Съдби в окови

куфар, без да каже нищо на съпруга си. Поне не я беше нападнал отново, след като напуснаха къщата на Кинросови. Тя беше разранена, беше направо като разкъсана, но никога нямаше да му признае това. Щеше да язди, дори раните й да бяха смъртоносни. Естествено, надяваше се, че не са.

Час по-късно те слязоха от Звездата на Форт и поеха към земите на Кинрос и замъка Вер, като вързаха куфарите зад седлата.

— Може би в края на лятото ще имаме възможност да се изкачим в планината. Гледката е направо поразителна. Все едно преминаваш от спокойно езеро в бурно море — всичко е в развалини, няма и следа от цивилизация. Ще ти хареса.

— Да — съгласи се рязко Синджан. Движението на коня й причиняваше болка. Беше отлична ездачка, но досега не беше изпитвала такива страдания и независимо от това как се нагаждаше към хода на коня, седлото сякаш се забиваше в нея.

Колин я погледна. Тя беше отправила поглед право напред между ушите на своя жребец, беше вирнала гордо брадичка така, както държеше главата си непрекъснато през последните два дни. Беше облечена със същата тъмносиня амазонка, с която яздеше след него по време на тяхното бягство — красив спортен костюм, ушит по последна мода, който и стоеше като излят, защото тя — неговата съпруга — беше висока и стройна с матова кожа и прибрани коси под синята кадифена шапка за езда, чието щраусово перо нежно докосваше лицето й. Костюмът беше доста прашен и измачкан, но въпреки това на него му харесваше. Сега след като разполагаха с пари, той можеше да й купи много красиви неща. Помисли за дългите й бели крака, за здравите й стегнати бедра и стомахът го присви от надигналото се желание.

— Ще спрем за обяд в една гостилница близо до Ланарк. Ще имаш възможност най-сетне да вкусиш нашата кухня. Агнес в къщата на Кинросови готви с голямо въображение националните ястия. Майка й е родом от Йоркшир и затова тя предпочита английското говеждо с варени картофи пред шотландската национална кухня. Може би с удоволствие ще опиташ бруни.

За нея беше очевидно старанието му да е мил с нея, но това не я интересуваше в този момент. Бодеше я ужасно.

— Още колко път има до гостилницата?

— Около две мили.

Две мили! Мислеше, че не би могла да издържи дори и метър. Пътят беше хубав, широк, от двете му страни се извисяваха хълмове с лиственици и борове. Минаваха покрай ферми и дълбоко разорани ниви които й напомняха за Англия. По пасбищата имаше добитък. Пресичаха на север полуостров Файф, който се намираше между устията на реките Форт и Тей, както Колин й бе обяснил по-рано. Един район, който е бил защитаван от високопланинците на север и от английските нашественици на юг и по този начин се е превърнал в историческа люлка за религията и властта. Тя се увери за пореден път, че природата е много красива и за пореден път прецени, че това не я интересува.

— Там, отсреща, са разположени няколко необикновени хълма, образувани от базалтова лава на угаснали вулкани. Съвсем скоро ще се увериш сама колко гъсто са разположени един до друг, колко голяма площ заемат и колко са високи. Между тях има разпръснати езерца, някои от които гъмжат от риба. Днес нямаме време, но скоро ще се разходим по крайбрежието. Там има само скали, които прорязват водите на Северно море, а то се блъска яростно в брега, като разгневен великан. Върху ивицата край морето е разположена цяла верига от малки рибарски селища, повечето от които са много живописни. Някой път ще се изкачим до връх Уест Ламонд — най-високата точка. Прилича на огромна камбана и гледката от там е наистина поразителна.

— Лекциите ти са много поучителни, Колин. Аз обаче предпочитам да науча нещо повече за Вер — бунището на което ще бъда захвърлена.

— Уест Ламонд се намира недалеч на северозапад от Охтертухти…

Синджан изкрещя.

Той стисна зъби и рече:

— Опитвам се да те забавлявам, Джоан. Опитвам се да ти разкажа нещо интересно за твоята нова страна. Не ми допада непрестанния ти сарказъм. Не ме карай да съжалявам, че съм се оженил за теб.

Тя се извърна върху седлото, за да го погледне в очите, и отвърна:

— Защо пък не. Аз със сигурност вече съжалявам за това.

