лежи гола. Нямаше никакво значение. Всичко беше без значение. Ако пожелаеше, той можеше отново да я обладае и тя не беше в състояние да му попречи. Нека я гледа. Много важно! Той все още не проговаряше. Синджан чуваше дишането му — запъхтяно и забързано.
— Цялата лепна. Искам да се измия.
Той задиша по-спокойно. Господи представяше си колко е оклепана и как лепне, след като три пъти се беше освободил в нея. Въздъхна и се опита да възвърне самообладанието си, като заглуши надигналите се в него угризения и гняв от нелепата ситуация.
— Остани в леглото. Ще донеса вода и хавлия.
Синджан не помръдна. Затвори очи. Това беше нейната първа брачна нощ — смесица от болка и смут, след което в спалнята бяха нахлули Дъглас и Райдър. Обърна гръб на Колин и сви крака към гърдите си. Толкова много й се искаше сега да е онази Синджан, която беше само до преди месец. За онази Синджан всичко беше просто и ясно. Тя умееше да се весели, да се шегува, да мечтае за любов. Само беше погледнала Колин и за миг мечтата й се беше превърнала в реалност. Но за какво всъщност беше мечтала — измислици и фантазии на едно момиче, което изобщо не познава живота. Всичко се беше объркало.
Тази вечер плака за първи път от три години насам.
Колин стоеше до леглото. Чувстваше се точно като развратен кучи син, за какъвто го бе обявил Дъглас. Беше напълно безпомощен пред нея. Тя не плачеше нежно, по женски, а ридаеше — високо и грозно, от дълбините на душата си.
— Добре, по дяволите — каза той, качи се на леглото и легна до нея, като я обви с тялото си. Тя спря да реве и започна да хлипа. Той я целуна по тила. Тя се стегна и рече:
— Моля те, Колин. Не ми причинявай повече болка. Аз наистина не заслужавам да ме наказваш така.
Той затвори очи, когато чу думите й — без съмнение тя беше убедена в правотата си. Вината беше негова, защото се беше държал грубо и недодялано. Беше действал прибързано, облада я три пъти, като последния път съвсем не беше както трябва. А и вторият път не беше особено добре, но поне имаше основание да го направи. Третия път го направи единствено, за да я накаже. Наистина, съвсем не се беше държал така, както подобава.
— Няма — каза той. — И да искам, не мога. Нямам физическа възможност. Заспивай!
За голяма изненада Синджан заспа веднага, щом затвори очи. Спа дълбоко и продължително. Събуди се чак на сутринта, когато Колин я обърна да легне по гръб. Тя потръпна от студения полъх и отвори очи. Той се бе надвесил над нея, в ръката си стискаше хавлиена кърпа.
— Отпусни се и ми позволи да те измия.
— О, не — тя се отдръпна от него и се претърколи няколко пъти в огромното легло, докато стигне другия му край. — Не, Колин, ще се оправя сама. Моля те да излезеш.
Той стоеше и се мръщеше, хванал хавлията в протегната си ръка. Чувстваше се като глупак.
— Много добре — каза най-накрая. Хвърли хавлията към нея и чу как тя плесна, когато се удари в китката й. — Енгъс ще качи в стаята ведра с гореща вода. Изкъпи се бързо, защото и аз искам да се измия, а ти явно нямаш желание да споделиш ваната с мен, което е много жалко, защото вече съм твой съпруг — нещо, което ако си достатъчно честна да признаеш, до неотдавна желаеше повече от всичко на този свят. Ти искаше да се оженим и да имаш моето мъжко тяло. Или може би не в тази последователност?
— Ти като че ли ми се сърдиш — каза тя и дръпна завивките почти до носа си. Беше много объркана. — Това е доста странно, Колин. Ти ми причини болка, не можеш да го отречеш, а сега на всичко отгоре се сърдиш.
— Не се сърдя на теб. Ядосан съм на проклетата ситуация.
На вратата се почука.
— Не мърдай — каза й той през рамо. — Остани завита с одеялата.
