приеме. Той усети соковете й и едва не свърши при представата как прониква дълбоко в нея.
Той простена, потръпна и отново простена. В същия миг Синджан забрави за усещанията, които ласката му предизвикваше в утробата й, и широко отвори очи.
— Колин? Какво има? Да не ти причиних болка?
— Да, но това е чудесно. Джоан, сега мога да дойда в теб. Ти си готова да ме приемеш, въпреки че ще те боли. Трябва да ми вярваш. Ще се движа много бавно. Непременно трябва да проникна в теб. Трябва да го направим, за да има втори път, когато и за теб ще бъде чудесно. Сама ще се увериш. Сега просто ми се довери.
В един миг и последното приятно усещане в нея сякаш се изпари. Тя не откъсваше очите си от него. Беше се настанал между краката й, присвиваше ги в коленете й така, че да му бъде удобно. Беше много голям, беше направо огромен. Тя не можеше да си представи как би могло това да стане.
— Не! — изстреля тя, изпаднала в панически страх. Опря юмруци в окосмените му гърди и натисна, за да го отблъсне от себе си. — Моля те, Колин. Промених решението си. Нека да почакаме, а? Може би по Коледа ще е добре…
Той навлезе в нея. Тя изпищя, отдръпна се и се сви. Той обаче я задържа към себе си и навлезе още малко. Тя се опита да не се съпротивлява и да сдържи виковете си, но беше трудно. Затвори очи, за да не го вижда и да преодолее болката, която стана още по-раздираща. Усети го, че спря да се движи в нея. Дишаше тежко и гласът му трепереше, когато й каза:
— Девствеността ти. Трябва да мина през нея. Недей да крещиш. Мили Боже, съжалявам, скъпа — той се тласна напред, още докато говореше.
Тя нададе сърцераздирателен вик. Той бързо сложи ръка на устата й, за да го заглуши. Беше проникнал в нея. Това не й харесваше. Не й харесваше болката, разкъсването и нахлуването в тялото й. Него не го болеше! О, не, той беше един варварин, който се движи вътре нея, отново и отново, докато изведнъж престана, гърбът му се изви й тялото му застина. Тя отвори очи и го погледна в недоумение. Видя че неговите са затворени главата му е отметната назад, а от гърлото му излизаха стонове, сякаш изпитва адска болка.
Той само простена, сподавил надигналия се в него вик. Заради братята й, предположи тя. След това се отпусна с цялата си тежест. Тя усещаше, че той все още в нея, усети соковете и семето му, усети… не знаеше какво усети. Сигурно болката, която той й причини, но не усещането беше нещо повече от раздиращата пулсираща болка. Той я беше излъгал, когато й казваше да му има доверие. И тя му беше повярвала като първа глупачка. Поне докато той не проникна със сила в нея.
Чувстваше се предадена.
Той дишаше тежко. Главата му бе отпусната до нейната на възглавницата. Тялото му лежеше върху нейното. Тя почувства потта, с която и двамата бяха облени.
Беше й трудно да говори спокойно. Искаше да го удря, да крещи. Въпреки това овладя гнева си и спокойно му каза:
— Това не ми хареса, Колин. Беше ужасно.
Той усещаше сърцето си като чук в слепоочията, не му стигаше въздух. Струваше му се, че гърдите му се пръснат. Чувстваше се безтегловен, празен. Помнеше всеки миг от изливането си като чудесен и несравним с нищо преживяно досега, несравним и с представите и очакванията му… А на нея не й беше харесало. Било ужасно. Не, не можеше да е вярно. Той поклати глава. Сигурно не беше чул добре.
Отне му доста време, за да успокои дишането си. Той мълчеше, а тялото й под неговото не помръдваше. Предположи, че й тежи, но не се отмести. Още беше в нея, вече не толкова дълбоко, но все още потръпваше от наслада и желание при допира с плътта й. Най-сетне намери сили да се надигне на лакти и погледна надолу към жена си.
При това движение отново се плъзна навътре в нея. Тя потръпна от болка и стисна зъби. Той моментално спря.
— Съжалявам — извини се, но всъщност не съжаляваше. Поне не за това, което се случи, защото за първи път в живота си беше изпитал такава наслада. — Твоята невинност е вече минало, скъпа. Вече няма да те боли.
