умре. — Как смеете! По дяволите и двамата? Махайте се оттук!
— Но, Синджан, чухме те да крещиш. Ти виеше от болка…
Тя възвърна самообладанието си. Мислеше, че е невъзможно, но успя. Дори можа да им се усмихне — едва-едва, несигурно и съвсем измъчено.
— Виж какво, Дъглас, много път съм чувала Алекс да цепи въздуха с викове. Не можа ли и аз да викам?
— Това не беше вик на удоволствие — каза Райдър с леден глас, от който тя потрепери от страх. — Това беше вик на болка. Какво ти направи този кучи син?
— По дяволите! — изрева Колин. Той грабна захвърлената си нощница и я нахлузи набързо. — Това е повече от смешно! Не мога ли да имам спокойствие в собствения си дом? Да, тя викаше. И двамата вървете по дяволите! А вие какво очаквахте? Та тя беше девствена, за Бога, и трябваше да отнема проклетата й невинност!
Дъглас първо погледна Райдър, после Колин. После изрева от ярост и с цяло гърло закрещя.
— Ах ти, подъл кучи сине. Ах ти, долен дръвнико. Този път наистина ще те убия, гаден лъжец такъв!
— Не започвайте отново — опита се да ги спре Синджан.
— Ще започнем отново, по дяволите! — заяви Райдър и брадичката му се тресеше от ярост. — Ти си била
Синджан омота завивките около себе си и седна в леглото. Колин приличаше на насъскано куче, готово да нападне всеки миг. Беше приведен напред със свити юмруци и с горящи очи като на хищник. Братята й пристъпваха напред, сякаш готови да пролеят кръв.
— Престанете и тримата! — извика тя. Къде беше сега Енгъс с проклетата си пушка? Тя скочи на крака и застана пред братята си. — Само да сте посмели, чувате ли ме? Само да сте посмели!
Но те не й обърнаха внимание, решени да пребият Колин. Тогава тя заговори спокойно и студено. Никога не бяха я чували да говори преди така.
— Сега и двамата напуснете спалнята ми или се заклевам, че никога повече няма да разговарям с вас. Кълна се.
— Не, не можеш да направиш това — каза Дъглас пребледнял.
— Не съзнаваш какво говориш — заяви и Райдър и отстъпи крачка назад. — Ние сме твои братя, ние те обичаме, ние…
— Точно това ще направя. Изчезвайте и двамата. Ще говорим за това сутринта. Изправихме ме на нокти от срам и ако… — гласът й се разтрепери и тя се разрида.
Стана толкова неочаквано, че Дъглас и Райдър се втурнаха към нея Колин вдигна ръка и вече съвсем, успокоен ги спря.
— Не, господа. За нея ще се погрижа аз. Ще разговаряме сутринта. Сега излезте.
— Но тя плаче — каза Райдър слисан. — Синджан никога не плаче.
— Сигурно си и направил нещо, за да плаче, кучи сине…
— Оставете ни сами, Дъглас — Колин обви ръце около Синджан.
Райдър и Дъглас излязоха. Не искаха да го направят, но нямаха друг избор. И двамата неохотно напуснаха стаята, без да престават да ругаят.
Колин не каза нищо. Беше притиснал Синджан плътно до себе си и гледаше, как вратата се затваря зад тях.
— Трябваше да заключа проклетата врата — заяви той, ядосан на себе си. — Това ще ми е за урок. Трябва да взима съответните мерки, щом двамата братя на жена ми я обичат толкова много, че са готови да убия всеки, който я докосне с пръст, ако това не й харесва.
— Ако беше заключил, щяха да издънят вратата. Това нямаше значение. А ти направи много повече от това да ме докоснеш с пръст.
— О, тя говори — възхити се Колин. — Каква величествена гледка. Младоженката внезапно избухва в сълзи и в следващия миг говори с най-спокойния тон, който съществува — той я отблъсна от себе си. Очите й още бяха влажни, но вече не плачеше. Това обаче не го умилостиви. Сграбчи я за раменете и я разтърси.