Тя забеляза гнева, който лумна в очите му, и усети същото чувство да се надига в гърдите й. Пришпори коня в галоп и бързо се отдалечи напред. Веднага съжали, че го направи, защото от препускането тялото й заподскача върху седлото. Сълзи опариха очите й, но тя не задържа коня.

Гостилницата с доста странното име Оскубаната гъска се намираше в малко селце, разположено в подножието на един от проклетите стръмни базалтови хълмове. Голямата наскоро боядисана табела, която висеше на верига пред вратата, изобразяваше огромна гъска с малка главичка, дълга шия и почти без пера по тялото. Гостилницата явно беше новопостроена, което изненада Синджан, която смяташе, че всяка странноприемница в Англия и Шотландия би трябвало да датира най-малко от времето на кралица Елизабет I. Дворът беше изрядно пометен. От всички прозорци и врати долиташе шотландска реч, но с акцент доста по-различен от познанията на Синджан. Въпреки цялото си нещастие и страдание, тя се усмихна. Дръпна юздите на коня и известно време не смееше да помръдне, за да превъзмогне болките. Огледа се и видя Колин зад себе си, протегнал към нея ръце, за да й помогне да слезе. Нормалната й реакция би била да се изсмее и сама да скочи от коня. Но не и днес. Позволи му тази учтивост. Той я свали внимателно на земята и когато най-после тя стъпки на краката си, й каза:

— Липсваше ми — наведе се да я целуне. Усети, че тя се стегна и я пусна. В края на краищата те се намираха в двора на една селска кръчма, пред очите на сума ти народ. Жената на собственика, Грита, поздрави Колин така, сякаш той беше любимият й племенник, когото не бе виждала от много време, изрази бурно неодобрението си, че е отслабнал и възхищението си от прелестната Синджан, похвали вида на конете им, въпреки че беше ясно като бял ден, че са взети под наем, изкоментира как синьото на костюма на Синджан е в тон с очите й… И изрече всичко това само на един дъх.

Вътре в сградата беше мрачно и студено, но миришеше приятно на бира. Имаше неколцина местни хора, които пиеха и приказваха тихо помежду си, без да обърнат внимание на графа и графинята.

Колин поръча бруни за себе си и за Синджан. Когато вече бяха на масата, той я наблюдаваше как отхапва от овесените курабийки с джинджифил. Бяха чудесни и тя ентусиазирано закима на очакващата одобрението й Грита.

— А сега — каза той, — нека хапнем малко хегис10.

— Знам от какво се прави. Попитах Агнес. Не го намирам за особено вкусно, Колин.

— Ще свикнеш. Всеки около теб ще похапва от това ядене с огромно удоволствие. Децата ни ще бъдат захранени с хегис. Затова ти предлагам да го опиташ сега.

Техните деца. Тя го зяпна с отворена уста. Деца! Мили Боже! Та те бяха женени няма още и седмица. Той разбра защо тя реагира така и се засмя.

— Вярно е, че бях доста груб, Джоан. Три пъти излях семето си и е възможно вече да си заченала моето дете.

— Не — каза тя твърдо. — Не, още съм много млада. Освен това, още не съм сигурна дали го желая. Когато горката Алекс беше бременна, повръщаше непрекъснато, поне в началото. Холис, нашият иконом, скри във всяка стая на Нортклиф Хол по едно нощно гърне — изглежда споменът за това беше мъчителен за нея и тя поклати глава. — Не, няма да направя това, Колин. Не още.

— Страхувам се, че изборът за това не е твой. В много случаи децата са естественият резултат от правеното на любов и…

Нещо привлече вниманието й. Тя изпусна вилицата си и го погледна.

— Правене на любов? Колко странен начин да се определи това, което ти направи с мен. Със сигурност има по-подходящи думи от тези. Например твоята мръсна чукане.

— Използват се най-различни думи, за да се назове съвкуплението — каза той с педантичен глас, забравил за миг нейния сарказъм. — Съдейки от собствения си опит, жените предпочитат поезията и евфемизмите, следователно правя любов е най-подходящият начин да се нарече това. А сега, госпожо, ще те помоля да говориш малко по-тихо. Може и да не си забелязала, но около нас