изглеждаше напълно вероятно. Ако той умре, тогава тя би могла да прави каквото си иска. Но това не беше логично, наистина не беше. Леля Арлет високо ценеше парите, с които господарят се беше сдобил, от зестрата на Джоан. Ако аз умра, тя ще бъде страшно доволна, помисли Синджан, но защо Колин? Възможно ли е леля Арлет да го мрази толкова силно, че да иска да умре, само защото по някакъв начин го чувства виновен за смъртта на брат му? Синджан усети, че главата започва да я боли. Дясното й слепоочие започна да пулсира. Това вече беше прекалено! Толкова много неща се бяха случили напоследък.
Колин подскочи като опарен. Рязко се отърси от спомените за днешния, следобед с Макферсон. Притисна още по-силно жена си в обятията си, а тя се сгуши в него, целуна го по врата за пореден път и каза:
— Вярваш ли му, Колин? — и пак го целуна. Беше топъл, солен и невероятно вкусен. Можеше да го целува, докато премалее.
— Не искам да говорим повече за него тази вечер.
— Но ти го пусна! Аз се страхувам!
— Ти си в безопасност. Той се закле в името на баща си.
— Ха! Той е истински хамелеон — красив и зъл.
— Тихо, Джоан. Сега искам да те целуна — той я намести нежно в ръцете си и долепи устни до нейните. Още усещаше в устата си дъха на сладкия загадъчен портвайн, който беше пил с Дъглас и Райдър след вечеря. Устните му бяха твърди и когато езикът му навлезе в устата й, тя изпита желание да обвие ръце около врата му и никога да не го пусне.
— Усещането в мен е чудесно — прошепна тя, без да отдели устните си. Езикът му докосна нейния и тя леко потръпна.
Той вдигна глава и я погледна.
— Липсваше ми. Тази вечер, Джоан, ти ще познаеш истинското удоволствие. Ще ми се довериш ли и ще престанеш ли да бръщолевиш колко голям съм бил за теб?
— Но ти си все така голям, колкото беше, Колин. Това не може да се промени. Още не разбирам как въобще би могло да ми хареса, когато влезеш в мен.
Той само се усмихна. После каза:
— Довери ми се.
— Е, сигурно ще трябва да го направя, след като искам да виждам красивото ти лице до края на живота си! Ти си много
— Да. А също така ще се грижа добре и за теб.
Той я целуна отново и после пак. Продължи да я целува нежно, после страстно, като захапваше долната й устна. Не спря да я целува, докато накрая тя започна тежко да диша и да се притиска в него — ту заравяше пръсти в косите му, ту ги впиваше страстно в раменете му. Той не посегна да погали гърдите й или да я докосне на друго място, освен по гърба и раменете. Сякаш да я целува беше единственото, за което мислеше. В продължение на пет минути Синджан беше блажено щастлива.
Но искаше още. Целувките му я объркваха, тя обаче нямаше никакви възражения. Отново изпита онова стремително свиване ниско в корема — нещо като огън, който беше едновременно буен, но се разстилаше и като тлееща жарава. Тя знаеше, че има още нещо, нещо по-значимо от това и желаеше да го изпита. Сега смътно си припомни за чувството, което беше изпитала и преди, и което бе изчезнало в мига, в крито той й причини болка. Взе ръката му в своята и я притегли към корема си. Натисна дланта му в плътта си.
— Чувствам се особено — прошепна тя в устните му. Дъхът й беше топъл, гласът — дрезгав. Тя го целуваше с леки целувки без никакви задръжки, заровила пръсти в косата му, галеше лицето и раменете му.
— Да, усещам, че се чувстваш особено — каза той. Пръстите му много дълго време стояха спокойни й не помръдваха върху корема й. Той продължи да я целува, докато тя простена. Тогава пръстите му се спуснаха бавно надолу. Синджан затаи дъх в очакване. Сякаш обезумяваше. Беше й много горещо. Изгаряше. Знаеше, че й предстои нещо прекрасно и то беше наблизо, съвсем наблизо.
— Колин — каза тя и отново простена в устните му.
— Какво би искала сега, Джоан?
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Колин си беше изготвил стратегия, която нямаше намерение да забрави или да промени. Не, той нямаше да допусне да загуби контрол над себе си. Тази вечер щеше да накара жена си да го пожелае безумно, а след това щеше да види какво да прави по-нататък.
Страстното желание я превземаше бързо и цялостно и той едновременно изпитваше удоволствие и облекчение от това.
Продължи да я целува. Беше топла, нежна, копнееща за него. Той изгаряше от желание да я докосне с пръсти, да влезе в нея, да я усети как се стяга около него, да усети топлата й нежна плът. Но успя да контролира това желание. Не, нека първо то се натрупа в нея. А той щеше да разпалва страстта й, докато тя не започне да се извива и стене. Затвори очи и се опита да си представи лицето й в мига, когато тя изцяло щеше да се понесе върху вълните на насладата.
— Искам… — без да довърши, тя докосна с езика си неговия и простена.
— Ще ти дам всичко, което искаш — увери я той и страстно я целуна. Нежно я държеше в ръцете си, но не я милваше. Пръстите му оставаха неподвижни, едва я докосваше.
Синджан недоумяваше какво става. Спомняше си, че предишните пъти той беше невъздържан и й бе причинил болка. Смътно долавяше, че сега той е много внимателен с нея, не беше
Не, той просто не искаше и този път да я изплаши. Тя се усмихна, без да прекъсва целувката им. Каза, без да се замисли и без капчица колебание.
— Обичам те, Колин. Обикнах те още в мига, в който те видях. Мисля, че ти си най-изключителният мъж в цяла Шотландия.
Той подскочи при тези нейни думи. Усети дълбоко в него да се надига странно чувство, което не беше изпитвал никога досега. Беше нещо горещо и раздиращо, но в същото време нежно като полъх. Това чувство бързо отмина и той се съсредоточи върху своята възбуда и нейните думи. Щеше да помисли върху признанието й по-късно. Целуна я отново, отпивайки от сладостта на устните й. Целуна я още три пъти и чак тогава попита:
— Само в Шотландия ли?
— Е добре. Навярно в цяла Великобритания.
— Целуни ме, Джоан.
Устните й бяха горещи и набъбнали от целувките му, но въпреки това тя се отзова на молбата му, без да се двоуми нито миг. Той видя желанието, което напираше в очите й. Усети лекия трепет на устните й, когато езикът му се стрелна между тях.
А в мига когато горещият й език замилва устата му, пръстите му се спуснаха надолу — парещи като огън в сравнение с хладината на тънката ленена нощница — и при допира им тя усети, че направо ще литне към него.
Не знаеше какво да направи. Само потопи поглед в очите му. Кимна бавно. Той я изправи и съблече нощницата й. После отново я отпусна върху бедрата си. Огънят от камината пръскаше своята топлина и светлина зад гърба й. Виждаше гърдите й отстрани, и тънкия й кръст, и прибрания корем. Никога през живота си не бе виждал по-красиво женско тяло от нейното. И тази жена цялата беше негова. Ръцете му започнаха да треперят и той побърза да ги притисне към бедрата си. Не, той ще успее да се владее докрай. Този път нямаше да я изплаши. Щеше да продължи да изпълнява своя план, колкото й трудно да се окажеше това.
Отпусна глава на облегалката на креслото и меката кожа се огъна удобно под тежестта му.
— Какво искаш да направя сега, Джоан?
