Съдби в окови

Не й даваше сърце да му каже, че е гладна, гладна като вълк, а и въобще не й се спи.

Беше малко преди десет вечерта. Синджан седеше в скута на мъжа си в едно дълбоко кресло, обърнато към камината. Беше облечена с нощница и бледосин пеньоар отгоре. Колин още беше с кожения си брич и бялата батистена риза. Вечерта беше студена. Колин бе запалил огън, чиято топлина им действаше благотворно. Синджан отпусна глава, на рамото му, но често се извиваше и надигаше, за да го целуне по врата.

— Братята ти и съпругите им сякаш отново водят семейни разговори — каза Колин. — Струва ми се, че ако Софи не е още бременна, то скоро ще бъде. По време на вечерята Райдър беше вперил жаден мъжки поглед в нея.

— Той винаги я гледа така. Дори когато е ядосан.

— Значи е щастливка.

Синджан погледна нагоре към потъналата му в сянка брадичка.

— Може би и ти някога би могъл да ме поглеждаш по този начин.

— Може би — каза той и я прегърна още по-силно. — Как се чувстваш?

— Приключението ни с Макферсон въобще не ме измори.

— Сигурно защото не те измори, спа два часа, когато се прибрахме вкъщи?

— Може би все пак ме е изморило малко — отстъпи тя. — Мислиш ли, че сега той ще престане да те напада? Смяташ ли, че можеш да му вярваш?

Колин се върна в мислите си към онзи един час, който той и Джоан бяха прекарали в пустата колиба с Робърт Макферсон. Бяха пристигнали в ранния следобед. Той й позволи тя да влезе първа. Тя стъпваше твърдо като генерал, предвождащ войската си. Той се усмихна след нея. Беше доволен, че я е взел със себе си. Преди два месеца не би могъл дори да си представи подобно нещо, но Джоан беше различна от останалите жени. С нея той виждаше всичко по друг начин.

Робърт Макферсон беше толкова бесен, че отначало не можеше да говори. Видя я как влиза през вратата на колибата и го заля желанието да скочи върху нея и да я тъпче до смърт. Тогава се появи Колин и Макферсон за първи път се смръзна от страх, но отказа да позволи на копелето пред него да стане свидетел на страха му.

— Значи. — каза той и се изплю на пръстения под, — всичко е било лъжа. Ти си знаел за това. Изпратил си проклетата си жена да ме вкара в капана. Негодник такъв, проклет долен страхливец!

— О, не — бързо отвърна Синджан. — Колин дойде тук, за да те освободи от моя плен. Аз щях да те предам на Кралския флот — да търкаш палубите, докато се поправиш или докато някой те изхвърли зад борда, да се удавиш. Колин не ми позволи да направя това.

— Сякаш не се чувстваш много удобно, Роби — каза Колин и се почеса по бузата.

Макферсон скочи напред, но не успя да направи повече от три стъпки. Веригата едва не го събори на земята.

— Свали тези неща от мен — каза той, задъхвайки се от ярост.

— Когато му дойде времето, ще го направя — отвърна Колин. — Първо искам да поговоря с теб. Жалко, че тук няма столове. Джоан. Изглеждаш малко бледа. Седни на пода и се облегни на стената. Така е добре. Сега, Роби, двамата с теб ще обсъдим нещата.

— Ах ти, проклет убиецо! Няма какво да обсъждам с теб! Продължавай нататък, убий ме. Да, ти ще направиш това, нали, долен убиецо! Но тогава моите хора няма да оставят камък върху камък от замъка Вер и ще съсипят цялата ти земя. Продължавай!

— Защо?

— Какво, по дяволите, имаш предвид е това защо? Ти уби сестра ми. Уби горкия Дингъл.

— О, не, Дингъл е намерил смъртта си от ръката на един от твоите хора. Случайно синът ми Филип е станал свидетел на крамолата. Станало е сбиване, заради жена естествено. Алфи го е убил.

Робърт Макферсон поклати глава и каза с неприязън.

— Ах тази проклета женска! Казвах им… — той изведнъж млъкна и отново се хвърли напред, но беше спрян от веригите. — Добре. Това приемам, но другото остава. Ти уби сестра ми.