Беше Енгъс, а не братята й, готови да се бият. Той внесе две ведра, от които се вдигаше пара.
Колин изля водата в порцелановата вана, вдигна глава и попита:
— Ще можеш ли да дойдеш до тук гола и да се потопиш в горещата вода?
Тя въобще не си представяше такова нещо. Поклати глава.
— Изкъпи се първо ти.
Той съблече халата си и влезе във ваната. Облегна се назад и присви крака в колената. Синджан щеше да избухне в смях, ако не се чувстваше толкова нещастна. Не искаше да напуска леглото. Не искаше да се среща с братята си.
Никой от тях не продума. И Дъглас, и Райдър изглеждаха така, сякаш са взели решение повече да не се бият и да не спорят с Колин. Явно бяха осъзнали, че са поставили сестра си в много неловко положение. Още повече я притесниха обаче, след като дадоха да се разбере, че са обсъдили положението и са решили как да се държат. Да разговаря за случилото се, дори с тях, беше нещо, което Синджан не можеше да понесе.
След втората чаша кафе Райдър заяви.
— Дъглас и аз си тръгваме тази сутрин, Синджан. И двамата съжаляваме, че се намесихме и те поставихме в неудобно положение. Въпреки, всичко, ако някога имаш нужда от нас, само ни пиши или прати някой до Дъглас или до мен. Веднага ще пристигнем. Ще направим всичко, което пожелаеш.
— Благодаря ви — отговори тя. Изведнъж й се прииска да не я оставят, да не й обещават, че никога повече няма да се месят в живота й. Винаги го бяха правили. Обичаха я. Дори и снощи го направиха от обич към нея.
Когато час по-късно те се готвеха да тръгнат, тя се почувства като ограбена. Останала сякаш сам самичка на този свят. И за първи път изпита страх от това, което беше сторила. Хвърли се към Дъглас и се притисна към него.
— Моля те да внимаваш. Поздрави Алекс.
— Ще я поздравя.
— И близнаците. Както разбрах от Райдър, те съсипват къщата му с пълна сила. Сигурно гледката е страхотна. Толкова ми липсват децата…
— Знам, скъпа, знам. И на мен ми липсват. Цяло щастие е, че Райдър и Софи обожават децата, дори и малките пакостливи дяволчета. Затворих къщата в Лондон и Алекс и момчетата ще са пристигнали вече в Нортклиф Хол, когато се прибера. Не се тревожи за
Когато Райдър на свой ред я прегърна, той й каза:
— Ще целуна Софи и ще прегърна и погаля всички палавници вместо теб. Страшно ще ми липсваш, Синджан.
— Не забравяй и Грейсън, Райдър. Толкова е красив. Ужасно ще ми липсва.
— Той е съвършено копие на Софи. Само очите му са шербруковосини и има волевата брадичка на нашия род.
— Да. Толкова го обичам.
— Ш-ш-т. Не плачи, скъпа. Мисля, че разбирам как се чувстваш. Нали и Софи трябваше да напусне своя дом в Ямайка, за да дойде с мен в Англия. Знам как понякога й се късаше сърцето от носталгия по дома. Най-малкото — в Англия направо умираше от студ. Но Колин е твой съпруг и ще се грижи добре за теб.
— Да, знам.
Обаче не прозвуча така, сякаш е убедена в това, помисли си Райдър. О, Господи, какво можеха да направят? Тя вече беше омъжена за него. Да, но как да я оставят тук сама… Това не му харесваше. Когато обсъждаха въпроса с Дъглас, брат му беше настоял, че вече достатъчно са се намесили и че е време да тръгват. Райдър каза:
— Понякога в началото на брака нещата не са толкова прости, колкото ни се иска…
Тя вдигна очи към него, сякаш не разбираше. Той доуточни.
— Разбираш ли, понякога възникват дребни проблеми, но с времето всичко се разрешава, Синджан. Трябва да проявиш търпение, това е всичко — Райдър не беше сигурен, че това, което току-що й каза, имаше нещо общо с нейното положение. Измъчваше го болката в погледа й. Не искаше да я оставя сама в
