— Да, но сега не ми харесва. Различно е. Вече нямаме причина да го правим. Още повече, че ти ме зяпаш.
— Доколкото си спомням, ти също се беше опулила в мен, само че завивките ми бяха смъкнати до глезените. Тогава ти ме гледа до насита, нали? И беше напълно облечена, докато го правеше, нали?
— Отначало не. Първо бях с нощница.
— Но не ме зави, докато не ти омръзна да ме гледаш…
— Говориш глупости, Колин. Можех да си те гледам още часове наред.
Той не намери остроумен отговор на обяснението й и предпочете да замълчи. Наведе се и без да я докосва, нежно пое с устни връхчето на едната й гърда. Помисли, че ще се опита да го отблъсне, но тя само потръпна и повече не помръдна.
— Какво правиш, Колин? Това е…
Той опари лицето й с топлия си дъх и тя остана с отворена уста на средата на изречението.
— Това е моята прелюдия — каза той и отново наведе глава да продължи приятното си занимание. Ноздрите му се изпълниха с нейния аромат и той започна да я целува още по-настойчиво.
— О, Боже, Колин, това усещане е много особено.
— Така е. Надявам се, че ти приятно.
— Не знам. Може би. Не, приятно не е точната дума… О, Боже…
Той много внимателно пое гърдата й в ръката си и я поднесе към устните си. Когато вдигна глава, за да я погледне в лицето, забеляза белотата й, която се открояваше върху тъмната му кожа. Бяха толкова различни.
Може би нямаше да се окаже чак толкова ужасно, че си има съпруга. Искаше да бъде в нея, още сега, още в този миг, но знаеше, че трябва да почака. Знаеше, че жените се нуждаят от насърчаване, най-вече да ги галят между бедрата. Знаеше още, че иска да опита вкуса й, да опознае с устни и език нежната й плът.
За прелюдия това, което бе направил досега, беше предостатъчно. Време беше да пристъпи към същинската работа. Изправи се бързо и застана до леглото. Няколко минути мълчешком и с наслада съзерцаваше своята нова невеста — тази, която не беше желал, но която беше спасила него, рода му и бъдещите поколения на този род. Започна да се съблича с усмивка на устните си, без да отмества погледа си от прекрасните й сини очи — шербруковосини, както беше чул да им казват в Лондон — които сега бяха пълни с очакване и огромно вълнение. Но освен вълнение и очакване, в тях видя и предпазливост, дълбоко загнездена там — дълбоко в очите й, които следяха всяко негово движение. Съблече ризата си, след това седна, за да събуе ботушите си. Не се обърна, докато свали и панталона си. Нито за миг не отмести погледа си. Когато остана чист гол, той се изправи и се усмихна с ръце, отпуснати свободно до тялото.
— Гледай ме до насита, мила моя.
Синджан вдигна поглед към него. Гледаше го неотстъпно. След това поклати глава и с неприкрит ужас каза:
— Това никога няма да стане, Колин. Не може.
— Кое няма да стане? — той проследи погледа й и сведе очи надолу. Изненада се от възбудата си, та нали още не бяха започнали. Природата се бе оказала доста щедра по отношение мъжествеността му и въпреки че досега жените винаги изпадаха в буйна радост още щом го видеха, той се досети, че една невинна девойка едва ли би приела това със същия ентусиазъм, поне не първия път.
— Това — каза Синджан и посочи с пръст, въпреки че не беше необходимо чак такова уточнение.
— Ще видиш, че ще бъде добре. Хайде, имай ми малко доверие.
Гърлото й се сви. Струваше й се, че няма да успее да продума. Но продължи да го гледа.
— Добре — прошепна тя, дръпна завивките до брадичката си и се отмести в противоположния край на леглото. — Но не мисля, че доверието има нещо общо с това.
След миг той я попита:
— Имаш ли представа как се прави това?
— Да, разбира се. Не съм нито проста, нито невежа. Но това, което аз знам, не може да стане. Много си голям и въпреки че ти имам доверие, не може да бъде така, както аз мислех, че ще бъде. Просто е невъзможно. Сам ще се увериш.
