Съдби в окови

— Да, но вижте какво стана след това — той уби проклетата кучка. Блъсна я от ръба на онази скала и се престори, че не знае какво се е случило. Престори се, че нищо не помни. О, да, сега той е господар и Макферсонови отново са се изправили на нож срещу нас.

— Колин не е убил Фиона и вие добре знаете това. Защо го мразите толкова силно?

— Той уби Фиона! Няма кой друг да го е сторил. Тя го измами, да, измами го със собствения му брат. Това е голяма изненада за вас, нали, наивна английска глупачке? Това е самата истина. Колин научи за изневярата й и я уби. Не бих се учудила, ако разбера, че е убил и брат си, това красиво момче, моето красиво и умно момче. Тази нещастница Фиона непрекъснато му се набираше в ръцете и го прелъсти толкова неочаквано, че той дори не можа да се опомни какво се е случило.

— Лельо Арлет, вие говорите прекалено много и доста несвързано.

— Ах вие, глупачке! Хубостта на Колин ви е завъртяла главата, нали? Нямала сте търпение да легнете с него. Нямала сте търпение да ви направи графиня. Всички момичета го желаят и никоя няма капка мозък в главата си, както и вие…

— Казахте, че Фиона не го е искала, а в същото време е била негова съпруга.

— Много скоро той престана да я харесва. А тя не беше доволна от начина, по който се отнасяше с нея. Имаше тежък характер.

— Това, което знам със сигурност е, че Фиона не е била добра домакиня. Погледнете, лельо Арлет, всичко е потънало в разруха. Тук има нужда от парцал, метла и кофа с вода, а не от моите пари. Сега ви предлагам да се успокоите и да изпиете чаша чай. Имам намерение да се заема с всичко това и да сложа ред. Вие можете да ми помогнете, а ако не искате — просто няма да се съобразявам с вас.

— Няма да допусна това!

— Говоря сериозно, госпожо. Ще ми съдействате ли или да започна да си върша работата, сякаш вие не съществувате?

Мили Боже, колко е решителна и смела. Беше готова да се обзаложи, че с уплашила леля Арлет. Беше дала своя първи ултиматум. Докато говореше, представяше си Майка и тази представа й бе дала кураж. Никой никога не се осмеляваше да противоречи на нейната майка.

Леля Арлет поклати глава и напусна салона с гордо изправени рамена. Синджан беше доволна, че не вижда лицето на многоуважаемата дама в този миг. Беше спечелила, поне си мислеше, че е спечелила.

Защо, зачуди се Синджан, когато се вгледа в една голяма паяжина, която се спускаше от огромния полилей над главата й мисис Ситън бе занемарила домакинските си задължения? Имаше вид на опитна и енергична жена. Час по-късно тя получи отговор на този въпрос — след като Великият списък бе съставен и двете с икономката седнаха на чаша чай.

— Защо ли, миледи? Мис Макгрегър не разрешаваше.

— Коя е мис Макгрегър? О, леля Арлет.

— Да. Тя заяви, че само да разбере, че някой се е опитал да придаде приветлив вид на тази купчина развалини лично ще го нашиба с камшика.

— Но тя току-що ми каза колко страда от това, че всичко се руши и че децата на селяните плачат от глад.

— Каква несправедливост! Децата на нашите селяни никога не са оставали гладни! Ах, как щеше да я нахока господарят, ако я беше чул да казва това!

— Колко странно. Тя всячески се опитва да сее раздор. Защо го прави? В никакъв случай не съм само аз причината — Синджан се замисли и за другите неща, които леля Арлет бе споменала пред нея. И те ли бяха лъжи? Най-вероятно да.

— След смъртта на сестра й лейди Джудит преди около пет години — лейди Джудит е майката на негова светлост — мис Макгрегър реши, че старият господар ще се ожени за нея, но той не го направи. Мисля, че спеше с нея, но никога не е имал намерение да признае това пред Бога и пред олтара. Ах, тези мъже! Всички са такива с изключение на мистър Ситън. Той не проявява никакъв интерес към плътските желания.

— Много съжалявам, мисис Ситън.

