Лъжата беше толкова нагла и очевидна, че тя не можа да отвърне нищо. Само го гледаше смаяна, като че изучаваше листна въшка на върха на розов цвят.
— Добре, принуждаваш ме отново да стана прекалено откровен. Казах ти, че всичко това е само сладострастие. Ако не беше така дяволски невинна, щеше да можеш да разпознаеш сладострастието. Вие — всички жени сте еднакви! — искате да оплетете мъжа в сантименталните си мрежи, искате да ви обсипва с ласкателства и рози, и романтика, и говорите за някакво си духовно сливане…
— Тогава защо дойде да ме търсиш? Може би искаше единствено да удовлетвориш сладострастието си?
Беше негов ред да погледне към вълните. Една от тях едва не изпръска върховете на високите му ботуши за езда и той отстъпи крачка назад.
— Рафаел ми помага за мините. В Хуийл Дейвид положението е същото. Може би ще трябва да я затворя, докато не разбера какво става. Хуийл Малкълм обаче върви добре, така че там ще използвам възможно най-голям брой от хората си.
Спря да говори за момент и въздъхна.
— Но има още толкова много, което трябва да науча.
— Както и аз. Изпратих Оуен да започне уроците си с мистър Пийтрий, моя управител.
— Значи Оуен ще се занимава с мините. Така и трябва. Това не е работа за една дама.
— Защо не, Норт?
— Това е за мъже и ти го знаеш добре. Миньорите са груби и недодялани хора, привикнали към опасността, която е част от живота им. Една подскачаща край мините жена би ги поразсеяла доста.
— Думите ти ми звучат така, като че става въпрос за кобила, която се опитва да привлече жребец. Ти би ли се заинтересувал, ако започна да подскачам?
— Ти си дяволски красива, така че няма да има значение дори ако лазиш с наведена глава.
— Така ли, наистина ли мислиш, че съм красива?
— Млъкни, Каролайн! Кои други мини са твои, освен Хуийл Кити?
— Хуийл Дафъл и Хуийл Бийл.
— И двете са рентабилни. Според Рафаел обаче Хуийл Кити е най-продуктивната мина, така че на мистър Пийтрий би могло да се има доверие.
— Това е приятна изненада. Ще трябва пак да поговоря с Оуен. Казах му да се постарае да научи колкото може повече, а не да се държи като глупав арогантен собственик.
— Няма нужда да ходи в Лондон.
— Откъде знаеш?
— Днес сутринта той навести баща си и двамата са говорили доста време. След като Роланд Фолкс приключил с обвиненията си, Оуен научил, че баща му е в изключително тежко финансово положение. Имал страхотна нужда от пари и виждал в теб единственото си спасение, което обяснява и неуморното му преследване.
— Приятно е да те желаят заради парите ти, а не заради самата теб.
— Много често в живота е така, Каролайн. И не се дръж като глупачка. Не се опитвай да ме накараш да мисля, че си сломена заради мотивите на Фолкс, нито пък че си изненадана. Така. А сега кажи какво ще правим?
„Ето — помисли си младата жена, — «какво ще правим», а не «какво ще правиш»“. Тя отново се загледа към стигащите все по-близо до тях вълни. Ако Норт не внимаваше, скоро ботушите му щяха да бъдат мокри и вероятно — съсипани. Над главите им прелетя чайка и кацна върху висока канара, недалеч от Каролайн. Един сокол лениво размаха криле към брега.
— След като Оуен ми разказа за срещата с баща си, аз също поговорих с този негодник.
Норт погледна към краката си и протегна ръка към своята спътничка.
— Време е да се оттеглим оттук.
Каролайн знаеше, че той не иска да я докосва или че по-скоро прекалено много му се иска да я докосне, все заради сладострастието си. Но тя му се усмихна, постави дланта си в неговата и се остави да я изтегли внимателно от камъка. Тръгнаха бавно към тъмните сенки под надвисналите скали.
— И какво каза той?
— Каза, че ще те има и се закле, че третият му опит ще да завърши с успех.
Тя изруга много цветисто и гръмогласно. Норт я изгледа, после отметна глава и се разсмя дълбоко и силно.
Ах, този негов смях, звучеше прекрасно!
— Ти съвсем не си мрачен, Норт. Бих искала да чувам смеха ти по-често.
Той млъкна веднага и се намуси.
— Ако продължавам да се смея така, ще трябва да уведомя приятеля си Маркъс Уиндъм, че вече няма да ми прилягат епитетите
— Колко романтично.
— Сега ми напомняш братовчедките на Маркъс, Антония и Фани. Те ме намират за изключително романтичен.
— Норт, какво ще правим с Фолкс?
Той си пое въздух — дълбоко и шумно.
— Мисля, че ще трябва да се омъжиш за някого.
— За „някого“ ли, Норт?
— Точно така. За някого.
— Не за теб?
— Аз не влизам в тази категория.
Каролайн го изгледа продължително, после въздъхна и се отдръпна от него. Тръгна сама нагоре по пътеката, като подхвърли през рамото си:
— Тогава ще се омъжа за Оуен. По този начин баща му ще разполага с парите ми. А аз няма да се притеснявам, че може да застреля съпруга ми, за да се опита отново да ме насили да му стана жена. Да, Оуен е този някой.
— Оуен ли? Да не си загубила малкото мозък, с който те е надарил Господ? Той е момче, брадата му още не се е сгъстила. Проклятие, той май изобщо няма брада! Та ти ще му извадиш душата само след една седмица. Той и сега вече е под твоя чехъл. Горкият, да избяга от баща си, за да свърши при теб — най- големия тиранин от женски пол, когото съм срещал. Харесвам Оуен. Той не заслужава такава участ.
— В такъв случай какво ще кажеш за Бенет Пенроуз? Той определено има брада. И е доста привлекателен на външен вид. По-възрастен е от теб с цели три години, така че не можеш да кажеш, че е още момче. Той се нуждае от богата наследница и аз, струва ми се, отговарям на това условие. А ако Фолкс го застреля, за да ме направи вдовица, няма да страдам чак толкова. Какво мислиш за този вариант, Норт?
— Дявол да те вземе, Каролайн!
Норт се приближи до нея, хвана я за лакътя и я разтърси. Тя не се възпротиви, остави го да я разтърсва колкото си иска. По всичко личеше, че поне беше престанал да се колебае. В следващия миг Норт вече я целуваше, изгарящо и страстно, като я притискаше с всичка сила към себе си. Изведнъж тя разбра, по-ясно от каквото и да било друго през целия си живот, че този мъж бе единственият, който съществуваше за нея. Това ли беше „духовното сливане“? Това ли означаваше, че ще очаква от него да я залива със сантиментални глупости? Тя разтвори устни и усети неговата топлина, вкуси сладкото вино, което бе пил на обяд, усети езика му, който лекичко галеше нейния.
В този миг слънцето се показа иззад облаците и ги окъпа в ярка светлина. Усещането беше прекрасно: топлината, която изливаше над главите им небесното светило, и топлината, която проникваше от ръцете му през дрехите в тялото й.
Каролайн знаеше, че този път той нямаше да се спре. Беше убедена, че и тя няма да се опита да стори това. А после можеше да става каквото си ще: утре, следващата седмина, идващите месеци и години… Искаше това да се случи. Желаеше го, пък и може би най-сетне той беше да усети любовта й към него. Норт