— Е добре, но аз пък ти казвам, че това няма да стане — каза той и като продължаваше да й се усмихва, пристъпи към леглото.
СЕДМА ГЛАВА
Толкова предизвикателна, толкова самоуверена, дръзка и нахална бе в опитите си да го накара да спи с нея, а се оказа, че всъщност се страхува. След всички горещи предизвикателства и покани, с които му бе досаждала, сега той се забавляваше с уплахата й да стане жена. Погледна я, защото добре разбираше, че тя се опитва да се измъкне.
Отметна завивките и се мушна в леглото при нея. Легна отгоре й и гърдите им се притиснаха. И двамата затаиха дъх.
— Това е много хубаво, Джоан — каза той и нежно я целуна, докато в същото време се притисна още по-плътно до нея.
— Сякаш си покрит с козина. Гъделичкаш ме. Много е странно, Колин.
— А ти си мека и топла като коприна, която се гали нежно по тялото.
Езикът му се стрелна между устните й, ръката му гальовно, се спусна към корема й, а после и по-надолу. Когато стигна там, пръстите му престанаха да се движат, за да почувства топлината й, а и тя да усети неговата. След това усили натиска на ласката си, за да може да изпита силата на ръката му. Тя потръпна. Почувства тръпката й и остана доволен. Самият той вече беше по-твърд от камък. Всеки миг можеше да загуби контрол, а слабините му се разкъсваха от болка, от която направо обезумяваше.
Синджан го наблюдаваше внимателно. Целуна я със затворени очи, гъстите му черни мигли се открояваха върху лицето му. Беше красив до съвършенство. Тя беше желала точно това, което ставаше сега. Беше го желала още от първия миг, в който реши да го има, но мили Боже, той беше огромен, толкова голям, че едва ли беше възможно да е приятно. О, но ръката, и пръстите му бяха притиснати, до онова интимно място в нейното тяло и леко я милваха. Може би той имаше право на тази интимност. А може би не. Това не беше неприятно, със сигурност не беше и дано да му бъде достатъчно. Тя направо се молеше това да го задоволи! В този миг той отвори очи и й каза:
— Ако ме погледнеш още по-отблизо, сигурно ще станеш кривогледа — разсмя се, но смехът изостри болката в слабините му, защото беше страшно възбуден! Не си спомняше друг път да е изпитвал такава възбуда освен когато беше момче и непрекъснато го нападаха похотливи щения. Искаше му се да проникне в нея още сега, в този миг. Искаше да я има и да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко, докато…
— Моля те — каза тя и обви врата му с ръце, — моля те да ме научиш да се целувам. Харесва ми целуването, Колин. Мога да те целувам цял живот.
— Има много по-хубави неща от целувките, но ти обещавам, че винаги ще започваме с тях и ще свършваме с тях. Просто разтвори устни и ми подай езика си.
Тя го направи. Когато езикът й намери неговия, тя усети как пръстите му се промъкват надолу и галят нежно плътта й. В нея се надигна непознато досега усещане, от което потръпна и простена, докато се целуваха. И двамата се сепнаха.
Той отмести ръката си и я погледна. По лицето й явно бе изписано разочарование. Усмихна се въпреки болката и попита:
— Нали ти харесва? Да продължим ли?
— Може би ще бъде хубаво.
Той се засмя и отново я целуна. Ласката на пръстите му стана по-настойчива, тя простена и той забрави всичко друго освен непреодолимото желание, което избухна в него и над което губеше власт.
Тя, неговата невеста, беше ужасно стегната. Знаеше че трябва да се владее, за да й достави удоволствието, което тя искаше да изпита, но се съмняваше, че подобно нещо е възможно още първия път. Може би най-доброто засега беше да приключат с този първи път по-бързо. Тя постепенно се отпускаше около пръста му, горещата й плът откликваше и той навлезе по-дълбоко. Да, тя се отпускаше, за да го
