косите й в шепи и ги поднесе към лицето си. Косата й беше мека, гъста и ухаеше на жасмин.

— Толкова много цветове — каза той с пълното съзнание, че сега — след като вече не й се налага да бъде смела и жертвоготовна, за да го спаси — тя изпитва боязън от предстоящите събития. Знаеше, че ако преди й бе позволил, беше твърде вероятно тя сама да съблече дрехите си, да го намести да легне по гръб и сама да свърши всичко. И щеше да го направи единствено за да го защити и да му даде своите пари. Беше мила, откровена, решителна и по-умна, отколкото беше необходимо. Трябваше да бъде строг с нея — тя вече беше негова съпруга — защото иначе можеше да добие власт над него, а това той никога не би допуснал. Въпреки всичко не можеше да си представи как я заключва в някоя от плесенясалите стаи на кулата.

Извади голям късмет, че я откри. Нямаше никакво съмнение. После помисли за куршума, който бе улучил каменната плоча на паметника и отчупил парчето, което я бе наранило. Какво щеше да стане, ако парчето олово беше улучило нея? Или пък каменният къс се бе забил в окото й? Той прогони тези мисли. Това не се беше случило. Възнамеряваше да се погрижи за нейната безопасност веднага щом братята й си тръгнат утре сутринта. Малко след тях и те двамата щяха да отпътуват за Вер. Замъкът беше единственото място в Шотландия, където можеше да бъде спокоен, че не я заплашва никаква опасност.

Той се наведе и я целуна. Тя трепна и леко отвори устните си, но той не прие поканата. Продължи нежно да я целува, като галеше с език долната й устна. Спря да я целува, чак когато усети, че тя започва да се отпуска. Не искаше още да я докосва. Отново напълни шепите си с гъстите й къдрици и зарови лицето си в тях. После повдигна глава и каза:

— Много си хубава, Джоан, наистина си много хубава. Бих искал да те видя цялата.

— Не ти ли стига лицето ми засега?

— Искам изцяло да се насладя на прелестта ти — но се досети, че е пропуснал да запали камината. Щеше да му достави голямо удоволствие да я гледа до насита, легнала по гръб гола в леглото, но тогава тя щеше да се простуди. А това не биваше да става. Вместо това й помогна да изхлузи нощницата си през главата, бутна я внимателно да легне назад и я зави до кръста. Искаше да гледа, да докосва и да целува гърдите й.

— Нека да те огледам.

Но на Синджан това не й хареса. Тя покри с ръце гърдите си. После разбра, че постъпва глупаво и моментално изпъна ръце покрай тялото си. Той беше напълно облечен, а тя лежеше чисто гола пред него. Тя почти губеше контрол над себе си, а той се владееше напълно. Това никак не й харесваше.

Колин се изправи и се загледа в гърдите й. Гледаше ги, без да ги докосва.

— Много са хубави — само отбеляза той, без да дава израз на възхищението си. Беше изненадан, че са толкова големи. Тя ходеше като момче, стъпваше игриво без никакво кокетство, не полюляваше предизвикателно ханшове като жена. Но гърдите й наистина бяха прекрасни — едри и стегнати, с нежни тъмнорозови зърна.

— Колин?

— Това плахо гласче действително ли е на жената, която искаше да ми смъкне панталона, за да бъде с мен още в мига, в който напускахме Лондон?