— Сега ще ти кажа нещо, Джоан, и се надявам никога повече да не ми се налага да го повтарям. Това е моят дом. Ти си моята съпруга. По дяволите, аз съм мъж, а не някакъв сополанко и няма защо да ме защитаваш, като ме криеш зад проклетата си фуста. Разбираш ли ме, госпожо?
Тя се опита да се изтръгне от ръцете му, но той я държеше здраво. Искаше да го удари. Разкрещя се срещу него като обезумяла.
— По дяволите, щяха да те убият! Щяха да те смажат от бой. А ако си отвориш добре очите, ще видиш, че нямам никаква фуста!
— Недей да извърташ! Никога повече да не си посмяла да заставаш пред мен. Разбра ли ме, госпожо? За Бога, може да се окаже наистина опасно и да бъдеш ранена. Та тук е Шотландия — една страна, която е доста по-различна от благовъзпитания рай на юг. Винаги съществува опасност от насилие. Повече няма да допусна да се държиш така безразсъдно. Разбра ли ме?
— Ти не си сополанко, а си глупак на глупаците! Развилнял си се като разярен бик. Това е пълен абсурд! Престорих се, че плача, само за да ги накарам да престанат да разпитват. Както виждаш, сработи безотказно. Какво толкова сбърках?
— До гуша ми дойде! — той се плесна по челото. — Това вече преля чашата на търпението ми, по дяволите! Марш в леглото, Джоан, тресеш се цялата от студ.
— Няма. Отново ще ми причиниш онези ужасни болки. Никак не ми харесва това, Колин. Не искам отново да го правиш. Не ти вярвам.
Той не знаеше какво да направи. Стоеше в средата на мрачната стая с опушени стени, вехти мебели и избелели пердета. Стоеше в една стая със своята съпруга, която му заявяваше, че не може да спи заедно с нея. Беше невероятно. Беше нечувано и невиждано. Освен това тя беше имала наглостта за пореден път да се изтъпани между него и братята й. Беше вбесен. Вече не разсъждаваше логично. За миг се озова до нея и дръпна завивките, с които се бе омотала. Грабна я на ръце и я запокити в леглото.
— Стой там!
След това оправи одеялата, метна ги отгоре й и каза:
— Стопляй се.
— Няма да влизаш отново в мен, Колин. Няма да го допусна. Беше ужасно. Няма да направиш това отново. По дяволите, стой настрана!
Търпението му се изчерпа. Първо братята й, а сега и тя, си позволяваха да го командват. Тя беше негова съпруга и беше крайно време да започне да се държи с нея така, както възнамеряваше да се държи и занапред. Усети, че отново е възбуден. Това му беше достатъчно, за да се нахвърли върху нея. Моментално запуши устата й с ръка и разтвори краката й. Тя се съпротивляваше с всички сили, но не успя да се откопчи. Той се вмъкна между краката й и ги разтвори толкова широко, колкото искаше. След това проникна в нея, но този път по-бавно. Тъй като тя беше още влажна от семето, което беше излял в нея преди, и от собствените си сокове, успя да навлезе без усилие дълбоко в нея. Този път, когато започна да се движи в нея, болката не беше така раздираща, но все пак я болеше, защото плътта й беше наранена отпреди. Въздържа се да не крещи. Последното нещо, което искаше, беше братята й отново да нахлуят в стаята. А това нямаше да бъде никакъв проблем за тях, защото той пак не беше заключил вратата. Понасяше болката със затворени очи и свити в юмруци ръце, отпуснати покрай тялото й. Обърна глава и я навря в дюшека. Повече не помръдна. Той не беше така енергичен, както преди, нито беше груб. Не продължи дълго. Опита се да я целуне, но тя продължаваше да държи главата си обърната встрани. Чу, че дишането му се учести, усети, че тялото му завибрира и потръпва от насъбралото се напрежение. Той се освободи и простена. Когато свърши, не се свлече върху й както преди, но веднага се отдръпна. Тя едва сдържа болезнения си вик. Беше толкова натъртена и разранена, че се съмняваше дали изобщо ще може да се движи. Знаеше, че той се е изправил до леглото и я наблюдава, но това не я интересуваше. Изобщо не я беше еня, че е с разтворени крака. Че