— Да, миледи, и аз съжалявам. Във всеки случай мис Макгрегър беше бясна и колкото повече минаваше времето, ставаше все по-заядлива с всички нас. Издребняваше, бихте казала вие. Но тя обичаше и глезеше Мелкъм, който за кратко време беше господар на рода Кинрос. Тя се отнасяше с него, като с малък принц. Мелкъм дори я предпочиташе пред собствената си майка, защото тя го разглези и разхайти, а майка му здравата го пердашеше през ръцете, когато направеше някаква беля. Тогава той тичаше при мис Макгрегър и й ревеше. И това съсипа характера му, няма съмнение, че беше така. Той стана пройдоха, извинете, миледи, но си беше истински пройдоха, съвсем като баща си. После неочаквано за всички той умря и младият господар Колин зае неговото място. Тепърва ще видим той какво ще направи. Поне едно е сигурно — не е разсипник и е честен. Може да има и още нещо, но аз не знам друго. Що се отнася до състоянието на замъка, мъжете рядко забелязват в каква обстановка живеят, докато някоя паяжина не им падне в супата или не се омотае в лъжицата им. Разбира се, миледи, Фиона нищо не я интересуваше. Когато последно повдигнах въпроса пред новия господар, той каза, че нямаме пари за нищо.

— Е, вече имаме пари. Имаме и желание да направим нещо и двете заедно ще се погрижим за това. Докато негова светлост се върне, Вер ще изглежда отново така, както е бил по времето на майка му.

— Ах, щастлив ден е бил този, в който негова светлост ви е срещнал, за да си го купите.

— Бих предпочела да се бяхте изразила малко по-тактично, мисис Ситън.

— Да, миледи.

Синджан напусна стаята на икономката, като доволно си подсвиркваше с уста, че предвидливо бе отделила своите все още почти непокътнати двеста паунда от парите на Колин. Зачуди се какво ли ще си помисли той, когато види, че парите липсват.

Синджан лежеше в огромното господарско легло и въпреки че чаршафите бяха изпрани и одеялата добре проветрени, още й се набиваше острата миризма на плесен, с която бяха пропити стените на твърде дълго държаната затворена стая.

Нейните първи три дни във Вер бяха минали неусетно. Мили Боже, толкова много неща трябваше да се направят. Мисис Ситън вече беше пазарила дузина жени и шест мъже да почистят замъка. Синджан възнамеряваше сама да излъска тази стая. Ако трябваше да изчака завръщането на Колин, както той беше наредил, списъкът, който щеше да му даде, можеше да стигне чак до Северно море. Естествено тя и за миг не бе имала намерението да го изчака. Беше посетила стаята на Колин в северната кула и остана едновременно очарована и ужасена от нея. Стълбите към кабинета бяха истинска заплаха, защото дървените стъпала бяха прогнили на много места. Представляваха реална опасност. Самата стая беше потънала във плесен и книгите бяха застрашени от унищожение, ако не се погрижеше бързо за тях. Но тя имаше намерение всичко да бъде в идеално състояние, когато мъжът й се върне и се качи в кабинета си в кулата.

Вчера тя беше отишла до градчето Кинрос, придружена от мисис Ситън, Мърдок Дребосъка — който стигаше едва до гърдите на Синджан, беше един от най-верните слуги на Колин и си падаше малко майстор по всичко, и мистър Ситън — управителя на Кинросови, който беше заклет въздържател. Мисис Ситън, която знаеше всичко в околността, се оказа права — Кинрос се славеше със своята шивачка и дърводелец и в магазините му се продаваха всякакви стоки.

Кинросшайър беше китно градче, което рибарите от близкото езеро Лок Левън използваха за своя база. Тесен път минаваше успоредно на северния бряг на Лок Левън и конете, които четиримата яздеха, го познаваха много добре. Водата поразяваше със синия си цвят, а хълмовете оттатък езерото бяха ту покрити със сочна буйна зеленина, ту голи, скалисти и непроходими. Почти всяка педя земя беше разорана и сега, в началото на лятото, полята бяха засети с ечемик, жито, царевица и ръж.

Щом навлязоха в града мистър Ситън веднага посочи църквата, благослови добродетелите на местните свещеници и прокле всички покварени на вечни мъки в ада. Посочи им и стария градски кръст, който все още стоеше върху железните пилони за назидание на злосторниците. Що се отнася до Мърдок Дребосъка, Синджан забеляза, че той целенасочено избягваше района на църквата и градския кръст на железния пилон.