Синджан отвори уста, но ги затвори, без да каже нищо. Това си беше работа на Колин. Тя знаеше, че е много важно да не се намесва. Нямаше съмнение, че Макферсон вече е разбрал, че тя обича безумно своя мъж и сигурно е убеден, че е готова да излъже, без да се замисли, за да го защити, което всъщност си беше и самата истина. Беше й трудно, но замълча и продължи да бъде ням наблюдател.

— Сестра ти умря преди почти осем месеца. Защо не излезе веднага срещу мен?

— Тогава не вярвах, че ти си я убил. Баща ми беше сигурен, че си невинен и аз му повярвах. Но след това разбрах каква е била истината.

— А — каза Колин. — Истината. Би ли ми казал кой е източникът на тази истина?

Внезапно в очите на Макферсон блесна коварство.

— Защо трябва да го правя? Нямам причина да се съмнявам в достоверността му. Баща ми също не би се усъмнил, ако можеше разумно да мисли, а не с побъркания си сантиментален мозък.

— Баща ти беше съвсем добре с разсъдъка последния път, когато го видях — каза Колин. — Върви при него в Единбург и му кажи за твоята истина. Виж дали ще се съгласи с теб. Предполагам, че ще избухне в смях, като те чуе. Мисля, че ти се страхуваш да му кажеш, Роби. Страхуваш се, че той ще се присмее на проклетата ти доверчивост. Е, добре. Отговори ми. Не е ли така? Ще ти кажа и още нещо. Мисля, че ти предпочиташ да се спотайваш на тъмно и да си плащаш на наемници да те пазят. Мисля, ме предпочиташ да твърдиш, че баща ти си е загубил разсъдъка и то само защото той няма да се съгласи с теб. Само за това си готов да го изхвърлиш на боклука. Кажи му Роби. Той е господарят на Макферсонови. Той е твой баща. Имай му вяра, за Бога. А сега ми кажи кой ти, каза, че съм убил сестра ти?

— Няма да ти кажа.

— Тогава как да те оставя да си тръгнеш от тук? Аз не искам да умра, нито искам непрекъснато да се тревожа за живота на Джоан и на децата си.

Макферсон погледна ожулените си китки. Беше прикован към проклетата стена като някой престъпник и всичко това беше направила онази смешна жена, която седеше на пода и мълчаливо го наблюдаваше с широко отворените си сини очи. Тя го беше измамила, беше го направила пълен глупак. Той премести очи от нея към Колин Кинрос — един мъж, който познаваше през целия си живот. Един висок, строен, честен и сърцат мъж, с изсечени мъжествени черти, които не бяха така красиви като неговите. Мъж, когото жените боготворяха и преследваха, за да го имат. Той беше мъжът, когото Фиона бе обичала въпреки налудничавата си ревност. Никой не подлагаше на съмнение неговата мъжественост. О, да, Робърт беше чувал как глупавите девойчета се кискат, докато си разказват за неговата надареност и уменията му на любовник. Никой не поставяше под въпрос това дали той е истински мъж. Усети как ревността започва да го гризе и погледна встрани. Каза тихо:

— Ако обещая, че няма да правя опити да нараня нито това момиче тук, нито децата ти, ще ме освободиш ли? Мили Боже, човече, Филип и Дахлинг са мои племенници! Те са децата на Фиона. Не бих могъл да им сторя зло.

— Да, Роби. Мисля, че дори и ти не би паднал толкова ниско. Но това не ми дава никакви гаранции за Джоан, а тя е моя жена. Освен това има неприятния навик непрекъснато да се опитва да ме защитава и спасява. Когато тези й напъни не ме вбесяват, това е направо трогателно.

— Трябва да я напердашиш. Тя е само една проклета жена.

— Със сигурност не би разсъждавал по същия начин, ако тя е непрекъснато нащрек за твоето спокойствие и здраве. Кой ти каза, че аз съм убил Фиона?

— Няма да й направя нищо лошо, проклетнико!

— Но ще продължаваш да се опитваш да нараниш Колин, нали? — Синджан вече се бе изправила на крака. Тя не изпитваше никакви топли чувства към Макферсон. Ако зависеше от нея, щеше да го остави завързан тук, докато изгние.

Колин разчете чувствата, изписани върху лицето й. Засмя се и й каза:

— Седни, Джоан. Не се намесвай.

Тя се подчини, но мисълта й работеше трескаво. Кой беше обвинил Колин в убийство? Леля Арлет? Това