Съдби в окови

— Как, по дяволите, да ти се подчиня, след като ти беше в Единбург? Като ме пренебрегна, бих могла да допълня. Беше щастлив като пойна птичка в онази проклета къща с черна дупка на тавана в салона, нали?

— О, ти като че ли си малко разгневена? Джоан, може би искаш да разкажеш на всички присъстващи какво наложи да остана в Единбург?

— Причините ти бяха нелепи. Не ги приемам. Плюя на тях.

Колин въздъхна.

— Много е трудно. Иска ми се да се справя с теб по най-подходящия за такива случаи начин, но не мога, след като проклетите ти братя се мотаят наоколо. Дъглас, Райдър, защо не изведете съпругите си от тази стая? Тогава ще мога да разпитам Джоан както трябва.

— Не. Искам Алекс и Софи да останат тук! Гладна съм. Време е за обяд.

— А! — възкликна Колин. — И коя от съпругите е наред да занесе обяда на Макферсон?

— Върви по дяволите, Колин.

Райдър се разсмя.

— Това е вече напредък. Съвсем скоро ще получим отговора, който търсим. По някое време все ще му занесат храна, освен ако не искат Макферсон да умре от глад. Тогава ще разберем.

— Защо си останал в Единбург. Колин? — запита Дъглас.

— За да защитя жена си — отвърна просто Колин. — И децата си. Помните онази сутрин, когато Синджан си нарани бузата. Вината за това не беше нейна. Един куршум рикошира в паметника, пред който бяхме спрели и я нарани. Не можех при тези обстоятелства да й позволя да остане с мен в Единбург. Мислех, че тук ще бъде в безопасност и тя беше, докато Макферсон не реши да напусне Единбург и да се върне отново тук.

— Какви деца? — попита Райдър, отправил настоятелен поглед за отговор към зет си.

— Не започвайте отново — намеси се Синджан. — Имам две заварени деца — Филип и Дахлинг. След малко ще се запознаете с тях. Те ще са във възторг от теб Райдър, както са всички останали деца. А от теб Дъглас, ако не престанеш да се мръщиш, сигурно ще избягат с ужасени писъци.

Дъглас наблюдаваше замислено Колин. Накрая въздъхна и рече:

— Трябва да обсъдим много неща. Мисля да отведа жена си да легне. Само за да си почине, естествено. А аз самият искам да се срещна с новите си племенници.

— Ела, Софи. Можеш да придружиш Алекс. Ако остана насаме с нея, може да се изкуша и да не се държа по начин, подобаващ на щастливото ни семейно положение.

Когато Колин и Синджан останаха сами, Колин напусна мястото си при камината и отиде при нея. Изражението му беше спокойно, но очите му — тези красиви тъмносини очи — пламтяха от гняв. Той седна на леглото. Не каза нищо, само се надвеси на няколко сантиметра от лицето й. Погледна я в очите и много тихо каза:

— Този път отиде твърде далеч, Джоан. Няма да търпя да ми нанасяш повече обиди и да се бъркаш в моите работи. Къде е Макферсон?

— Ако ти кажа, може да те нарани. Моля те, Колин, остави ме да осъществя моя план.

Той се отдръпна назад и кръстоса ръце пред гърдите си.

— И какъв е този твой план?

— Ще предам Робърт Макферсон на Кралския морски флот. Разбрах, че не са особено взискателни към хората, които им предават, нито към това дали те имат иди нямат желание да бъдат във флота. Нали разбираш?

— О, да, разбирам — той отмести очи от лицето й. — Не е лош този план — спокойно каза той. — Кой точно кораб от Кралския флот имаш предвид?

— Изпратих Остал, за да провери на кои кораби бихме могли да го предадем. Трябва да има поне един такъв кораб, не мислиш ли?

— Да, ако точно в този момент няма, то поне скоро ще има. Обаче съществува едно обстоятелство, което ти не е имало откъде да знаеш и което прави плана ти практически неосъществим.