Тя повече не можеше да си налага спокойствие и избухна.
— Ти ме излъга, Колин. Каза, че ще стане. Каза ми да ти вярвам.
— Естествено, аз съм твой съпруг. Не усещаш ли, че съм в теб? Значи е станало. Съвсем нормално е да бъда в тебе. Съвсем нормално е да изливам семето си в твоята утроба. Следващия път всичко ще стане по- лесно. Може би ще ти хареса. И сега ти беше поне малко приятно, нали?
— Не си спомням.
Не си спомняше? О, но той отново я желаеше. Това го изненада и малко го притесни. Разбира се, не беше чак такъв разгонен дивак, че да насили отново току-що обезчестената си съпруга. Не той не беше такъв. Но когато усети да го обхваща с горещата си плът, той простена. Това беше твърде много. Много повече отколкото беше способен да издържи мъж, чийто разум е подвластен на насладата. Той стегна тялото си и отново проникна в нея.
Тя изпищя от болка и страх. Заудря го с юмруци, блъскаше го и се опитваше да се откопчи от него, но колкото по-буйна беше съпротивата й, той толкова по-дълбоко навлизаше в нея. Усещаше плътта й да пулсира около него и вече нищо не беше в състояние да го спре. Чу виковете й, но не спря. Не можеше да спре. Отново достигна върха на възбудата си и високо изстена.
След това пак отпусна тялото си върху нея, дишаше тежко и се чудеше, какво става с него.
— Още колко пъти ще направиш това?
— Мисля, че ще поспра за известно време. Джоан, нали не плачеш? Не, кажи, че не плачеш. Повече нищо няма да правя, обещавам.
Той се успокои, защото гласът й вече не трепереше. Тя каза:
— Много те обичам, Колин, но едва ли ще мога понасям често това. Не беше никак приятно. Знам, трябваше да го направим, за да не ме върне Дъглас у дома в Лондон и да анулира брака ни. Но след като вече го направи, необходимо ли е и в бъдеще да го правиш често?
Желанието му беше да я увери, че е готов да го направи за трети път, още сега, пък даже и за четвърти, но замълча. Беше й причинил болка, а тя нямаше представа за удоволствието, което можеше да изпита.
— Съжалявам — каза той и се опита да се измъкне внимателно от нея. Усети как тялото й се стегна, чу я да плаче: — Съжалявам — и се ядоса на себе си, че повтаря извиненията си като папагал.
— И все пак не разбирам.
— Какво не разбираш?
— Винаги съм мислела, че Дъглас и Алекс, това е жена му, нали се сещаш… Е, добре, винаги съм смятала, че и на нея много й харесва да е в леглото заедно с него. Райдър и Софи също, но сега… може би харесват само целувките, а понасят и търпят останалото, защото обичат съпрузите си. Но е много трудно, Колин. Не знаех, че е така.
— Казах ти, че следващия път, когато го направим ще ти хареса. Обещавам ти, че ще бъде така.
Но тя не му вярваше, естествено, и той не можеше да я обвинява за това. Нали беше готов отново да я обладае, въпреки че знаеше за болките, които и причинява.
— Съжалявам — за трети път се извини. — Както решиш.
Тя лежеше по гръб. Той се надигна и се изправи до леглото. Върху белите чаршафи и по бедрата й имаш кръв, смесена с млечнобели капчици. Той се надвеси над нея и Синджан, която се страхуваше от най- лошото, изпищя с цяло гърло.
В следващия миг някой заблъска по вратата на спалнята. Чуха се виковете на Дъглас.
— Какво става там вътре? Синджан, какво има?
— Дръпни се, Дъглас! Той я убива! — това беше Райдър, който блъсна вратата и нахлу в спалнята, последван от брат си.
Настана смъртна тишина. Братята не помръдваха. Нощниците им се усукваха около босите им нозе и те се взираха в своя нов зет, който стоеше гол до Синджан — просната по гръб в леглото, но това беше само за миг, защото почти моментално тя грабна завивките и ги дръпна над раменете си.
— Излезте от тук! — извика тя на братята си, почувствала се толкова унизена, че мислеше, че ще