— И кое е то?

Той се засмя на разочарованието, което прозвуча в гласа й.

— Думата клан идва от келтски и означава буквално деца. Така че кланът Макферсон всъщност представлява децата на Макферсон. Ако премахнеш един от клана, или иначе казано — някое от децата, останалите непременно ще потърсят кръвно отмъщение и отплата за това. Ако направиш така, че изчезне синът на господаря, кланът Кинрос ще бъде основният заподозрян и ще започнат прояви на насилие срещу него, които непрекъснато ще се увеличават без никаква провокация от наша страна. Получава се един порочен кръг. Разбираш ли?

Синджан едва-едва кимна.

— Не знаех. О, Боже, какво да правя сега, Колин?

— Първо ще ми обещаеш, че вече никога няма да поемаш тези въпроси в своите бели ръце. Ще ми обещаеш, че вече няма да имаш тайни от мен и че няма да се опитваш да ме защитаваш от никакви врагове.

— Много работи трябва да обещая, Колин.

— Вече направи това веднъж и ме излъга. Ще ти дам още един шанс, преди всичко, защото си много по-слаба от мен, за да има някакъв смисъл да те бия.

— Ще ти обещая, ако й ти обещаеш нещо.

— Ще те набия, въпреки че си слаба.

— Искаш ли да го направиш?

— Не наистина. Може би преди петнадесет минути това би ми доставило огромно удоволствие, но не и сега. Всъщност, мислех да те удуша. А сега искам само да съблека нощницата ти и да обсипя с целувки всякак част от тялото ти.

— О!

— О! — повтори той, като имитира гласа й.

— Мисля, че това ще ми хареса. Поне целуването.

— Ще те целувам, след като ми кажеш къде е Макферсон, за да мога аз да се справя с него.

Синджан не знаеше какво да направи. Страхуваше се за своя съпруг и — за нещастие — притеснението й беше изписано на лицето й. Той каза:

— Дори недей да мислиш за това, Джоан. Кажи ми сега истината. И то цялата истина. След това можеш да ми обещаеш повече да не се бъркаш в моите работи.

— Той е в колибата на западния край на пустото поле Крейгмюър.

— Отлично скривалище. Никой не ходи там. Сигурно вече е побеснял от гняв.

— Въобще не е толкова отдавна там. Няма повече от три часа.

— Ще се видим по-късно — каза той и се изправи. — Искам ти да останеш в леглото и да възстановиш силите си, докато се върна. Разбрах, че никак не е било добре от моя страна да стоя далеч от теб. Ти си моя жена. Ще спя с теб тази вечер и всяка вечер до края на живота си.

— Ще бъде хубаво — каза тя и започна да мачка чаршафите с дългите си пръсти. — Искам да дойда с теб, Колин. Искам да видя как ще приключиш с тази история.

Той я изгледа продължително и каза:

— Нали се досещаш за съобщението, което Макдъф ми предаде в Единбург? Там пишеше, че нямаш никакво намерение да ми откраднеш кутийката. Когато той ми каза това, аз го погледнах недоумяващо, като хванат на местопрестъплението крадец, докато най-после ти ми обясни, че ти бил разказал за баща ми и брат ми. Бих искал да не го беше правил, но това вече е сторено. Също така разбрах, малко късно може би, че искаш да имаш стойност за замъка Вер за мен и за децата. Много добре, Джоан. Ти и аз заедно ще отидем да видим Робърт Макферсон.

— Благодаря ти, Колин.

— Нека да изчакаме още няколко часа. Искам да подивее от ярост.

Синджан се засмя. За нейно голямо удоволствие той се присъедини към смеха й.

— Ще се върна по-късно, да те събудя. Сега спи.

Това беше много добро начало, помисли тя, докато го наблюдавате да напуска стаята. Отлично начало.